Аграрен Преврат

Руско-турската война от 1877-1878 г. изиграва ролята на буржоазнодемократична революция за населението в освободените български земи. Тя премахва всички феодални институции, които гнетят българския народ, кесимджийството и изполичарството. Феодалният режим на мирийските земи престава да съществува. Но ако феодалната собственост като юридическа категория е отменена с Освобождението, окончателното премахване на нейните последици не става изведнъж. Ликвидирането на феодалната собственост е последователен, но продължителен и нелек процес.

Аграрният преврат преминава през няколко етапа, които се различават по своите резултати. Първият обхваща времето до пролетта на 1878 г. В началото на този етап са завзети малко турски земи поради това, че дотогава е освободена част от страната, бягството на турците за някои региони още не е масово и изходът от войната не е достатъчно ясен. Променливият успех на военните действия през първата половина на войната довежда и до бягството на компактни маси от българското население. Издевателствата на турските войски след отстъплението на генерал Гурко от Южна България предизвикват масово преселване на север от Балкана. В Северна България се събиратpeд в аграрното движение и да му придадат, доколкото е възможно, законна форма. Въведени са разрешителни билети за заселване на землищата на турските села или за обработването на земите на турските земевладелци в землищата на българските села. В това отношение големи усилия се полагат след подписването на Берлинския договор, когато започва настаняването на българи – бежанци от оставените под турска власт български области. За тези бежанци руските власти отпускат помощи и издават нареждане да се заселват в напуснатите турски села. Насилственото завземане на земите е свързано с обстоятелството, че преди Освобождението тази земя е отнета принудително или чрез измама от българските селяни.

Движеща сила на аграрното движение през 1878- 1879 г. е малоимотното българско селячество. В завладяването на турски земи вземат участие и градски лихвари, заможни търговци, богати селяни и др. Значителна роля в аграрното движение наред с хилядите българи – бежанци от Одринска Тракия и Македония, играе и вътрешното преселническо движение на изтласканото от турските завоеватели в планинските райони българско население, което през 1878 г. се устремява към по-плодородните земи в равнините.

ВРУ има по принцип положително отношение към стремежа на българските селяни да завземат едрото турско земевладение (макар и с известни колебания вследствие усложнилата се международна обстановка и консервативните възгледи на част от руските офицери). Важна роля в тази насока иг- peд в аграрното движение и да му придадат, доколкото е възможно, законна форма. Въведени са разрешителни билети за заселване на землищата на турските села или за обработването на земите на турските земевладелци в землищата на българските села. В това отношение големи усилия се полагат след подписването на Берлинския договор, когато започва настаняването на българи – бежанци от оставените под турска власт български области. За тези бежанци руските власти отпускат помощи и издават нареждане да се заселват в напуснатите турски села. Насилственото завземане на земите е свързано с обстоятелството, че преди Освобождението тази земя е отнета принудително или чрез измама от българските селяни.

През май 1879 г. руските власти предават управлението на новосформираната българска администрация. С това започва нов, трети етап на аграрния преврат в България. Той се характеризира с политика на настъпление срещу селяните, завзели турски земи. Особено настойчива е тази политика в Източна Румелия. Възприета е линия към връщане на завзетите от българските селяни турски земи на „законните” им притежатели. Изключение правят само онези спорни турски имоти, които са признати за българска собственост по съдебен ред.

Българските селяни се принуждават да изкупят основната част от турското земевладение в страната. Източнорумелийското правителство се опитва да отнеме от селяните и земите на незавърналите се турски земевладелци дори когато самите турци не предявяват иск за възстановяване на собствеността им. Причините за тази аграрна политика на източнорумелийското правителствосе крият в няколко обстоятелства. На преден план изпъква необходимостта от съобразяване с международната обстановка, тъй като опасността от окупация на Източна Румелия от турски войски през 1879-1880 г. все още не е преминала. Според чл. 15 от Берлинския договор султанът има право да държи войска в областта. Второ, от значение е влиянието на групираните около правителството български чифликчии (Иван Хаджипетров, д-р Георги Хаканов, Димитър Наумов и др.), които имат нужда от работна ръка и се опасяват аграрното движение да не засегне и техните имоти. И на трето място, голяма част от южнобългарската буржоазия се стреми да придобие повече турски земи.

Първите правителства в Княжество България отстояват по-твърда позиция спрямо едрото турско земевладение. През август 1879 г. министрите Гр. Д. Начович и Д. Греков разработват нова стопанска политика на консерваторите по аграрния и бежански въпрос. Създават се временни смесени окръжни комисии за „въдворяване на турците в недвижимото им имущество, върху което не се предявяват претенции от други лица”. Но в стремежа си да запазят земите доколкото е възможно за българите, консерваторите ограничават компетенцията на комисиите. Ако върху даден имот предявяват искания повече от едно лице, комисията трябвало да изпраща образуваното дело в обикновените съдилища. Наред с това консервативното правителство формално оставило в сила и Журналното постановление. Консерваторите, постъпвайки гъвкаво, издигат още една преграда, като постановяваш, че владетелят на върнатото имущество става окончателно негов собственик след 3 години. През това време и други лица можели да предявят искания към имотите. Създаването на несигурност към имота има за цел да принуждава турците да предпочетат продаването на земите и да напускат Княжеството.

Очевидно под формата на „правда” към турските земевладелци, консерваторите се стремят, от една страна, да им върнат имотите, а от друга, да предизвикат „покупко-продажба”. Така се задоволяват исканията на западните държави, които упорито продължават да настояват за връщане на земите на турските земевладелци. Създават се обаче и условия за образуване на едри земеделски стопанства от капиталистически тип. Консерваторите много бързо разбират, че земята ще се купува от богатите българи, с което на практика се осъществява идеята им за бързо развитие на капитализма в селското стопанство.

Практическата дейност на комисиите оправдава намеренията на консерваторите. Едрите турски земевладелци не желаят да останат в България при новите политически условия. Те бързо продават имотите си и се изселват окончателно от Княжеството. Турските земи се закупуват от всички слоеве на българското население. Разбира се, повечето земи преминават в ръцете на по-богатите граждани и селяни. Чифлиците се разпродават в почти всички краища на страната – във Видинско, Ломско, Берковско, Софийско, Дупнишко, Самоковско. Само в Кюстендилско повечето чифлици се запазвaт, тъй като там върлува глад и населението няма средства да ги изкупува.

Особено се отличава аграрната политика на либералните кабинети на Др. Цанков и П. Каравелов. Веднага щом идват на власт, либералите се заемат с аграрния и бежанския въпрос. На първо време те разтурват временните комисии, а техните дела се предоставят за разрешаване от съдилищата. Разпореждат се на правните органи да се ръководят от Журналното постановление и от Временните съдебни правила. За обикновеното турско население, което само обработва земята си, са премахнати всички пречки при разрешаването на поземления им проблем.

Най-трудният въпрос, който трябвало да разреши правителството на либералите, е този за турските чифлици. Съставена е комисия в състав К. Иречек u М. Сарафов, която заедно с Петко Каравелов през лятото на 1880 г. заминава за Кюстендил, за да се запознае на място с аграрния въпрос. С помощта на селяните комисията успява да докаже, че чифлиците са възниквали главно въз основа на заграбени земи. През ноември 1880 г. е внесен в Народното събрание и законопроект по този въпрос. На 24 ноември 1880 г. събранието приема Закон (влязъл в сила на 17.XII.1880 г.) за подобрение състоянието на земеделското население по господарските и чифлишките земи. По силата на този закон селяните-чифлигари стават собственици на земите, които обработват. Държавата трябвало да заплати отчуждените чифлишки и господарски земи, които са раздадени на селяните.

Турското правителство упражнява силен натиск срещу приложението на този закон, но правителството на либералите не отстъпва и пред най-големите заплахи. Напразни остават в това отношение и усилията на западната дипломация.

Правителството на либералите води хуманна и последователна аграрна политика в интерес на мнозинството българи, въпреки че обещанията за безплатно раздаване на „турските” пустеещи земи то не могло да изпълни. С цялостната си политика по аграрния и бежанския въпрос либералите успяват да спечелят симпатиите на мнозинството от населението, което впоследствие дълги години ги подкрепя в изборните борби.

 

Известен завой от аграрната политика на либералите се прави по време на режима на пълномощията. Създават се условия на лихварите, на по-заможните земевладелци и на други богати българи да закупуват турските чифлишки земи. За съжаление обаче новите купувачи вместо да създават крупни земеделски стопанства от капиталистически тип предоставят земята за обработване под аренда или на изполица на бедното и малоземленото население. Много често тя се обработва от същите селяни, които са работели в чифлишките стопанства. Липсвало законодателство, което да задължава и създава условия за образуването на модерни капиталистически земеделски стопанства. Затова, въпреки скритите намерения на консерваторите да засилят развитието на капитализма в селското стопанство, на практика тяхната политика се оказва безрезултатна в това отношение.

Но, от друга страна, те насърчават изкупуването на турските земи, което се оказва важно за българската национална кауза.

 

Една малка част от чифлишките земи по време на режима на пълномощията е закупена от дребните и средните селски стопани. Много от тях, за да си осигурят средства, задлъжняват на лихварите или на търговците и спекулантите, които препродават токущо закупената земя. Впоследствие много от задлъжнелите селяни се разоряват.

 

Нов обрат в аграрната политика настъпва с идването на власт, след септември 1883 г., на новите кабинети на Д. Цанков и П. Каравелов. Въпреки съпротивата на активно подкрепяните от турското правителство едри земевладелци те продължават политиката на първото либерално правителство от 1880 г., макар и тя вече да не е достатъчно последователна.

 

По-радикалната политика на българските правителства в Княжеството се дължи на по-силните позиции, които има дребната буржоазия там. От значение е и по-слабото влияние на дипломатическия натиск на западните държави в подкрепа на турските земевладелци в сравнение с това, което се упражнява в нестабилната в международно отношение Източна Румелия.

 

Турските земевладелци, след като се убеждават, че не ще могат да възстановят своята предишна власт и методи на владеене на селските стопанства, започват масово да продават имотите си и да се заселват окончателно в Турция. За кратко време едрото турско земевладение в България изчезва, макар u отделни земевладелци да забавят разпродаването на своите земи чак до последните години на XIX в. Българските селяни задоволяват до голяма степен своя глад за земя. България започва своето свободно развитие като страна на дребното земеделско производство.

 

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника