Държавен преврат на 27 април 1881 г.

Режим на пълномощията

Нормалното политическо развитие на страната е грубо прекъснато от настъпилите през пролетта на 1881 г. събития. Възползвайки се от надигането на реакцията в Русия след убийството на Александър II, с активното съдействие на генерал Ернрот, с подкрепата на консерваторите и благословията на Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия, въпреки несъгласието на Англия, на 27 април 1881 г. княз Батенберг отстранява от власт правителството на П. Каравелов. Генералът е натоварен да образува временно правителство. Целта на Батенберг е „разправа” с Търновската конституция. Страната е разделена на 5 области, оглавявани от „чрезвичайни комисари”, които притежават цялата власт. Той иска извънредни пълномощия за управлението на България. Претенциите на княза са формулирани на 11 май 1881 г. в едно негово писмо до Ернрот.

Извънредните пълномощия за управление на страната за срок от 7 години са: да се образува Държавен съвет; преди изтичането на седемгодишния срок да се свика ВНС, което да измени конституцията; Народното събрание да има право да гласува само бюджета на държавата. След предявените искания с княжески указ са учредени специални военни съдилища към „чрезвичайните комисари”. Те трябвало да съдят за възбуждане на метежи и неподчинение на новата власт, включително и представителите на административната власт и полицията. Предвидени са само два вида наказание – смъртна присъда, изпълнявана в срок от 24 ч. след утвърждаване от военния прокурор, и затвор 1 месец. Предвиждат се наказателни мерки и за печата. Така конституцията започва да се погазва, преди още да е отменена, а в страната на практика е въведено военно положение.

Режим на пълномощията

В първите дни след преврата Либералната партия няма готовност да посрещне силния удар, но скоро реагира остро и решително. Предизборната агитация преди Второто ВНС протича при ожесточена борба между консерватори (застанали на страната на княза) и либерали. Въпреки голямото влияние на Либералната партия княз Александър с помощта на терор, фалшификации и авторитета на царска Русия успява да наложи избирането на представители, които са готови да гласуват пълномощията. Изборите се провеждат на 14 и 21 юни. От избраните 329 депутати само 25 са от опозицията. Поради насилията много от тях не могат да вземат участие в работата на събранието. ВНС се свиква на 1 юли 1881 г. в Свищов. То е открито с тронно слово на княз Батенберг, след което без разисквания депутатите подписват протокола за предоставяне на пълномощията.

Така се установява режим на открита политическа реакция. Премахват се провъзгласените от Конституцията демократични права и институции. Ограничават се гражданските свободи – на печата, на събранията и на сдружаванията. Създаден е Държавен съвет, чийто състав и функции са твърде далеч от изискванията на буржоазната демокрация. Издаден е и нов избирателен закон, чиито постановления са крайно реакционни. Целта на тези нововъведения е да се отстрани народът от участие в управлението на държавата, държавната власт да се монополизира от монарха и едрата буржоазия.

На Либералната партия е отнета всякаква възможност за открита политическа дейност. П. Каравелов и П. Р. Славейков заедно с други либерали напускат Княжеството и се установяват в Пловдив, а Др. Цанков по най-брутален начин е интерниран във Враца.

Скоро режимът на пълномощията изпада в тежко положение. След като премахва ограничаващата го конституция, Батенберг повежда безкрайна война за закрепване на получените пълномощия. В разгара на тази борба са предприети някои градивни административни начинания. К. Иречек изготвя мотивирани предложения за подобряване на учебното дело в Княжеството. Подготвял се и нов закон за чиновниците. Впоследствие са въведени и някои други мероприятия, които усъвършенстват държавната машина. При създадената обстановка обаче те остават незабелязани, неоценени и до голяма степен неприложени. Поради това и не могли да повишат репутацията на режима пред народа, който искал пълна промяна на държавния порядък.

Усложнената обстановка в Княжеството принуждава през 1882 г. князът да изиска от руското правителство да изпрати двама генерали, които да възглавят Министерския съвет в София. Царското правителство прави нова погрешна стъпка, ко-На 23 юни 1882 г. първият е назначен за министър-председател, а вторият – за военен министър. Засиленото руско присъствие има за цел да се умиротвори страната чрез сближение на Либералната и Консервативната партия и да се намери начин за промени в Конституцията, които да доведат до засилване властта на княза. Твърде скоро в управляващия лагер на княза, консерваторите и руските генерали изникват големи различия. Консервативната партия подкрепя силната княжеска власт с оглед на своя стремеж за политическо господство. Тя иска да използва режима на пълномощията, за да наложи диктатура на едрата буржоазия в държавния живот, като подели властта с княза. Но в нея се оформя и една група от no-умерени дейци, която смята, че в управлението трябва да бъдат привлечени и либералите за създаване на умерено-конституционен режим. Обстановката се усложнява от избухналите противоречия между консерваторите и руските дейци в България.

На 23 юни 1882 г. първият е назначен за министър-председател, а вторият – за военен министър. Засиленото руско присъствие има за цел да се умиротвори страната чрез сближение на Либералната и Консервативната партия и да се намери начин за промени в Конституцията, които да доведат до засилване властта на княза. Твърде скоро в управляващия лагер на княза, консерваторите и руските генерали изникват големи различия. Консервативната партия подкрепя силната княжеска власт с оглед на своя стремеж за политическо господство. Тя иска да използва режима на пълномощията, за да наложи диктатура на едрата буржоазия в държавния живот, като подели властта с княза. Но в нея се оформя и една група от no-умерени дейци, която смята, че в управлението трябва да бъдат привлечени и либералите за създаване на умерено-конституционен режим. Обстановката се усложнява от избухналите противоречия между консерваторите и руските дейци в България.

Русия съдейства на режима, следвайки политиката си да укрепи позициите на Батенберг, смятайки, че той ще бъде гаранция за нейното влияние в България. Но царските представители в страната отказват да поддържат стремежите на едрата буржоазия, които в много случаи не съвпадат с руските интереси. На тази основа започват сблъсъци, които се проявяват главно по въпроса за железопътното строителство, за състава на Държавния съвет и др. Батенберг споделя идеите на консерваторите, но се страхува да се противопостави открито срещу царските представители, без чиято поддръжка задържането на пълномощията е проблематично. Той започва да се лута между двете крепящи го сили. Австро-унгарският дипломатически агент Буриян сполучливо пише: „Събранието в Свищов създаде диктатура, но не и диктатор.”

В острата борба и консерваторите, и руските представители търсят съюзник в лицето на умерените либерали. В периода на преврата и по време на режима на пълномощията в Либералната партия се очертава едно по-умерено течение, което се обявява за установяване на конституционен режим чрез споразумение с консерваторите и сътрудничество с руските представители в страната.

Успоредно с изострянето на отношенията между управляващите сили се засилва и борбата на непримиримите либерали. Макар и омаломощени, те успяват да мобилизират социалната активност на масите. Непримиримите осъждат остро политиката на руското царско правителство в България и доказват, че с поддръжката, която се дава на княза, се подкопава влиянието на Русия сред българския народ. Те се обявяват за прекратяване на пълномощията и за пълно възстановяване на Търновската конституция.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника