АБДУЛ ХАМИД II

АБДУЛ ХАМИД II (21. IX. 1842 – 10. II. 1918)

Oсмански султан (1876 — 1909), син на Абдул Маджид. Заел престола след дворцов Абдул Хамид IIпреврат на либералните кръгове начело с Мидхат паша. През декември 1876, под давление на младотурците, въвел конституция, за да провали Цариградската конференция 1876-1877, която имала за цел главно да разреши българския въпрос в рамките на Османската империя. През 1877-1878 фактически я отменил и установил кървав, деспотичен режим, известен под името „зулум”. Провеждал дискриминационна политика и организирал жестоки погроми и кланета на борещите се за свобода българи, гърци и арменци. Използвал идеята за паносманизма* като оправдание на политиката си. През неговото управление се задълбочила военнополитическата и икономическата криза в империята, която изпаднала в зависимост от западните държави. През 1877 отхвърлил Лондонския протокол за реформи в Европейска Турция, което дало повод на Русия да започне войната от 1877-1878. В началото на 1878 г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до 1908 година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително Илинденско-Абдул Хамид II снимкаПреображенското въстание (1903 г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“. През 1905 г. арменски революционери извършват неуспешен атентат срещу султана. Въпреки недоволството си от Съединението 1885 не изпратил войски в Източна Румелия и приел внушението на британската дипломация за двустранни преговори между България и Османската империя за уреждане на източнорумелийския въпрос. След Младотурската революция от 1908 г. Конституцията е възстановена и парламентът възобновява заседанията си. Абдул Хамид II прави опит да организира контрареволюция, но е детрониран на 27 април 1909 г. и е заточен във Вила Алатини в Солун. През 1912 г., по време на Балканската война, е върнат в двореца Бейлербей в Истанбул. До 1912 бил държан под стража в Солун, после бил преместен в Цариград, където умрял в затвора. До него в часа на смъртта му е само една от фаворитките му – Салиха. Умира на 10 февруари 1918 г.

Абдул Хамид II постер
* Паносманизмът има за цел да осигури на всички “миллети” (народности) една нова идентичност, което би могло да съхрани империята от колапса.1Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“2https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%B4%D1%83%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4_IIM

Източници:   [ + ]

1. Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
2. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%B4%D1%83%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4_IIM

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника