АЛЕКСАНДЪР II

АЛЕКСАНДЪР II (17.IV.1818, Петербург – 1.III.1881)

Александър IIРуски император в периода 1855-1881. Син на Николай I, Романовска династия. По време на своето царуване извършил важни буржоазни реформи, наложени му от обществено-икономическото развитие на Русия. Най-забележителна от всички била отмяната на крепостното право през 1861. В областта на външната му политика важно място заемал т. нар. Източен въпрос. Намесата му в балканските работи обективно играела прогресивна роля. Тя се изразила в подкрепа на борбата на славянските народи против гнета на Османската империя. В условията на широко обществено движение в защита на българския народ след Априлското въстание (1876), Александър II подписал на 12.IV.1877 в Кишинев манифест, с който обявил война на Османската империя. През май (1877) с голяма радост бил посрещнат от българските опълченци в Кишинев. В хода на военните действия се установил последователно в Свищов, с. Горна Студена, Великотърновски окръг, и с. Пордим, Плевенски окръг. След освобождаването на Плевен, когато изходът на войната бил решен, той се завърнал в Русия. В паметта на българския народ останал с името Цар Освободител. Александър II бил недоволен от постановленията на Берлинския договор 1878, който разпокъсал Санстефанска България. Той съчувствал на българското желание за съединение и подкрепял развитието на Княжество България и утвърждаването на българския характер на Източна Румелия с оглед бъдещото им сливане. Но политическата изолация на Русия след войната го принуждавала да се придържа към решенията на великите сили в Берлин.1Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Източници:   [ + ]

1. Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника