АЛЕКСАНДЪР III

АЛЕКСАНДЪР III (26. II. 1845 — Петербург—20. X. 1894)

Александър III

Александър III

Руски император в периода 1881-1894. Син на Александър II. Ограничен, и с крайно реакционни възгледи, Александър III изразявал интересите на най-консервативните дворянски среди и в значителна степен направлявал външната политика на страната. Смятал, че с извършване на съединението на Северна и Южна България ще се премахне една несправедливост спрямо българския народ и ще се възстанови престижът на Русия. Обявявал се обаче против провъзгласяването му, докато на българския престол стои княз Александър I Батенберг, смятан за враг на руското влияние в България. Конфликтът между българския княз и Александър III се отразил неблагоприятно върху руската позиция спрямо Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885. След провъзгласяване на Съединението руският император открито изразил неодобрението си, като отзовал руските офицери на служба в българската войска и наредил на военния министър княз М.А. Кантакузин да подаде оставка. Тази позиция била продиктувана от убеждението на царското правителство, че Съединението ще закрепи положението на княз Ал. I Батенберг и чуждото влияние в България. Въпреки това на молбите на българската делегация да признае и подкрепи българското дело Александър III отговорил: „За разединение и дума не може да става.” Независимо от недоволството си той строго предупредил Високата порта, че е против въоръжена намеса в Източна Румелия и не одобрил сръбските териториални претенции спрямо българските земи. С това императорът фактически обезсилил собствената си позиция за възстановяване на статуквото.1Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Източници:   [ + ]

1. Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника