Бойни действия на четвърта дружина от втори пеши Струмски полк

Списък на всички части от поредицата

Намиращата се в с. Четирци четвърта дружина на 2 ноември 1885 г. по нареждане на командира на Струмския пеши полк заминава за Радомир, където пристига в 23 часа. На следващия ден вследствие телеграмата на началника на щаба на Западния отряд капитан Стефан Георгиев Паприков дружината заминава за Брезник, но впоследствие на втората му телеграма до радомирския околийски началник, която е доставена от един стражар по средата на пътя, дружината заминава за Сливница, където пристига в 23 ч и се представя на началника на сливнишката позиция капитан Андрей Райков Блъсков.  В 3 ч през нощта на 4 ноември по заповед на началника на Западния отряд дружината заема позиция зад центъра на вече установената отбранителна сливнишка позиция. В 12 ч пристига втора заповед дружината да подкрепи заетата позиция от Пети дунавски полк, намираща се на югоизток от Три уши. На 5 ноември с една рота опълченци от дружината на капитан Андрей Атанасов Букурешлиев  и една полубатарея от шеста батарея от Първи артилерийски полк заемат могилата, която лежи на юг от заетата вече позиция. След малко време започва престрелка с неприятеля с подкрепата на трета дружина от Първи пеши софийски полк.

Паметник на героите от втори пехотен Струмския полк

Паметник на героите от втори пехотен Струмския полк

Капитан Попов към 12 ч получава нареждане от капитан Бендерев да настъпи с дружината към Мало Малево и Големо Малево. Щом първите бойци се показват на височината, неприятелят открива по тях стрелба, включително и с артилерия. Завързва се жесток бой между дружината, опълченската дружина и първа дружина от Пети дунавски полк и настъпващата сръбска войска, който продължава час и половина. Пристига подкрепление от трета дружина от Първи пеши софийски полк. Сърбите отстъпват в бягство. Преследването им продължава до блатото, което се намира между Мало Малево и Драгоман. Край блатото се завързва бой с неприятелската кавалерия, която е прогонена. Поради настъпването на нощта преследването е преустановено. Загива подпоручик Григор Петров Загорски, командир на 16 рота от Втори пеши струмски полк, заменен от подпоручик на капитан Генев. На 12 ноември първа и втора дружина се установяват на бивак в Сливница, където има много ранени войници, на които се дава първа помощ. В 18 ч капитан Кисов получава заповед двете дружини да заминат на позиция в с. Алдомировци, а пета рота от Бдинския полк да се присъедини към полка си. Дружините пътуват в много тъмна нощ по изровена земя от сръбските снаряди в тридневния бой. Тук намират батареята на капитан Тинтилов. Рано сутринта дружините заемат позиция към с. Братушево, където са 3-та и 5-та запасна дружина от Втори пеши струмски полк. На 13 ноември капитан Кисов получава нареждане да отведе намиращите се под негово командване дружини и роти от Втори пеши струмски полк на Сливнишко-Царибродското шосе, където е лагерът на Четвърти плевенски полк. Времето е мъгливо, студено, по шосето много войска. След малка почивка походът продължава, като на 14 ноември в 6 часа сутринта са на 3 км на североизток от Цариброд. Пристига капитан филипов, чакат заповед за придвижване напред. Към 11 ч войниците получават храна. Край тях минава княз Александър Батенберг, който ги поздравява за победните успехи. Към обяд пристига капитан Груев, който заявява, че е назначен за началник на резерва, дружините да бъдат готови за поход. Пред него войниците настояват по-бързо да тръгнат, да настигнат отстъпващите сърби, да ги накажат за предизвиканата война. Тръгват по вече кален път в 12,30 ч. Минават през река Нишава, където виждат лежащи по земята убити сръбски войници, неприбрани от бягащата сръбска войска. Нашите войници изказват голямо съжаление към убитите. С ускорен марш в 15,30 ч преминават сръбско-българската граница с мощно „ура” и с голям ентусиазъм. В 19 ч пристигат в Суковския хан, където заварват няколко чуждестранни журналисти, дошли от европейски страни за отразяване на войната. Дава се заслужена почивка. По шосето от гр. Пирот идва княз Александър Батенберг, на който рапортува капитан Груев. При отстъплението сърбите подпалили намиращите се край хана складове с оръжие.

14 ноември – атакуване и заемане на височината Черни връх западно от Пирот. В първа бойна линия е Преславският полк.

В полунощ пристига капитан Кутинчев  с няколко роти от Пети пеши дунавски полк, който поема командването на сборния отряд, в който влизат 13-а и 14-а рота и полуротата от пета рота. Шестнадесета рота е на позиция по височините на Три уши. Двете роти от четвърта дружина, които в продължение на две денонощия са на позиция, получават назначение да останат в резерв зад първа дружина от Пети дунавски полк.

В сраженията на 5 ноември с голям героизъм се отличиха подпоручиците Ганчо Ненов Сокеров, Трайчо Научов Шамутков, Христо Нейков Кочев и Димитър Маринов Маринов. Убити, ранени и в неизвестност са:

Рота Убити Ранени В неизвестност Командири
131415

16

Всичко:

3–

3

23611

19

59

10314

15

42

подп. Шамутковподп. Койчевподп. Сокеров

подп. Загорски

На 6 ноември четвърта дружина от Втори пеши струмски полк не участва в бойни действия. На 7 ноември настъпва по пътя за с. Мало Малово, като попада на силен артилерийски и пушечен огьн от сръбска страна. В 10 ч капитан Попов получава нареждане за настъпление. Настава ожесточен бой, в който проличават силата и храбростта на българския воин. Сърбите отстъпват – първо пехотните части, последвани от артилерията. В сражението загиват по двама души от 14-а и 16-а рота, от 13-а рота са ранени 27 бойци, а от 14-а – 40 бойци, между които е подпоручик Сокеров, който по-късно умира. От 15-а рота са ранени 6 бойци, а от 16-а рота – 20, или всичко 93. В неизвестност са 5 души от 14-а рота и 4 души от 16-а рота.

На 11 ноември четвърта дружина е ляво от шосето за Сливница, на 3 км от населеното място. Пета дружина получава заповед начело с капитан Тодоров да замине за Радомир със задача оттам са се упъти за Брезник. Ако гр. Брезник е още в ръцете на сърбите, да не им се позволи да настъпят към Радомир, ако са напуснали града, дружината да се присъедини към дружините от Конарския полк. На следващия ден ожесточен бой се води на 4 км от гр. Пирот при Кел Теш. За този бой капитан Кисов до края на живота си разказва за следния случай: „Виждам ранени – един сърбин и един българин да лежат редом. В това време се приближават до тях двама санитари и се готвят да дигнат българския войник.

– Оставете мен за по-после – каза раненият българин. – Аз ще почакам. Занесете по-напред ей този нещастник”.

На 14 ноември вечерта една дружина от Поморийския полк влиза в гр. Пирот, но на следващия ден го отстъпва под натиск на сръбската войска. Капитан филипов спира отстъпващите, присъединява ги към своята дружина. Към обяд на помощ идва четвърта дружина от Втори пеши струмски полк. В 14 ч капитан филипов получава заповед за настъпление и превземане на града. Първо настъпва първа дружина, а след нея четвърта дружина. Градът е овладян и от воините на Приморския полк. Телеграфо-пощенецът П. Шивачев дава следните сведения за първия ден след навлизането в града на нашите войски: „Бяхме в кола с колегата П. А. Петров, който беше назначен за началник на полевата поща, а аз останах само за телеграфа. Надвечер влязохме в Пирот. Нашата пощенска кола със своите познати звънци на конете предизвика мнозина граждани да се покажат по вратите и прозорците, някои от които заедно с поздравлението „добре дошли” ни подаваха по чаша вино, а една жена ни даде сварена кокошка.

Слязохме направо в станцията, където намерихме както паричните каси, така и вратите на всички стаи разтворени и празни. Батерията им обаче бе оставена непокътната и изправна, така че можахме да открием телеграфно действие и съобщим в София за пристигането ни в Пирот”.

На 15 срещу 16 ноември нощта е много студена. Храната на войниците не достига. Получават по няколко грама сухар. От Пирот княз Александър Батенберг отправя телеграма до председателя на Министерския съвет Петко Каравелов, която има следното съдържание: „Предвид колективната нота на представителите на Великите сили и на декларацията на графа Ковенхюлера, който ми се представи от страна на господаря си и заяви, че ако ний напреднем още един километър, императорско-австрийските войски ще преминат в Сърбия и следователно вместо сръбските войски ще срещнем австрийските, и най-после, като взех в съображение, че с победоносното ни влизане в Пирот нашата военна чест е спасена и репутацията на войската ни обезпечена – съгласих се да заповядам да се спрат неприятелствата и после да се открият преговори за условията на примирието”.

Щабът на Западния корпус издава следното нареждане: „Вследствие заявлението на пълномощника на Н, В. австрийския император и съгласно заповедта на Негово величество неприятелските ни действия на сръбското кралство се прекратяват, което ви заявявам за знание и изпълнение.

До нова заповед повереният ви отряд да стои на позициите, които понастоящем заемате, като вземете нужните мерки за охранение”.

На 17 ноември княз Александър Батенберг пристига в бивака на Втори пеши струмски полк при Бари Чифлик – Кел Таш, за да изкаже своята благодарност на бойците, като заявява: „Аз лично наблюдавах, когато вий, струмци, атакувахте противника. Видях как сърбите се хванаха в контраатака и как вий им дадохте да разберат, че българският войник може да наказва ония, които хайдушки нападат мирните си съседи. За това юначество аз съм много доволен”.

През втората половина на ноември се извършва реорганизация на Западния корпус – в три действащи и една запасна дивизия. Втори пеши струмски полк влиза в първа дивизия, която има следния състав: 42-ма офицери и 3676 войници по списък, но налице са 27 офицери и 2749 войници. По-късно в състава на дивизията се прибавят 408 войници от разформированата пета запасна дружина, от която останалите 361 войници образуват запасна рота.

На 22 ноември 1885 г. капитан Кисов е произведен в чии майор и удостоен с високия орден „Свети Александър – IV степен”.

На 11 декември 1885 г. достойните български чеда в състава на Втори пеши струмски полк тръгват от Пирот за родните си места, оставили по бойните полета 3-ма офицери, 85 войници, 4-ма офицери ранени и 280 войници, 570 изчезнали, част от които са починали. Най- голямата загуба е при боя на Кал Теш – 26 убити войници, 2-ма офицери и 159 войници ранени, изчезнали са 18 войници.

Сведение за загубите на войници в Сръбско-българската война през 1885 г.

Сведение за загубите на войници в Сръбско-българската война през 1885г.

Сведение за загубите на войници в Сръбско-българската война през 1885г.

Лекувани сръбски войници в български болници 217, от които са починали 20.

Числено бойно сведение за Изворския отряд към 8 Декември 1885г. в Краище

Числено бойно сведение за Изворския отряд към 8 Декември 1885г. в Краище

 

Част 14. Кюстендилската македонска доброволческа дружина

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника