Брезнишка атака

Списък на всички части от поредицата

Сформираният Радомирски отряд от капитан Кисов с около 2300 души, без артилерия, съставен от физически изтощени бойци от Изворския отряд, изпълни историческа задача,като забави придвижването на сръбската Моравска дивизия да нанесе удар в тила на нашата войска при Сливница, която реши българската победа. Боят при Брезник се води на 6 ноември 1885 г. с Моравската дивизия, разполагаща с два полка -13 батальона, две планински батареи и един ескадрон – или всичко 12 000 пехотинци, 120 кавалеристи и 24 оръдия. Съотношение на живата сила 1:6 в полза на сърбите, завзели гр. Брезник.

Капитан Кисов получава телеграма от командира на Западния корпус, която гласи: „Заемете Брезник и удържайте неприятеля во что би то настало. Ако неприятелят е заминал за Сливница, нападайте го в тила, за да го задържите. Употребете всичките си сили и средства. От вашите удържания зависи съдбата на сливенската позиция и армията ни. Може да загубим един отряд, но ще спасим армията и отечеството.”

Капитан Кисов прочита получената по телеграфа заповед пред командирите фудулаки, филипов и Караиванов. Четиримата изготвят план за предстоящата битка.

На 6 ноември командирът на Моравската дивизия оставя един батальон и една планинска батарея в Брезник, а с останалите сили започва придвижване към Сливница.

5 ноември – студен зимен ден. Населението на Радомир се приготовлява да бяга. В 10,30 ч капитан Кисов получава заповед в Радомир да останат дружините на филипов и фудулаки, две роти под командването на Караиванов да охраняват пътя Радомир – Брезник, а петте роти незабавно да заминат за Сливница. След един час се получава втора телеграма. Отрядът да отбранява Радомир, части от него да се разположат около с. Сопица или с. Слаковци, а главните сили в Мещица. Ако се наложи отстъпление, да стане през Бучино и Владая. Разузнаването донася, че сръбска войска се насочва към Батановци и е стигнала до с. Ярджиловци, а така също се движи край река Светля към Радомир. Две роти с командир капитан Караиванов заминават за Батановци. Първа и втора дружина временно остават в Радомир, за да потегнат облеклото и обувките, които са крайно износени. Капитан Кисов нарежда на 7 конници да разузнаят обстановката, които се връщат към 11 ч и уведомяват, че забелязали придвижване на сръбска войска към Радомир. Това те съобщават при завръщането си на граждани, мълвата бързо обхванала населението, което се упътва да бяга. Радомирското опълчение от 900 души се разбягва, останали само 450 души, като част от тях са спрени с въоръжена сила. Един офицер и двама кавалеристи отново заминават на разузнаване, скоро се завръщат и уведомяват, че няма сръбска войска, но идва на помощ от Кюстендил Втора македонска дружина с войвода Димитър Попгеоргиев. Тая дружина седемте кавалеристи приемат за сръбска войска. Успокоени, Кисов, фудулаки, Добринов заминават за Батановци, като по пътя настигат 15-а и 16-а рота на Караиванов. Пристигат в Батановци. Конник донася телеграма до капитан Кисов със следното съдържание: „От Сливница ни отива жарки бой. Сърбите отбити от Драгоман и преследвани от няколко километри. На 6 километра от с. Алдомировци отива жарки бой; настъпвайте с всичките си сили на Брезник и на правия фланг на противника, с всичките си сили, които имате на ръцете си”. Телеграмата се прочита пред войниците, които я посрещат с продължително и мощно „ура” и настояват незабавно да заминат по посока на Брезник.

Капитан Кисов заминава за Радомир да доведе останалите там две дружини – опълченците и Кюстендилската македонска доброволческа дружина вече под командването на Димитър Попгеоргиев. Всичките са известени за съдържанието на получената телеграма, което им дава вяра и сила в тежкия поход. В Радомир остават само 8 кавалеристи, за да упътват пристигащите още от с.Трекляно войници. Също така да доставят по най-бърз начин пристигнали телеграми и писма за капитан Кисов. Да разузнават по направлението село Косача – село Кошарево. В с. Батановци временно остават до второ нареждане опълченската дружина и доброволците на Димитър Попгеоргиев. Времето е крайно неблагоприятно. Студен и остър вятър, дъждът е обърнат в сняг. Пътят, по който се движат войниците, е с лепкава кал. Въпреки трудностите в 23 ч пристигат в с. Яржиловци, където почиват половин час и в тъмната нощ продължават за село Слаковци, където по план трябва да нощуват. Забелязана е сръбска войска. Продължават за село Сопица, където край шосето нощуват. Земята е студена и е опасно върху нея да се седи и спи. Стоешком, подпрени на пушките, капнали за сън и от умора войниците спят. Капитан Кисов отива в селото, намира кмета, който го уведомява, че няма сръбска войска наблизо. При тях пристига един селянин, който току-що се е завърнал от Брезник и подробно разказва за наличната там сръбска войска. Капитан Кисов се завръща при войниците, част от които вече лежат на мократа земя, двама от тях са с измръзнали крака, а има такива и с измръзнали ръце. Поручик Нешков – дежурен по отряда, е с измръзнали крака и не може да се движи. Шестнадесет войници от 3-та и 5-а дружина на Струмския полк, побягват от бивака край с. Сопица, но са върнати. Опълченската и македонската дружина още не са пристигнали. Събрани са сведения, че Моравската дивизия в Брезник и околностите разполага със 7-8 хиляди бойци, оръдия, а нашите сили са едва 2000 души. Въпреки голямото превъзходство в жива сила и бойна техника от страна на сърбите, в 8 ч на 6 ноември Кисов, филипов и Бошнаков отиват твърде напред да проучат и изберат подходяща позиция. С войсковата част понася всички трудности тръгнал доброволно от Радомир телеграфистът от местната телеграфо-пощенска станция с телеграфния апарат. След много трудности той успява да осъществи телеграфна връзка със София. През нощта нашите предни караули залавят сръбски военен куриер, роден в гр. Лясковец, на име Иван, който заявил, че е българин. Дава ценни сведения за личния състав и разположението на Моравската дивизия, които веднага са съобщени по телеграфа в щаба на Западния корпус. Оттам се получава нареждане за настъпление. Към 9 ч пристигат опълченската дружина и доброволците на Димитър Попгеоргиев, а така 30 конници доброволци от съседните села и 8 кавалеристи. Бивакът на нашата войска е на 7 километра от Брезник. Пристига при капитан Кисов пощенски раздавач, който му донася телеграма, с която се нарежда: „Борбата се е

почнала. Настъпвайте енергично”. Телеграмата е обсъдена на кратко съвещание с командния състав. Приема се план за атакуване на Брезник, а при нужда отстъпление към Владая. Атаката се осъществява в следния ред: Четвърта дружина на капитан Караиванов и Кюстендилската македонска доброволческа дружина с командир Димитър Попгеоргиев на първа бойна линия. По-късно капитан Кисов в издадената от него книга ще напише: „Тя четата се състоеше от тъй наречените харамии, които неведнъж са мирисали барут в битката с турците за освобождението на Македония. Затова, като бях уверен, че те са хора с войнишка опитност, назначих ги в първа линия”. Втора дружина от Втори пеши струмски полк и ротата на подпоручик Гешев – на втора линия. Опълченската дружина е в резерв. Посочени са местата на разположените превързочни пунктове за ранените бойци. При подаване сигнала за атака капитан Караиванов да настъпи към височината „Св. Никола” наляво от „Бърдо”, две роти остават на бойната линия, а четата на Димитър Попгеоргиев атакува по цялата верига. В 10 часа атаката започва при време затоплящо. Портупей юнкерът Балканд- жиев с взвод войници завзема връх „Св. Никола” и оттам вижда в подножието му голямо съединение сръбска войска, устремена към върха. Опитът за превземането от нашата войска на върха „Св. Троица” е неуспешен. Води се ожесточен бой по цялата фронтова линия. Войници и доброволци се сражават далеч с превъзхождащия ги по численост враг като лъвове, показвайки на сърбите как се защищава родната земя. Командирът на Моравската дивизия, която е на път за Сливница, отдалечена на километри от Брезник, е принудена не само да спре похода си, но и да се върне да защищава Брезник. Капитан Кисов, преценявайки, че не може да й се противопостави, дава заповед на сигналиста да свири отстъпление, което се осъществява под прикритието на четвърта дружина от Бдинския полк, която последна отстъпва. Въпреки ранен, капитан фудулики не оставя строя. На левия фланг и центъра на бойната линия поради пушечните гърмежи не е чут сигналът за отстъпление, затова сигналиста отива при тях и повтаря сигнала. Отстъплението е по пътя към Мещица и Владая и е много успешно.

В атаката за Брезник българската войска дава 50 убити, 280 ранени и 50 пленени. Сръбската дивизия на полковник Топалович при град Брезник е задържана до 10,30 ч на 7 ноември 1885 г., което дава възможност на храбрите български бойци да обърнат в паническо бягство сръбските нашественици при Сливница, Драгоман и Гургулят, да покажат на света родолюбивия български дух.

Успешно отстъпилите бойци стигат до село Бела вода (сега квартал на Перник), където се дава почивка и командният състав провежда съвещание за бъдещите действия. Взема се решение за връщане в Радомир, което става към 21 часа. Капитан Кисов направо отива в радомирската телеграфо-пощенска станция, в която не намира никой – телеграфистът е сред отстъпващите от Брезник. Няма никой и в околийското полицейско управление – полицията се разбягва. Голяма част от населението напуска града. Втори ден героите в боя при Брезник не получават нито хляб, нито сухар, изтощени от тежкото и продължително пътуване, едвам се държат на краката си. В Радомир пристигат председателят на кюстендилската окръжна постоянна комисия Караманов и секретарят на комисията, които настояват военните да поемат намиращите се в складовете в Радомир реквизирани хранителни запаси.

На 7 ноември сутринта Радомирският отряд без Кюстендилската македонска доброволческа дружина, която е останала да въдворява ред в Радомир, е в с. Долна Диканя. За първи път от една седмица войниците получават топла храна и една заслужена отмора. Отново се провежда офицерско съвещание, на което се взема решение да тръгнат за Самоков. В полунощ на 8 ноември пристигат в Самоков. Отпочинал, нахранен и комплектован, отрядът на капитан Кисов на 10 ноември тръгва за София с повече от 1240 души. Нощува в с. Пасарел, кратка почивка в с. Горни Лозен и в 13 ч са в София. На 11 ноември сутринта тръгват за Сливница и привечер пристигат, нощуват на бивак. Първа и втора дружина остават в Сливница, П! и V дружина са на позиция в с. Братушево, а IV дружина се разполага на 7 км от Сливница край шосето за Цариброд.

Част 12. Бойни действия на трета дружина от втори пеши Струмски полк

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника