ДАНАИЛ ЦОНЕВ НИКОЛАЕВ – Спомени от Съединението

а. Заповядах всички чиновници и служащи да останат по местата си. За началник на пощите и телеграфите бе назначен дядо Райчо Николов — майор, началник на жандармерията в Пловдив. Той се явил при началника на пощите и телеграфите Тодоров и му поискал да му предаде канцеларията. Тодоров не само отказва да предаде поста си, но гърми в гърдите на дядо Райчо Николов и го убива. Тодоров излиза от канцеларията на площада Джумая обаче народът се спуща върху него и го линчува ужасно. И само с тия две случайни убийства се извърши великия акт и държавен преврат по Съединението.

Това свидетелствува, че целият народ единодушно и възторжено посрещна съединението на Южна и Северна България.

*

*           *

От конака разпоредих войските да идат по местата си, а аз се отправих за градския съвет, гдето намерих събрани: г. г. д-р Чомаков, д-р Г. Странски, Зах. Стоянов, Ант. Каблешков, майор Муткуров, майор Филов и др. Пристъпи се в мое присъствие към избор на временно правителство и се избра за председател д-р Чомаков, но той се отказа и вместо него се избра д-р Г. Странски.

За главнокомандующ на войските бях назначен аз.

При свършването на заседанието се яви капит[ан] Радко Димитриев с писмо от руския консул до мене и ме покани да ида в руското консулство. Веднага се отправих и там ме посрещнаха управляющия консулството г. Егельщром и руският военен аташе подполк. Чичагов. Те ме поздравиха най- сърдечно с успеха на делото, видимо бяха много доволни за станалото, като ме прегърнаха и разцелуваха. В една от стаите беше сервирана закуска с чер хайвер и шампанско и се пиха възторжени наздравици за княза, Съединението и за българския народ.

Възползуван от добрия прием и настроение в консулството, аз помолих подполков [ник] Чичагов да даде заповед, щото руските офицери да изпълняват моите заповеди. Това ми искане се изпълни, като подполк. Чичагов даде писмена запо

вед. Същият помолих да разреши да изпратя руския офицер Петров — зет на д-р Чомаков, като техник-артилерист да отиде о дрезина и разруши жп мост при гр. Харманли, като пропусне идящия трен от Цариград. И това ми искане се изпълни.

Тук написах депеша до княза Ал. Батенберг, с която като му съобщавах извършения патриотически акт на Съединението, молех го да дойде веднага в Южна България и поеме светото дело под своята десница. На тая ми депеша получих бърз отговор, че князът тръгва през Балкана за Пловдив и до неговото пристигане да продължавам успешното командуване на войските.

В това време се чуват гласове в антрето и възклицание на негодувание, че русите ги излъгали. По гласа познах едно от лицата, но веднага вратата се отвори и аз, който бях до самата врата, се срещнах лице с лице с тоя негодующ г-н и той, смутен и не очакващ да ме види там, заяви: „Г-н Николаев и ние сме българи, и ние признаваме Съединението”, на което аз му отговорих, че ме радва и не остава освен да го известят.

От консулството аз се отправих за железопътната гара, гдето наредих веднага да се сформира един трен с войски, предшествуван от една пилотна машина, на която качих началника на движението г-н Визети, които отправих за границата при гр. Харманли за първа охрана срещу Турция. Още същия ден временното правителство по мое нареждане обяви обща мобилизация на всички от 18 до 55 год. в цялата област. До вечерта на първия ден от Съединението се получиха депеши от цяла България за възторга и въодушевлението, с което се посрещна великия акт на Съединението.

*

*           *

На 17 септемврий 1885 год. Негово Височество княз Александър Батенберг, придружен от Петко Каравелов и Стеф. Стамболов, тръгна за Южна България. Цялото пътуване е било триумфално шествие, възторжено посрещан и изпращан от населението. На границата на Южна България той беше посрещнат от властите на временното правителство. В село Баня (Карловско) руският консул Егельщром и военният аташе под-полк. Чичагов го поздравиха с великата национална радост, на която се радват не по-малко от българите.

Вън от гр. Пловдив го посрещнах лично аз с подробен pa

порт за извършения акт и го уверих за реда и тишината, които владеят в града и цялата област. Той ми благодари и ме покани до него във файтона. Влизането на княза в града Пловдив беше велико тържество. Цялото население посрещаше е радостни сълзи на очи първия свой княз след Освобождението на България.

След церемониите и приемите князът се оттегли на квартира в конака на генерал-губернатора.

След един-два дни Негово Височество княза, аз и подполковник Чичагов обиколихме източната граница на Южна България, за да видим мобилизацията и охраната на границата.

В гр. Ямбол се извърши голям военен парад, приет от Негово Височество княза.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника