БИСМАРК, Ото Едуард Леополд фон Шонхаузен

БИСМАРК, Ото Едуард Леополд фон Шонхаузен (1.IV.1815, Шонхаузен – 30.VII.1898, Фридрихсруе)

Ото фон Бисмарк

Ото фон Бисмарк

Пруски и германски държавен деец. Произхождал от старинен юнкерски род. От 1862 до 1871 бил министър-председател и външен министър на Прусия. Чрез три успешни войни – Датската (1864), Австро-пруската (1866) и Френско-пруската (1870) осъществил обединението на Германия „отгоре”. През 1871 станал първият канцлер на Германската империя. Провеждал реакционна вътрешна и външна политика в интерес на юнкерите и едрата буржоазия. Станал инициатор за образуване на „Съюза на тримата императори” (1873). Стремял се да наложи германска хегемония в Европа. Търсил сближение с Англия, но подклаждал англоруските противоречия в Близкия и Средния изток с цел отслабване на Русия. Полагал усилия за изолиране на Франция от международните отношения и търсел удобен случай да я разгроми. Създал „Тройния съюз”, насочен против Русия и Франция. Насърчил Русия да започне войната срещу Османската империя през 1877, Бисмарк не я подкрепил на председателствания от него Берлински конгрес (1878). След Априлското въстание (1876) приел българските делегати Др. Цанков и М. Балабанов. Когато било провъзгласено Съединението, Бисмарк се обявил за възстановяване на статуквото, но тайно подкрепял действията на британската дипломация с цел да изостри англо-руския антагонизъм на Балканите. На 20.III.1890 подал оставка. Направил от Германия колониална сила, наричан „железния канцлер”, Бисмарк оставил своя отпечатък върху политическия живот на цяла Европа през втората половина на XIX век.1Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Източници:   [ + ]

1. Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника