ДИМИТРИЕВ, Радко

ДИМИТРИЕВ, Радко (Руско Д. Русков) (24.IX.1859, с. Градец, – 18.X.1918, Владикавказ, СССР)

Радко Димитриев

Радко Димитриев

Бележит военен деец, генерал-лейтенат (1910). Произхождал от родолюбиво учителско семейство. Участвал в националноосвободителната борба като член и секретар на тайния революционен комитет в Котел през 1876. През Руско-турската война (1877-1878) бил преводач и предводач в Уланския полк на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия. Завършил Военно училище в София (първи випуск – 1879) и Академията на Генералния щаб в Русия (1884). Служил в Източнорумелийската милиция. Участвал в подготовката и извършването на Съединението (1885). По време на Сръбско-българската война (1885) бил помощник началник-щаб на Западния корпус. Командвал авангарда на лявата колона, която обходила Драгоманското дефиле от юг (10. XI) и се включила в овладядяването на Пирот. Във войната проявил командирско умение и лична самопожертвувателност, за което бил награден с орден „За храброст” – IV степен. Р. Димитриев бил един от главните детронатори на княз Ал. Батенберг (1886). След контра-преврата емигрирал в Румъния, където бил член на комитета на офицерите-емигранти за сваляне на регентите и правителството на д-р В. Радославов. Взел участие в бунта на офицерите-русофили в Силистра (1887). След потушаване на бунта емигрирал в Русия. Там служил като ротен и дружинен командир във военното училище в Тбилиси. След разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос (1898) се завърнал в България. Последователно бил помощник началник-щаб на 5-та пех. дунавска дивизия (1899), началник-щаб на войската (1904), генерал-майор (1904) и началник на 3-та инспекционна област Русе (1907). През Балканската война (1912-1913) се изявил като талантлив военачалник. В боевете при Лозенград, Люлебургас и Бунархисар победил турската Източна армия на Абдулах паша. При атаката на Чаталджанската позиция поел обединеното командване на 3-та и 1-ва армия. Бил награден с орден „За храброст” – II степен. През 1913 бил назначен за пълномощен министър в Петербург. През Първата световна война постъпил в руската армия, където командвал 8-ми корпус, 3-та и 12-та армия. През 1917 бил уволнен от руската армия и се обявил в подкрепа на Октомврийската революция, като положил усилия за утвърждаване на съветската власт. През 1918 по заповед на есера Сорокин бил екзекутиран заедно със сто генерали и адмирали, живеещи в Кавказ. Автор е на научноизследователски трудове.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника