БАЛАБАНОВ, Марко Димитриев

БАЛАБАНОВ, Марко Димитриев (1837, Клисура — 16. VI. 1921, София)

Марко Димитриев Балабанов

Марко Димитриев Балабанов

Политик и държавник, юрист, публицист и общественик, дописен (1881) и действителен член на БКД (1884). Завършил гръцкото богословско училище на о. Халки, следвал право в Атина, Париж и Хайделберг. Участвал активно в борбата за независима българска църква. През 1876 бил изпратен като делегат на българския народ заедно с Др. Цанков с мисия да запознае европейските правителства с положението в България след Априлското въстание и да търси застъпничеството на великите сили. След Освобождението бил назначен за вицегубернатор на Свищов и Русе (1878-1879) и избран за депутат в Учредителното събрание (1879). Член бил на умереното крило на Консервативната партия до 1882, след това преминал в редовете на Либералната партия, а след разцеплението й през 1883-1884 се присъединил към цан- ковистите. Заемал различни държавни постове: министър на външните работи и на изповеданията (1879, 1883-1884); дипломатически агент в Цариград (1880-1881), Букурещ (1902-1905) и Атина (1905-1906). Бил председател на XI ОНС (1901). Редактирал сп. „Читалище” (1870-1875) и сп. „Век” (1874-1876) и сътрудничил на в. „Право” (1870-1873). Редактирал и първите броеве на в. „Витоша”, орган на Консервативната партия; участвал в редактирането на в. „Братство” (1882-1884) и в. „Светлина” (1886). Сътрудничил на „Периодическо списание на Българското книжовно дружество”, на Сборника за народни умотворения, сп. „Свободно мнение” и други периодични издания. Бил преподавател по гръцки език и гръцка литература (1889-1898) и по римско и византийско каноническо право (1892-1902) във Висшето училище в София (дн. СУ „Климент Охридски”). Бил декан на Юридическия факултет (1896-1897). Автор е на „Елинска христоматия с обяснения на български и с елино-българско словарче”,” ..Страници от политическото ни възраждане” (1904), „Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия, управител” (1914) и на много публикации на документи от Българското възраждане.1Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Марко Балабанов е на първия ред (№5)

Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Марко Балабанов е на първия ред (№5)

Библиография:

  • Турция и България“ (1869)
  • сп. “Читалище”, Г. I. Цариград, 1870
  • „Що е народност“ (1880)
  • „Войната за освобождението на България 1877–78“ (1881)
  • „Домашни забавления“ (в три части; 1884)
  • „Мемориал, поднесен в името на българския народ до шестте сили на
  • Европа в 1876 г.“ (1885)
  • „Елинска христоматия с обяснения на български и с елино–българско
  • словарче“ (в две части; 1892–1896)
  • „Завещанието на Сароглу пред атинските съдилища“ (1893)
  • „Йон Братиану 1821–1891 и признателна България“ (1903)
  • „Страница от политическото ни възраждане“ (1904)
  • „Граф Игнатиев. Спомени“ (1909)
  • „Българска колония в един остров“ (1910)
  • „От Солун до Белград. Пътни бележки и наблюдения“ (1910)
  • „Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия и управител“ (1914)
  • „Философски и социологически съчинения“ (1986)

Източници:   [ + ]

1. Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника