АНТОН СТЕФАНОВ МИТОВ – Спомени от съединението

Антон Стефанов Митов - Автопортрет

Антон Стефанов Митов – Автопортрет

АНТОН СТЕФАНОВ МИТОВ (1862, Стара Загора – 1930, София) — живописец, художествен критик, историк на изкуството и обществен деец. Завършва живопис във Флоренция през 1885 г. Създава първите морски пейзажи в българската живопис, автор на илюстрации, прави стенописи и икони за храм- паметник „Ал. Невски” в София, за Шипченския манастир и пр. Има заслуги за създаване на следосвобожденската българска битова картина — главно пазарни сцени. Автор е на редица композиции със сюжети от войните. А. Митов е директор на Държавното рисувално училище (1912—1918, 1924-1927), професор по история на изкуствата. Той редактира сп. „Изкуство” (1895—1899), написва първата обща история на изкуството в България, много статии, пътеписи, рецензии. Член- кореспондент е на БАН.

Антон Митов се завръща в България в навечерието на Съединението. Спомените му за това събитие са публикувани във в. „Мир”, бр. 7766 от 19 май 1926 г. под заглавие „Един спомен”.

Този спомен се отнася до времето на съединението на Северна с Южна България и може да представлява исторически интерес за отношението на Англия към това събитие.

На 1 септември 1885 год. се бях върнал от учението си по изкуството във Флоренция, а на 6 септември биде обявено Съединението. Старозагорската дружина замина за отбрана на южната ни граница, понеже се предполагаше нападение от турците, и аз заминах с нея за Ямбол като доброволец; обаче от там бидох повикан от главния комисар в Пловдив и назначен да завеждам телеграфните станции в град Пловдив и онези на гарата му, понеже тогавашният главен директор на пощите и телеграфите г. Иван Стоянович беше заминал с войските за Сливница.

Когато очаквахме нападение от турците, нападнаха ни сърбите, тъй като крал Милан, подбутнат от австрийците, поискал да възстановява някакво равновесие на Балканския полуостров, затова всички наши войски бяха отправени на Сливница, а на турската граница около р. Арда бяхме събрали наше въоръжено с кримки население под командата на тогавашния поручик Чардафон Великий.

Един ден, когато бях на телеграфния апарат, от станцията на Кърджалии викат спешно Пловдив, на което моментално отговорих. От нея станция говореше сам Чардафон. като искаше да предам една телеграма до правителството в София, в която той излагаше едно твърде опасно и сериозно положение на поверената му граница: той разправяше, че големи маси турска кавалерия са се натрупали на турския бряг на р. Арда н търсят бродове за преминаване на реката, като искаше наставления какво да прави, какъв отпор да окаже със своите „печенеги” или да отстъпва. Положението беше много критическо. Покойният министър председател П. Каравелов, комуто предадох телеграмата, тоз час ми предаде по телефона да отида при пловдивския английски консул капитан Джонс и да му предам телеграмата на Чардафон. Аз се познавах лично с консула и му занесох лично телеграмата, която той, след като прочете внимателно, ми каза да почакам малко и седка та написа една шифрована телеграма до английския посланик в Цариград, която ми подаде като ме помоли да я предам лично и немедленно по назначение, което и сторих, понеже в него време още работехме направо със станцията Пера, тъй като телеграфните съобщения с Цариград не бяха още прекъснати.

На другия ден се получи телеграма отговор направо от Лондон до капитан Джонс, подписан от министра Солзбъри не вече шифрована, а открита на французки език, в която се казваше: кажете на българското правителство да не се безпокои, турците не ще посмеят да преминат реката Арда. Разбира се, преди всичко аз съобщих тази телеграма на правителството в София, а после лично я занесох на консула, който се зарадва твърде много и заповяда да донесат шампанско да пием за щастливото довършване на Съединението и за благоденствието на съединена България. Голям българофил беше този капитан Джонс. Турската кавалерия след това, по донесенията на Чардафон, се оттеглила от р. Арда.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника