Бойни действия на трета дружина от втори пеши Струмски полк

Списък на всички части от поредицата

Със заповед № 62 от 27 септември 1885 г. на военния министър Константин Никифоров  за командир на трета дружина е назначен капитан Никола Генев Генев, която дружина е в Дупница.

Никола Генев Генев (18.1.1856, Севлиево – 12.IV. 1934, София) – изявен военен деец, генерал-лейтенант (1904), деец на национално- освободителното движение, емигрант в Румъния, опълченец в трета опълченска дружина, завършва Софийското военно училище, командир на трета радомирска дружина и Втори пеши струмски полк. По време на Сръбско-българската война е командир на трета дружина от полка и началник на Трънския отряд. По-късно – командир на XIX пехотен шуменски полк и VI пехотна бдинска дивизия. Носител на ордени за храброст.

На 14 октомври 1885 г. командваната от него трета дружина влиза в състава на Трънския отряд, на който става началник. Предназначението на дружината е да отбранява дясното крило на трънската позиция. Местността на този участък представлява ред височини с най- висок връх Мали Руй, а на километър и половина от него се намира връх Големи Руй.

През нощта на 2 ноември 1885 г. след уведомление от София, че войната е обявена дружината заема предназначените окопи. През деня тя не е нападната от сърбите, които са спрени на границата от отбранителните застави. Дружината действа във взаимодействие с дружините от Бдинския и Четвърти плевенски полк. На 3 ноември неприятелят овладява Големи Руй и към 20 ч през нощта с четири батальона настъпва към позициите на девета и втора рота, посрещнат от силна стрелба, която спира сръбското настъпление. На върха Големи Руй врагът изкачва две оръдия и следобед с тях открива стрелба по нашите позиции с нанасяне на загуби в дружината. Отсъствието на артилерия от наша страна силно се отразява на отбраната и духа на войниците. Към обяд нашите позиции се обстрелват още от 6 оръдия. Към 17 ч стрелбата значително намалява и след час и половина, възползвайки се от настъпилата нощ, сърбите се приближават до 50-60 крачки до девет и десета рота. Нашите бойци се вдигат на атака „бой с нож” с мощно „ура” и прогонват сърбите. По същото време сърбите атакуват и позицията на единадесета рота, но са отблъснати. През този ден дружината дава трима убити, деветнадесет ранени. Между убитите е портупей юнак 1,1 Иван Георгиев Калов.

В полунощ на 3 срещу 4 ноември се получава заповед дружината да остави заеманата позиция и без шум да отстъпи към Трънската река. Към 5 ч заедно с другите дружини от Трънския отряд през Гловишенската долина, селата Ребро, без почивка заминава за с. Врабча. На 5 ноември към обяд дружината пристига в с. Алдомировци, където

се представя на началника на сливенската позиция капитан Михаил

Савов Савов.  Тук дружината си приема знамето от пета запасна дружина, която го носи от Кюстендил. По заповед на капитан Савов дружината заема позиция зад левия краен редут на сливнишката позиция. Местността представлява две възвишения. Към обяд сърбите обхождат нашия ляв фланг, което налага дружината да се премести към с. Братушково. Сърбите настъпват с три батальона и една батарея, които принуждават трета запасна рота и полурота от Преславския полк да отстъпят. Настъплението е спряно от девета рота с командир подпоручик Тройчев. В боя влиза и десета рота с командир поручик Манол Димитров Чакъров, който с личния си пример повежда ротата напред, спира отстъплението и взаимодействие с девета рота и 4-та запасна рота изоставя завзетата лява височина и отстъпва назад. Неприятелските войници отстъпват в безпорядък, като престрелката продължава до вечерта. Единадесета и дванадесета рота по това време са във втора линия. Пленени са 6 сръбски войници.

От разсъмване на 7 ноември отново откриват стрелба с пушки и оръдия, но не настъпват. Към 21 ч патрулите на втора рота обезоръжават край с. Ракита сръбски патрул, част от който успява да избяга.

В тридневния бой при Сливница трета дружина дава 5 убити, ранен е подпоручик Иванов и 39 войници. От 8 ноември сърбите отстъпват,

В Сръбско-българската война през 1885 г. бойци от Крайще участват в други военни подразделения от българската армия, извън тези, числящи се към Втори пеши струмски полк. Мнозина от тях са проявили неописуем героизъм. Между тях е Димитър Недялков от с. Горна Лисина от гвардейската рота на княз Александър Батенберг. В решителния бой на ротата при Сливница под натиск на сърбите командирът на ротата бива принуден да заповяда отстъпление. Редникът от същата рота Димитър Недялков, като чува заповедта на командира си, изправя се пред бойците и с висок глас заявява: „Юнаци, командирът на ротата ни предаде България, напред на нож!” и се впуска в атака. Последва го цялата рота. Сръбската атака е отблъсната. Княз Александър Батенберг след боя лично сваля офицерските пагони на командира на ротата и ги закачва на реднишкия шинел на Димитър Недялков за  проявената му храброст. В неравната битка той е ранен и по-късно умира, оставяйки сирачета – три момчета и едно момиче под десетгодишна възраст. Синът му Васил Недялков и брат му Христо Недялков участват в боевете при Чаталджа по време на Балканската война през 1912 г., където първият е ранен.

Подобни подвизи за конкретни участници от Крайще във войните за отстояване на независимостта на България могат да бъдат написани за много други. Признателният български народ през 1904 г. в гр. Брезник построи паметник, на който е изписано: „На храбро загиналите 48 български юнаци от отряда на капитан Кисова в боя на 6 ноември 1885 г. при защитата на гр. Брезник против настъплението на сърбите.” През 1985 г. бе издигнат друг паметник в местността Чуряк край Брезник, на който пише: „Тук през месец ноември 1885 г. стана кръвопролитно сражение. Отрядът на капитан Кисов и българското опълчение задържаха настъплението на Моравската дивизия към Сливница.”

Поклон, поклон до земята, български герои.

Част 13. Бойни действия на четвърта дружина от втори пеши струмски полк

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника