БЕНДЕРЕВ, Анастас Тодоров

БЕНДЕРЕВ, Анастас Тодоров (25.III.1859, Горна Оряховица – 17.XI.1946, София)

Анастас Тодоров Бендерев

Анастас Тодоров Бендерев

Военен деец, генерал-лейтенант (1916). Роден бил в търговско семейство. Участвал в националноосвободителната борба като член на Горнооряховския революционен комитет и въстаник в четата на Георги Измирлиев, както и в Сръбско-турската война от 1876 в четата на Тодор Велков. След Освобождението завършил Военното училище в София (първи випуск – 1879), а после и военна академия в Русия (1883). Бил първият българин, началник на Военното училище (10.X.1885 – 28.X.1885), заемал поста „другар” (помощник) на военния министър (5.X.1885 – 9.IX.1886). При обявяване на Сръбско-българската война (1885) ротмистър Бендерев бил в Пловдив. По заповед на княза още същия ден се отправил за българо-сръбската граница. На 4-ти XI бил назначен за началник на десния участък на Сливнишката позиция. На 5-ти XI поел инициативата за атака и овладяване на височината Мека цръв. Поради недоразумения с главнокомандващия княз А. I Батенберг височината била отстъпена доброволно. Съвместно с кап. М. Маринов и ротмистър Кърджиев Бендерев предприел активни бойни действия срещу противника, които, подкрепени и от централната позиция под началството на майор О. Панов, поставили началото на контранастъпление на цялата Сливнишка позиция, завършило с разгром на войските на крал Милан на западния фронт. Бендерев бил един от главните детронатори на княз Батенберг (1886) и след контрапреврата емигрирал в Румъния и заедно с П. Груев и Р. Димитриев възглавил комитета на офицерите-емигранти за сваляне на регентите и правителството на В. Радославов. През 1887 се установил в Русия, където служил в качеството си на прикомандирован български офицер до 1895. Впоследствие приел поданство и преминал на руска служба. Участвал в Руско-японската война (1904 — 1905) и Първата световна война (1914 – 1918), като достигнал звание генерал-лейтенант. През 1919 г. се завърнал в България и се занимавал с изследователска дейност в областта на военната история. Автор е на следните по-важни трудове: „Военная география и статистика Македонии и соседних с нею областей Балканското полуострова” (1890); „Сербско-болгарская война 1885 года” (1892); „История на Българското опълчение и Освобождението на България 1877-1878″ (1930) и др.1Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Източници:   [ + ]

1. Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника