Дневник на румелийски офицер

ПРЕДГОВОР

Съдържанието на този дневник е повече от личен характер. Авторът му – офицер от 6-а Старозагорска дружина, е записвал на отделни листове и тетрадки всичките си впечатления и всеки такъв лист или тетрадка след изпълването им е изпращал на семейството си. Това е заменяло писането на отделни писма. От тях домашните му са научавали всичко за него. В такъв вид се и издават. Най-голямата стойност на дневника, ако той изобщо има някаква стойност, е че е воден редовно, т.е. всичко в него е било записвано непременно всяка вечер или в редки случаи най-късно за два дни наведнъж. От полза би било, ако общественикът или историкът намерят в дневника нещо, което да им послужи.

Авторът

УВОД

Георги Абаджиев

Георги Абаджиев

Георги Киров Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Стара Загора, в семейството на Киро Хаджииванов и хаджи Параскева. Фамилията е заможна, тя е от онова българско чорбаджийство, преклонено пред образованието, науката и мощта на Русия. Затова, след като Стара Загора е освободена от османлиите, а след десетина дни цялото поле наоколо почернява от армията на Сюлейман паша, старият хаджи Киро не напуска къщата си, както прави по-голяма част от населението, за да се укрие някъде, защото „сляпо вярва, че гдето стъпи руски крак, връщане няма”. Така загиват от осмашшйските куршуми бащата на Георги Абаджиев и зет му Христо Ганчев, а големият брат Иван е заклан и изгорен пред очите на майката. Георги успява да избяга, а майка му и сестра му Анка с двегодишното си дете Кирчо (утрешният български поет Кирил Христов) са откарани в плен в Одрин.

На военна служба от 18 август 1877 г. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) като редник опълченец в 7-а опълченска дружина. Завършва първия випуск на военното училище в София. На 10 май 1879 г. е произведен в чин поручик и е зачислен в пехотата. На 9 юли 1881 г. е повишен в чин поручик, а на 9 септември 1885 г. – в чин капитан. Участва в Сръбско-бьлгарската война (1885 г.). След войната е повишен в чин майор (17 април 1887 г.), на 2 август 1891 г. в чин подполковник, а на 14 февруари 1900 г. – в чин полковник. Командва 21-и средногорски полк, 18-и етърски полк, 2-а бригада от 7-а пехотна рилска дивизия. През Балканските войни (1912-1918 г.) командва I бригада от 5~а пехотна дунавска дивизия, с която се сражава при Селиолу, Гечкенли, Чаталджа. На 14 септември 1913 г. е повишен в чин генерал-майор. По време на Първата световна война е назначен за началник на 12-а пехотна дивизия (1915 г.). През 1917 г. заема длъжността началник на Бургаския укрепен пункт. След демобилизацията излиза в запаса. Кавалер е на военния орден „За храброст” III ст. I кл., орден „Св. Александър” III, IV и V ст. с мечове по средата, народен орден „За военна заслуга” III ст.; орден „За заслуга” на обикновена лента.

Абаджиев е имал влечение към книжовните занимания. Автор е на две книги – „Спомени от Освободителната война в 1877-1878 г.” и „Действията на I бригада от V пехотна дунавска дивизия във войните 1912-1913 г.”, на поредица статии и публикации.

Оригиналът на „Дневник на румелийски офицер” съдържа 116 ръкописни страници. Постъпва в НБ „Иван Вазов” през декември 1982 г. Съхранява се в „Специални сбирки” като Единично постъпление № 40. Една съвсем малка част от началото е печатана със съкращения и редакция в „Известия на Габровската народна библиотека „Априлов-Палаузов”, г. II, бр. 19 от 19 септември 1925 г. и бр. 20 от 26 септември 1925 г., подписана с инициалите Г. К. А. Във връзка със 100-годишнината от Съединението н. с. Мария Гарева публикува части от дневника в 15 броя на в-к „Отечествен глас” в поредицата „Аз бях там”. Авторовите бележки, дадени под линия, са представени в скоби след думата, за която се отнасят.

Допълнителните справки за лица, дати, събития и др. по текста са дадени в края на публикацията.

За първи път дневникът се публикува изцяло по оригинала. Запазено е стилно-езиковото своеобразие на речта. Правописът и пунктуацията са съобразени със съвременните изисквания.

Док.:

  1. НМШБс, инв. № 1821.
  2. ЦВА, ф. 012, оп. I, а. е. 1, съд. 15 л.

Лит.:

  1. Руменин, Р. Цит. съч., № 4412.
  2. Българската земска войска…, с. 524.
  3. Абаджиев, Г. К. Спомени от Освободителната война в 1877— 1878 г. С., 1925, 39 с.
  4. Кацев-Бурски, Д. Генерал-майор о. з. Георги К. Абаджиев. – В: Епопея на българския воин. Възпоменателен сборник. Т. III. С., 1932, с. 222-224.
  5. Маринов, Ил. Опълченци-офицери в българската войска. ВИС, 1984, кн. I, с. 169.
  6. Руменин, Р. Офицерският корпус в България 1878-1944 г. Т. I, II. С., 1996, с. И.

Първият поч. Подпредседател на О.К.О.Х1. в България – Генерал.-лейт, о. з. Георги Абаджиев почина

Погребалното шествие по случай смъртта на Генерал-лейт. о. з. Георги Абаджиев

Погребалното шествие по случай смъртта на Генерал-лейт. о. з. Георги Абаджиев

Княза замина за Пловдив. Тръгването му беше съпроводено с гръмогласни „ура” и „да живее”. Тук главнокомандващия южно-българските войски подполковник Николаев направи бележка на поручика от нашата дружина Вощинов, че неговата рота не умеела да вика ура. Върнахме се на биваците си в 1 час. сл.пл.

Днес се обяви в заповед по Ямболския отряд заповедта по българските армии от днешна дата под № 4 , според която Нег. Височество благоволил да заповяда дружините да носят на пагоните си началните букви на названието си; така, нашата Старозагорска дружина трябваше да носи буквите С. 3.

14        септ., събота, Ямбол – Къзъл Агач

Днес е Кръстовден, именният ден на командира на Казанлъшката дружина капитан Маринов Кръстю, за което офицерите от Ст/аро/загорската и от Казанлъшката дружини се бяхме гьбрали в палатката му, за да му честитим празника. Там похапнахме и посръбнахме от което даже произлезе едно малко спречкване между капитаните Стойнов, Петров и Маринов, поручик Руев и капелмайстора Кохоут, но скоро всичко се изглади без последствия.

Тази вечер в 5 час. трите дружини – Ст/аро/загорската, Пазарджишката и Пловдивската – заминахме за г. Къзъл Агач. Началник на колоната беше командирът на Пазарджишката дружина капитан фон Мах. През време на пътуването Ст/аро/загорската дружина беше в главните сили, освен 4-а рота, която беше назначена за ариергард. Скоро след тръгването ни се стъмни; освен това сбъркахме пътя, но скоро се оправихме. Началникът па колоната не даваше почивки, вследствие на което и поради тъмнината, войниците се много измориха. Между офицерството се произнесоха критики по адрес на началника на колоната и германската му тактика. Много съжаляваме, че поради тъмнината не можахме да разгледаме местността по пътя на следването ни. Установихме се на почивка едвам при с. Пандаклий, където преминахме твърде слабия мост на р. Тунджа. Оттук капитан фон Мах изпрати капитан Ботушаров в г. Къзъл Агач, за да избере място за бивак.

15        септ., неделя, г. Къзъл Агач

В 1 час. пр. пл. колоната пристигна в Къзъл Агач. Веднага с пристигането на лекаря на Пловдивската дружина д-р Славов, като прегледа мястото на бивака, което капитан Ботушаров беше избрал, доложи, че не го одобрява. То е на север над града. Удобствата му са, че е близо до реката и до единствения кладенец с добра вода за пиене и има наоколо широко място за обучение, а неудобствата му се състоят в това, че местността е малко ниска и влажна. Заведоха ни на други бивак над града, към страната, обърната към неприятеля, близо до болницата Св. Пантелеймон; там мястото е високо и сухо.

16        септ., понеделник, г. К. Агач

Днес голяма мъгла, а през нощта доста студено.

В днешната заповед по Ямболския отряд под № 9 е обявено, че Нег. Вие. Княза заповядал, щото който дезертира се хване, да се застрелва, без да се отдава под съд.

Днес се направи уравняване на новопроизведените подпоручици между дружините. От нашата (Старозагорската) дружина взеха двама – подпоручиците Дончо Райков и Губчев – първия за Пловдивската, а втория в Сливенската дружина.

С §10 от същата заповед по Ямболския отряд от днес под № 9, мен ме утвърждават за командир на 1-а рота в Ст/аро/загорската дружина.

От днес се захвана редовното обучение на ротите, по шест часа в ден – от 7 до 10 час. пр. пл. и от 3 до 6 час. сл. пл.

Тази вечер в 8 час. пристигна в Къзъл Агач началника на Ямболския отряд майор Филов, Димитър; тук ще остане занапред щаба на отряда. Като чул, че на бивака свири музика, дойде направо там, поздрави войниците и след това замина за квартирата си.

17        септ., вторник, К. Агач

Времето както вчера: мъгливо, а през нощта студено.

Преди пладне и след пладне учение.

18        септ., сряда, г. К. Агач

С днешната заповед по отряда назначен е за отряден свещеник отец Коджанков. Също бяха зачислени и пристигнаха в Старозагорската дружина подпоручиците Стефан Стоилов и

Никола Иванов; последният същия ден биде взет за Сливенската запасна дружина.

Преди пладне и след пладне учение. Времето продължава да е мъгляво, а нощя доста студено.

19        септ., четвъртък, г. К. Агач

Подпоручика от Ст/аро/загорската дружина Йовчо Колев със заповед по Ямболския отряд № 11 е назначен комендант на Къзъл Агач и днес замина от дружината.

Сутринта и подир пладне по обикновеному имахме учение в ротите.

Тази вечер дойде на бивака началник-щаба на Ямболския отряд и ни съобщи, че вчера било съобщено от Главния щаб, че Нег. Вие. Княза заповядал на командващия Източната армия да извести за знание на офицерите, че новините, които идат из Европа, са много добри за нас, и че вече било известно от достоверен източник, че конференцията ще признае съединението на двете Българин. По този случай се веселихме цяла нощ.

Времето беше също така мъгливо, а през нощта студено.

20        септ., петък, г. К. Агач

Понеже захвана да става студено, то от днес наченахме да си устройваме бивака, като си построим землянки. Моята (1-а) рота не строи землянки, понеже имаше палатки, затова тя днес имаше учение и сутринта, и след пладне.

Чуват се слухове, че вече пристигат в Южна България и северо-български войски.

Днес се получи за раздаване на войниците от Ямболския отряд изпратения от старозагорските граждани тютюн.

21        септ., събота, г. К. Агач

Времето мъгливо и нощя студено.

В днешната заповед по Ямболския отряд е обявено, че съгласно заповедта по войските на Източната армия от 14 септември под № 2 е разрешено да се дава на всякой войник по 15 драма добра ракия в ден, а съгласно заповедта по войските на Източната армия от 18 септември под № 6, офицерите ще се ползуват всякой ден с по 1/2 ока месо и 1 ока хляб.

Със същата заповед по Ямболския отряд е обявено, че пристигнал за началник-щаба на същия отряд капитан Вълнаров, Димитър. Говори се, че утре ще пристигне при отряда Нег. Вие. Княза; затова сутринта имахме учение, а след пладне пуснахме войниците да си купят сапун и се операт, а също да почистят пушките си.

22 септ., неделя, г. К. Агач

Времето мъгливо и нощя студено.

Днес, неделя, имахме учение. Някои войници се измолиха да отидат в черква.

Днес подир обед, аз, капитан Стойнов, поручик Вощинов и подпоручик Коста Иванов, всички от Ст/аро/загорската дружина, ходихме да се разходим и да разкараме конете. Минахме през града за към с. Хамбарлии, но от половината път се върнахме и отидохме в с. Хасан Беглии, дето пихме кафе и след това излязохме на могилката зад селото, за да разгледаме местно стга по посока към границата.

Тази вечер поручикът от Казанлъшката дружина Руев, Алекси получи телеграма от г. Казанлък, с която се съобщава, че казанлъшкият пратеник в Русия Димитро Папазоглу съобщил на града, че Руският император вчера в Копенхаген се съгласил на драго сърце за сливането на двете Българин в едно.

Надвечер се бяхме събрали в нашата офицерска барака офицерите от нашата /Старозагорската/ и от Казанлъшката дружини. В тъмнината показа се кьм входа на бараката човешка фигура. Нашият дружинен командир капитан Жейнов, като се припозна, че това е капитан Мосинов, извика му радостно и шеговито „о,о,о, хаш гелдин, хаш гелдин”. Указа се, че не е Мосинов, а началника на отряда подполковник Филов. Жейнов се извини и го поканихме в бараката. Офицерите обичаха Филова. Разговаряхме на дълго върху пози/ци/ите на нашия авангард и Филов изслушваше мнението и /на / най-младите офицери, което правеше добро впечатление. Той се стараеше да запознае всички с най-дребните подробности на местността, на която щеше да ни се падне да се отбраняваме.

Времето все продължава да е мъгливо и нощем студено.

23        септ., понеделник, г. К. Агач

Днес се научихме, че вчера пристигнала в Ямбол северо- българска войска: една дружина и 28 оръдия.

Разпоредихме да се нарежат на цървули кожите от заклания добитък и се раздадат на войниците, на които ботушите се бяха скъсали.

Ние, румелийските офицери, изобщо не бяхме практични и никак не бяхме приготвени за поход. Тръгнахме като на сватба. Не си взехме топло облекло, а времето вече почна да става студено. Нямахме даже вилици, а ядяхме с ръце. По тази причина след сутрешното учение излязохме из града, аз, Стойнов и Вощинов, за да си купим вилици и други необходимости, които ни липсваха. Из градчето подобна стока нямаше. Щаба на отряда имаше излишни вилици, от които ми дадоха една, тъй щото вилица вече имам.

Тази вечер пристигнаха няколко чували с долни дрехи, изпратени от г. Стара Загора за войниците от нашата /Старозагорската/ дружина.

Времето и днес беше мъгляво, а през нощта студено.

24        септ., вторник, с. К. Агач

Тази сутрин имахме учение по обикновеному.

Научихме се, че Нег. Вие. Князът ще пристигне утре в Ямбол, за да прегледа пристигналите там части от Северна България, и че оттам ще дойде да прегледа и нас. Нашите роти вече бяха донейде обучени, но решихме утре да ги подтегнем още повече, като произведем оръжейни хватки и маршировка, за да се покажем пред Княза като съвсем вече уредена войска.

Днес новият началник Щаба на Ямболския отряд каза, че имало разпореждане да се даде на офицерите заплатата за септември.

След пладне дойде при нас чиновникът за особни поръчения при щаба на Ямболския отряд учителят Андрея Гяуров. Той донесе новия брой на вестник „Търновска конституция”. Ние, понеже толкова време не бяхме чели вестници, нахвърлихме се жадно на вестника. Изчетохме целия брой, както се казва, от кора до кора. Имаше доста утешителни новини по нашите работи, особено сведенията от европейския печат.

Като се завърнахме от послеобедното учение, заварихме в палатката на офицерите от нашата дружина началник-щаба на отряда, адютанта на началника на отряда и някои офицери от Казанлъшката дружина, заедно с дружинния си командир капитан Маринов, обаче след малко повикаха този последния, понеже му дошли гости. След няколко минути той се завърна весел и запъхтян и донесе една телеграма от Сливенския окръжен управител до Къзъл Агачкия околийски началник, с която се съобщава, че княжеския комисар получил официално съобщение, че Султана признал по начало Съединението под скиптъра на Нег. Вие. Кн. Александра и се заповядва да се даде гласност на тази новина. След прочитанието на телеграмата всички извикахме ура, да живее Нег. Височество! По този шум събраха се около палатката ни много любопитни войници, на които съобщихме новината. Като по електрически ток новината се разнесе набързо и по целия бивак се раздадоха радостни викове „ура” и „да живее Нег. Вие.” По общо желание нареди се да свирят в бивака и двете музики, а всички офицери, лекари и някои граждани се събрахме в палатката на Казанлъшките офицери за да се повеселим и дочакаме завръщането на началника на отряда от Ямбол, закъдето беше заминал вчера. След малко началник щаба капитан Вълнаров получи от капитан Илиев телеграма, с която се съобщаваше същата новина. Разбра се, че началника па отряда няма да дойде тази вечер, тогава капитан Вълнаров предложи да отидем в Щаба на отряда, където е по-широко и там да се повеселим тази нощ. Така и направихме. Занесохме си вечерята и с двете музики вечеряхме всички заедно, пиха се много наздравици и се премина много весело.

Времето беше все така мъгляво и нощем студено.

25        септ., сряда, г. К. Агач

В днешното предобедно учение се занимавахме преимуществено с хватки с пушката и маршировка, понеже за утре очакваме Князът. После пладне имахме само 1 1/2 час учение, за да дадем възможност на войниците да се почистят, операт и почистят пушките.

В 7 час. сл. пл. получихме заповед по отряда, с която се заповядва утре в 8 час. пр. пл. да се извърши заклеването на всички офицери и войници. Разпоредихме за тази цел утре войниците да станат малко по-рано.

В същата заповед по отряда е обявено, че титлите „благородие” и „високо благородие” се изхвърлят, като вместо тях ще се казва „господин поручик”, „господин капитан”, „господин майор”и пр.

Времето все така, както от няколко дни насам, мъгляво и студено.

26        септ., четвъртък, г. К. Агач

Тази сутрин станахме много рано, построихме частите, приехме си знамената и всички/те/ четири дружини отидохме зад града край р. Тунджа, където построени в каре бяхме готови кьм 8 часа. Дойдоха свещениците, а след тях и началникът на отряда със свитата си. Закълнахме се, извърши се и водосвет, след което началникът на отряда поздрави частите. Върнахме се обратно на бивака в 9 час. 30 мин.

В 2 час. сл. пл. пристигнаха на нашия бивак от Ямбол три батареи (4 – оръдейни) от 2-й артил. полк. Две батареи били останали в Ямбол.

Получи се от началника на отряда секретно предписание до дружинните командири, с което по заповед от Главната Квартира се нареждаше, щото изпращаните и получаваните офицерски и войнишки писма да се представляват чрез дружинните командири в щаба на отряда за прочитане и след това да се изпращат по принадлежност. Това, лично нам беше неприятно, понеже не ще можем да пишем на домашните си за неща от интимен характер.

Във време на пристигане на батареите отидохме няколко души да разкараме конете си и същевременно да видим северо- българската артилерия.

По обед получих по пощата от дома фланелени гащи и кърпички за нос.

В 4 час. 30 мин. сл. пл. се закълнаха останалите незакълнати заранта по разни причини войници.

В 6 час. сл. пл. се срещнахме и запознахме с командира на 2-й артил. полк майор Груев, българин по потекло, от ямболските села, но раждан и възпитаван в Русия, където свършил и артилерийска академия. Показа ни се много добър человек; бил стар приятел на командира на нашата дружина капитан Жейнов още от Николаевския пансион в Русия. Той дойде на чай в нашата палатка, където престоя до 7 час. 30 мин. сл. пл.

Със същия артилерийски полк бил пристигнал и нашият другар по випуск капитан Илия Козеров, батареен командир, но тази вечер не можахме да го видим.

Тази вечер получих от дома писмо, но беше разпечатвано, което значеше, че цензурата вече функционира.

Днес се научихме, че началството било решило за през зимата да ни разквартирова по околните села така: нашата – Ст/ аро/загорска – дружина в с. Хасан Беглии, Казанлъшката в г. Каваклии, Пазарджишката в г. Къзъл Агач и Пловдивската неизвестно где. Нам не ни беше приятно, че ще ни пратят в с. Хасан

I           Беглии, понеже завчера бяхме ходили в това село, което е много малко селце, повечето къщи са плетени като землянки и колиби.

II         Има само няколко къщи, покрити с керемиди, които едвам ще са достатъчни за квартири на офицерите.

Тази вечер се получи заповед по отряда, с която се назначават две роти от Ст/аро/загорската дружина за прикритие на батареята, която се изпраща от тук в авангарда на отряда в с. Срем. Назначена била батареята на капитан Козеров. За прикритие бяха назначени 1-а и 2-а роти под мое общо началство. През мощта кое спах – кое не, едно от радост, че на нашата дружина се доверява пазенето на топовете и друго, че размишлявах и попрочетах за мерките, които трябва да се вземат с двете роти за запазването на батареята във време на похода. Разпоредих утре да обядват войниците в 8 час. 30 мин. пр. пл., понеже беше заповядано да тръгнем в 10 час.

И днес времето беше както вчера.

27 и 28 еептем., петък и събота, г. К. Агач – с. Срем

Казват, че днес е първият ден за събирането на конференцията.

Станах рано, приготвих се за път. Ротите бяха готови в 10 час. сутринта. Тръгнахме в 10 час. 30 мин. С батареята, освен капитан Козеров, беше и подпоручик Цветков.

Едната трета от пътя отпътувахме благополучно. Оттам нататък той беше съвсем лош и развален. Пътуването на артилерия мо него беше много затрудиително. На много места пътят беше така измит от дъждовете и пороите, щото бяха се образували долове, дълбоки до коляно и повече. На всички такива места войниците от 1-а рота, която беше в авангарда, оставяха пушките и с торби на гърбовете, ако и изморени от пътя, усърдно работеха с лопатите и копачите, щото самият Козеров се произнесе, че из толкова балкани е вървял, но по такъв лош път не е минавал и не е виждал толкова бързо да се поправя от пехота (не сапьори). Още по-чудно му се показа, че всички без разлика подофицери работиха наравно с войниците, без да ги някой заставя. На много места по причина на теснотата на пътя разирягаха третия кон, а оставиха впряговете с по два коня. Също по причина на големи възвивки на пътя разпрягаха едина впряг на оръдията. На едно място даже съвсем разпрегнаха всички коне и оръдията се снемаха на ръце. Минахме през село Гаджилово. Зад него и на половината път между него и с. Срем има воденица с мост над водата й. Мостът беше съвсем слаб. Изнесохме от воденицата дъски и дървета и ги положихме връз моста за дано да издържи тежестта на оръдията. Още на първото оръдие едното задно колело падна във водата, без обаче да се строши мостът, но войниците го изнесоха на ръце. Всички оръдия и предници се снеха през това стръмно място на ръце от войниците, които се трупаха около тях като гарги на мърша. Оттам нататък пътят следваше край самата р. Тунджа; тук той беше много тесен, от едната страна височини, от другата – стръмния бряг на реката, която по тези места е доста дълбока. При едно малко дръпване на конете, рискуваше се всичко да се строполи в реката. Но е голям труд и това се премина. По едно време показаха се бараките на Сремските войски (Сливенската и Ямболската дружини). До самите им кухни има брод на р. Тунджа, оттам прекарахме нашите котли. Посрещна ни капитан Драндаревски, Христо (началник на авангарда на отряда и командир на Ямболската дружина). Каза ни, че артилерията ще се преправи през другия брод малко по-оттатък, 2- а пехотата ще се пренесе посредством сала. Така се и извърши. Когато пристигнехме, часът беше шест и половина след пладне, догдето настаним и разположим частите, часът стана осем.

Позицията и бараките на Сремския отряд (авангард) са разположени на една височина, обградена от двете страни с реката, а от другите страни склоновете са стръмни. Обърнатата към неприятеля страна е полегата, но затрупана с окопи, та противникът не би могъл да се доближи безнаказано.

Вечерта се видях с много другари, между които и капитал Васил Черепов. Вечеряхме всички заедно. Пиха се много наздравици, между които за Нег. Височество и за северо-българските войски, които веднага след като Румелийци обявиха Съединението със Северна България, затекоха се на помощ и сега даже тук ги имаме на най-предните си позиции.

Разпоредих се на другия ден сутринта войниците да обядват преди да тръгнем назад за г. Къзъл Агач.

Докато престояхме на бивака на авангарда обръщаше ми вниманието начинът на правене разпореждания и отдаване заповеди. Драго ми беше като слушах как и дружинни и ротни командири и младши офицери нареждаха за работата, която имаше да се извърши на другия ден на позицията. То не приличаше ма приказания и заповеди, а просто на разговори и съветвания. Но всякой разбираше и си знаеше работата и без да се пазят точно всички уставни правила за подчиненост, обаче всичко се вършеше с драгост и енергия. Захвана да се строи батарея за пристигналите оръдия на най-високото място на десния фланг ма позицията. Беше назначен за това капитан Черепов, т. е. не беше назначен, а сам побърза да си предложи услугите, защото, както казах и по-горе, всичко се вършеше без заповеди, като всякой сам предприемаше да върши по нещо за в полза на общото дело. Ходих на самото място, дето се строеше батареята и ми разправиха кьде се предполага да се разположат дружините в случай че нападне противника. Изглеждаше, че за отбраната на гази позиция има се нужда още от една дружина, която да се разположи вдясно от батареята и около самата батарея, защото отпред имаше мъртво пространство, което нито батареята ще може да обстрелва, нито пък двете дружини от окопите си, а следователно ако няма още една дружина, неприятелят ще може да се доближи до батареята без да бъде поражаван.

В 1 ч. 30 м. сл. гш. войниците от двете Ст/аро/загорски роти обядваха и тръгнахме обратно за г. Къзъл Агач, изпратени от другарите ни офицери от Сремския авангард. Пътувахме по друг път, през с. Шахлии, който път бил по-добър и по-направо. Началникът на авангарда и другите офицери много се чудиха как сме можали да минем с оръдия през онзиугарите казанлъчани, които докато са тук ще добруват повече, отколкото ние в Шахлии.

Когато пристигнахме Синаплии часът беше 5 1/4 след пладне, беше се много заоблачило и имаше светкавици. Малко след нашето пристигане дойдоха капитан Жейнов и подпоручик Коста Иванов, които били ходили на позицията. Докато стояхме там, стъмни се хубаво. Пътят до Шахлии ми се показа из тъмното лош, крив и кален. От светкавиците можах да разгледам, че от дясната страна, непосредствено до самия път, се издигаха стръмни височини, обрасли с гора, а от ляво се спускаше дерето. Освен Жейнов, никой от нас не беше още минавал по този път.

Като пристигнахме в с. Шахлии заварихме в Жейновата квартира лекаря на Сливенската дружина д-р Начо Планински и сливенския учител Минов, който трябва да беше санитар, понеже имаше на лявата си ръка превръзка с червен кръст. Д-р Планински се връща от отпуск от Сливен и отива при дружината си в с. Срем. Той ни разказа, че слухът за ултиматума на Княза към Султана не ще да е верен, понеже не го е чул в Сливен. В Синаплии също не бяха го чули. Вечеряхме всички заедно у Жейнов, а за нощуване взехме д-р Планински у нас, дето леглото на заминалия в отпуск капитан Стойнов, беше свободно. Като вечеряхме валеше хубав дъжд; зарадвахме му се и пожелахме дано вали и утре, за да не отиде дружината на работа на позицята, а да използува времето, за да се операт и закърпят войниците.

Д-р Планински между другите новини, които донесе от Сливен, каза ни, че вчера сливенският кмет получил телеграма от пазарджишкия, с която му се съобщавало, че Князът него ден заминал за Пловдив, а най-главното – съобщавало се със същата телеграма, че в Пазарджишкия окръг били устроени събрания, в които се взела резолюция да се подаде един мемоар до Княза, с който да се иска пълното присъединяване на Румелия към България, като заявяват, че в противен случай са готови да си пролеят кръвта заедно с него. Такива събрания щели да станат тези дни и в Сливенския окръг. Същият съобщи, че за попълване частите имало разпореждане да се свика населението до 40-годишна възраст от всички околии, с изключение на Ст/аро/загорската и Новозагорската, от които ще се вземат само до 30-годишна възраст, понеже в Освободителната война голяма част от мъжкото население на тези две околии беше изтребено от дивите орди на Сюлейман паша50.

17 окт„, четвъртък, с. Шахлии

Тази сутрин времето беше хубаво, а надвечер излезе вятър, който духа цяла нощ. През нощта беше студено.

Днес ходихме на работа. Има заповед да се работи и в празнични дни, за да се свърши по-скоро укрепяването на позицията. Войниците се много изпотрепаха и вече им омръзна тази работа, която няма свършване.

Днес пристигнаха от Ст. Загора подпоручиците Георгиев, Люцканов, Николов и Стоянов, назначени в нашата (Ст/аро/загорската) дружина. В моята (1-а) рота назначиха подпоручик Стоянов.

18        окт., петък, с. Шахлии

Тази сутрин времето /е/ много облачно. Отидохме пак на работа на позицията. По обед заваля много силен дъжд, който продължава дори до вечерта. Чуден дъжд беше, уж зимен и студен, а пък се изливаше като из ведро, на едри капки, които като удрят лицето причиняват чувствителни болки. Войниците върнахме в селото преждевременно, но съвсем се измокриха.

19        окт., събота, с. Шахлии

Времето днес /е/ слънчево, но със студен вятър. Работим на позицията. За пръв път сме цял ден с облечени шинели, даже си накладохме огън.

После обед дохожда да обиколи позицията началникът на Южната армия подполковник Николаев, придружен от началника на Ямболския отряд подполковник Филов и помощника на началник-щаба на Южната армия капитан Велчев. На този последния намерих време да му изкажа набързо незадоволството си задето съм от забравените ротни командири. Той ми каза, че имало и други такива, и че завчера говорил за тях на Николаев. За мене каза, че щял съм да бъда назначен дружинен командир на мястото на поручик Бояджиев в Сливенския запасен полк, понеже Бояджиев като поручик щял да бъде сменен. Това ме зарадва.

Подполковник Николаев не одобрява укрепването на позицията; укрепленията не били поставени на подходящи места, отдето да имат добър обстрел и били разположени много близко едно до друго. Същият много мъмра капитан Андреев, който завежда фортификационните работи.

Днес артилеристът капитан Козеров преминал през Шахлии на път от К. Агач за Срем и казал на Жейнов, че вече имало конференция, но че имало и предвижване на турски войски към нашия ляв фланг.

Говори се, че Нег. Вие. Князът ще дойде да обиколи позициите.

Пионерната рота днес се вдигнала от с. Хасан Беглии и Заминала за г. Градец. Тук останал само един взвод, който се разположи на квартири в с. Синаплии, при Казанлъшката дружина.

20 окт., неделя, с. Шахлии

Сутринта имаше голяма слана, но цял ден времето беше хубаво. Пак работихме на позицията.

После обед дохождаха на позицията капитаните Вълнаров, Илиев и Андреев с подпоручиците Йовчо Колев и Кръстеняков и отрядния свещеник. Изглежда първите да са пратени от началника на отряда, за да прегледат и отстранят неудобствата по укрепяването, които подполковник Николаев беше намерил.

Аз се оплакахна възраст и които са служили най-малко 10 дни.

29        окт., вторник, с. Шахлии

Нощес, и днес до обед /е/ много студено и ветровито. Работихме на позицията. Брахме и пекохме гъби.

30        окт., сряда, с. Шахлии

Времето е пак студено. Днес е Св. мъченик Зиновий – именният ден на нашия дружинен командир капитан Жейно Жейнов. Ходихме да му честитим. От Синаплии дойдоха за същата цел всички офицери от Казанлъшката дружина, заедно с музиката си. Обядвахме и стояхме цял ден всички у Жейнов, дето пихме, играхме и се веселихме.

Вечерта се заех с канцеларската работа на ротата. Утре ще имаме учение, а в други ден пак ни е редът да работим на позицията.

Научихме се, че началникът на отряда заминал за Сливен.

31        окт., четвъртък, с. Шахлии

Времето днес е по-мечко, но все пак ветровито и хладно.

Днес пр. пл. и сл. пл. произведохме учения.

Квартирата ни, ако останем през зимата тук, ще бъде много студена, затова ходихме със Стойнов и избрахме двете училищни стаи, в които да се преместим; намерихме и печка. Надвечер стана доста студено, днес за пръв път турихме огън в стаята.

1 ноември, петък, с. Шахлии

Днес дружината работи на укреплението. До обед времето беше много студено с вятър. По Сакар-баир и по височините по посока към Ямбол имаше сняг, който към пладне се стопи.

Като отивахме на работа, срещнахме батареята (6-оръдейна) на капитан Панов, че отива от К. Агач за Срем, за да смени батареята на капитан Козеров. А като се връщахме от работа срещнахме тази последната батарея, че се връща от Срем за Къзъл Агач.

В квартирата на Жейнов заварихме поручик Енев от Айтоската дружина, който бил с една полурота прикритие на батареята; ще пренощува в Шахлии и утре ще се връща в К. Агач. Енев ни каза, че ротмистър Радев и поручик Шишманов минали през К. Агач с един ескадрон, отивайки за с. Араплии52в. Той ни каза също, че един десетник от конвоя на Нег. Вие. и един войник от подвижната жандармерия били минали в турска територия, отишли в с. Дрипчево52г, зад с. Гердеме52д, дето имало турски пост. Те отишли в кръчмата да се почерпят, но турците им взели конете и в дюкяна с думите: „Давран маине” ги арестували и отвели в Одрин. Войникът бил извадил саблята си да се саморазправя и противи, но десятникът го задържал, понеже противенето било излишно, след неблагоразумната им постъпка. Също от Енев научихме, че завчера Нег. Вие. ходил в Харманлии и обиколил цялата тамошна позиция, като се доближавал дори на 250 крачки от турските постове.

Конете на батареята на Панов в с. Срем остават пак в нашето село.

Редута, когото работим е на свършване, но днес узнахме, че на десния фланг на позицията имало наново разбит още един редут, който трябва да се работи. Тази работа ни вече омръзна, едно че много далеч е местото и стана вече студено и друго, че откъм обучението останахме много назад, войниците забравиха почти всичко, което знаеха и има нужда да се подтегнат.

СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА

2 ноем., събота, с. Шахлии

Според всички симптоми войната със Сърбия е неизбежна. Изглежда като че ли Турция се примири с положението, а Сърбия – славянска Сърбия – не дава да се уголеми България. „Сейби верир, теллял вермес”! от една страна Русия съветва Турция в наша вреда, от друга Сърбия иска да ни обяви война. И то защо? – Защото нито освободителката ни, нито братската ни съседка, не желаят нашето засилване, обединение и добруване.

Днес слуховете започват да се сбъдват, започват да добиват реалност. Времето е мечко. Сутринта имахме учение. След свършването му, в 11 часа дружинният командир събра всички офицери и ни обяви току-що полученото екстрено предписание от началника на Ямболския отряд, в което се съобщаваше, че днес в 6 час. пр. пл. Сърбия обявила война на България. Радостта ни беше голяма, че ще ни се падне случая да научим на ум и разум тези прасета и че това ще бъде първата крачка за по-скорошното ни излизане от неопределеното положение, в което се намирахме. Предстоящата война, т. е. тази постъпка на сърбите, иие тук си обяснявахме така: конференцията ще да е решила въпроса за в наша полза, а това на Сърбия не приляга и тя като не се е съгласила, предприема да се отъкми с нас със силата на оръжието.

След малко разговор помежду си у дружинния командир, решихме да се построи дружината, за да се обяви и на войниците това, което ще ни послужи за голямо насърчение. В 3 час. сл. пл. дружината беше построена и дружинният командир с няколко думи обяви на войниците новината, като им пожела всяка минута да бъдат готови за поход. Войниците посрещнаха съобщението с ентусиазъм. След заминаването на дружинния командир, ние – ротните командири казахме по няколко насърчителни думи, всякой в ротата си, и ги разпуснахме. Всички изобщо днес сме много радостни и силно наежени против сърбите. Иначе не можеше и да бъде, понеже постъпката им е много подла и не съседска.

3 и 4 ноември, неделя и понеделник, с. Шахлии – г. Ямбол

Тази сутрина на 3 ноем. рано в 4 час., дружинният командир ни събра всичките офицери и ни съобщи двете предписания, които беше получил от началника на Ямболския отряд. С едното предписание се заповядва дружината да тръгне за г. Сеймен, с такава сметка на времето, щото на 5-и того да бъде там.

Когато дойде войника да ни вика за у дружинния командир, донесе записка, с която се известяваше на ротните командири, че дружината днес тръгва за г. Сеймен и че войниците трябва да обядват много рано, за да може да се тръгне в 7 час. пр. пл.

Още като прочетохме записката много се зарадвахме, че най-после ще се удостоим да си попремерим силите със сърбите.

Като бяхме у дружинния командир, той каза на мене, че другото предписание се касаело до мене, а именно: със заповед по Ямболския отряд № 56 от 2 ноем. ме назначават дружинен командир във 2-ри резервен полк в г. Сливен, за където ми се предписа да тръгна незабавно. От една страна се зарадвах, че съм удовлетворен – вишават ме, а от друга беше ми мъчно и тежко, че това назначение дойде като че ли не навреме, т. е. тамам тогава, когато ротата ми (1-а рота), с която се бях сродил и която имаше в състава си много познати мои съграждани старозагорци, ще заминава за бойното поле, а аз – в обратен път, в дълбокия тил. Нямаше какво да се прави и нямаше време за сантименталности. Приготвих набързо ротата за поход и за сдаване, приготвих и себе си за път. Предадох ротата на младшия офицер подпоручик Стеф. Владев. Когато тя беше построена, отидохме двамата; предадох му я, като казах на войниците няколко думи за насърчение и за прощаване.

Точно в 7 час. 15 мин. пр. пл. 6-а Ст/аро/загорска дружина тръгна от с. Шахлии за към г. Сеймен, а аз, заедно с ординареца си Тодор, за към Ямбол – Сливен.

Времето беше облачно, но не и студено. Пътувахме с Тодор на коне. Конят на Тодор беше със самар и носеше багажа ми. Из пътя настигнахме много селянки, на които мъжете и синовете били в 1-и резервен полк в Ямбол; те се научили, че полкът щял да отпътува за Сърбия и бързаха да се видат с тях още веднъж.

При преминаване край г. Къзъл Агач представих се на началника на Ямболския отряд подполковник Филов. Той ми каза, че ще приема дружината на капитан Кънчев, който получил друго назначение. Благодарих му, но не можах да не изкажа незадоволството си задето младши от мен получиха преди мене дружини, па даже и полкове. На това той ми каза: „И аз съм старши от Николаева, но той е главнокомандващ, а аз командвам тука един паршив отряд…” – Това показваше доколко ние сме хора със страсти и слабости, които не умеем да прикриваме.

Вечерта стигнах в г. Ямбол. Видях се там с другарите П. Саллабашев, В. Черенов и другите офицери от 1-и резервен полк. Вечерях при тях в столовата им, а нощувах в квартирата на Черепов (къщата на Илия Халваджиев).

Полкът, в който отивам (2-и резервен полк) се командвал от капитан Алек Анастасов. Тази същата вечер пристигнали в Ямбол двете дружини на този полк, 1-а и 3-а, доведени от командира на 1-а дружина капитан Бояджиев, а 3-а дружина е, която аз ще приемам. Предполагало се, че тези две дружини ще квартируват в Ямбол, а другите две (2-а и 4-а) останали в Сливен.

На другия ден се научих, че 3-а дружина временно бил я приел от капитан Кънчев подпоручик Дашев, с когото се запознах.

Понеже нямаше смисъл моето отиване в Сливен, когато дружината ми беше пристигнала в Ямбол, то аз се представих на командира на полка телеграфически и изпросих разпореждане да приема дружината. Отговори ми се да приема 3-а дружина и като старши да замествам командира на полка при двете дружини до утре, когато той щял да пристигне. Аз отложих приемането на дружината за другия ден – понеделник.

Сутринта в понеделник 1-и резервен полк тръгна за г. Сеймен, но не по железницата, понеже сега тя не работила до Сеймен.

Този ден вечерта в 8 час. ходих да посрещна командира на полка капитан Анастасов, който пристигна с другите две дружини. Вечерта бях у Анастасов, дето видях учителя Георги Табаков, който беше при него нещо като чиновник за особени поръчения. Бъбрихме до късно. Нощувах пак в квартирата на Черепов, дето сега вече квартируваше един от моите офицери (подпоручик Иванов).

Готвя се утре да си устройвам квартира и да приемам дружината, като смятах, че за дълго време ще останем тук.

5 ноем., вторник, г. Ямбол

Тази сутрина времето е много облачно, нощес даже валя дъжд. Смятах да приемам дружината от Дашев. Излязох. На улицата срещнах капитан Клатнов (командир на 2-а дружина от нашия полк), който ми каза, че днес 1-а и 3-а дружини ще заминават за г. Къзъл Агач. Впрочем, още снощи подполковник Филов пристигна оттам и беше ми казал, че всичките дружини от Ямболския отряд заминали за Сърбия и той телеграфирал да пита: да стои ли 2-и резервен полк в Ямбол или да го привдигне в Къзъл Агач. Като узнал от Клатнов, че ще пътуваме, и че утре и другите две дружини ще дойдат, отидох при Атанасов да узная подробности, за да се разпореда. След като получихме хляб и пастърма вместо месо, в 8 час. 30 мин. пр. пл. тръгнахме. На тръгване приех набързо дружината. Ротните ми командири са подпоручиците Дашев, Анастасов, Паскалев и Иванов. Нощуване е назначено за нашата дружина в с. Пъндъклии, а за 1-а дружина в с. Карабча. Пътят на следването ни беше много кален, а времето студено и постоянно валеше дъжд; доста мръзнахме. В Пъндъклии пристигнахме рано и се разположихме за нощуване.

6          ноем., сряда, с. Пъндъклии

Тръгнахме от с. Пъндъклии в 8 ч. 30 м. пр. пл., за да продължим пътя си за г. К. Агач. Времето все облачно и попревалява малко дъжд. Пристигнахме в 1 ч. сл. пл. в Къзъл Агач, дето видяхме, че 1-а дружина се строи вън от селото, за да пътува за с. Срем; тя тази вечер ще нощува в с. Шахлии. 2-а дружина остава в г. К. Агач, а 4-а ще се разположи в с. Исе Беглии. Нашата (3-а) дружина пращаха в с. Шахлии, но понеже в с. Синаплии нямаше никоя част, аз изходатайствах да отидем ние там, понеже селото е по-голямо и с по-хубави къщи, та войниците ще се разположат по-удобно. И тъй, готвим се утре да пътуваме за с. Синаплии.

Научихме се, че след заминаването на Филов, щял да пристигне подполковник Любомски за началник на Ямболския отряд, а до неговото пристигане временно е капитан Анастасов, нашия полкови командир. Любомски бил в г. Каваклии и утре ще пристигне в Къзъл Агач.

В К. Агач се научихме, че имало официални телеграми, с които се съобщавало, че имало вече две сражения между нашите войски и сръбските, че нашите надвили, взели много пленници и навлезли на 6 километра навътре по Пиротското шосе.

7          ноем., четвъртък, г. К. Агач

Тази сутрина в 8 ч. 30 мин. тръгнахме от К. Агач за Синаплии, където пристигнахме в 11 ч. 30 м. Времето беше облачно, но няма да вали. Разположихме се на квартири.

Десет минути след пристигането ни повикаха ме за при началника на отряда подполковник Любомски, който пристигнал от г. Каваклии и щеше да заминава за г. Къзъл Агач. Представих му се, поговорихме и го изпратих.

Днес цял ден се занимавах с уреждане дружината на квартирния пункт, главно в домакинско отношение – кухните, конюшня, дружинна канцелария, моята квартира и пр. С една дума приготвяме се и се уреждаме.

С. Синаплии е на 1/4 час далеч от с. Шахлии, но много е по- хубаво, чисто, с хубави къщи и е по-голямо. Има черква – Св. Илия. Жителите са гърци.

8          ноем., петък, с. Синаплии

Времето сутринта беше мъгливо, но отпосле имаше слънце и беше топло.

Цял ден поработих усърдно по доуреждане дружината и квартирния й пункт. Обиколих и се запознах с местността към страната на неприятеля (с. Срем); също проверих на какви места са поставени и в изправност и готовност ли са сигналните вехи към г. К. Агач. С една реч почти уредих всичко за дружината.

Вечеряхме доста весело в уредената вече обща столова. След вечеря получих от полковия командир предписание под № 353 от днешна дата, с което като ми се известява, че съгласно телеграмата от началника на Източния корпус (?) трябва да замина за Пловдив, заповядва ми се да предам дружината на подпоручик Дашев. Тъй щото и с тази част се разделям и утре сутринта ще тръгвам за Пловдив. По този повод гуляхме всички офицери до късно през нощта на моята квартира.

9          ноем., събота, с. Синаплии – с. Курфалчево

Тази сутрина рано предадох дружината на подпоручик Дашев и тръгнах пак с Тодор (ординареца ми) на път.

Беше много кално. Сбъркахме пътя. След трудно пътуване през Каваклии, край един хан и край с. с. Шевкулари, Дилджилери и Курфаллии, стигнахме в с. Курфалчево, където нощувахме.

10        ноем., неделя, с. Курфалчево – г. Ст. Загора

Тази сутрина тръгнах от Курфалчево и през с. с. Радне махле, Караджаллии и Могила, стигнах в г. Стара Загора. В Радне махле обядвах на х. Ангеловия дюкян, но пари не приеха – гостиха ме. Пътят все тъй беше много кален. Конете ни се измориха много.

11        ноем., понеделник, г. Ст. Загора

Днес целия ден прекарах у дома в почивка. От една страна весело и приятно, а от друга ми е съвестно, че изгубих деня, а от моето по-скорошно пристигание може би нуждата е голяма. Но престояването ми беше необходимо и за почивка на конете, които бяха просто разсипани от трудния път.

12        ноем., вторник, г. Ст. Загора

Днес тръгнах от Ст. Загора с файтон, който комендантът ми предложи, но конете бяха слаби и ми омръзна да се клатя с него цял ден до Чирпан. Тъй щото като стигнахме вечерта в Чирпан, взех от околийския началник един кон за вещите си и още същата вечер, макар и много тъмно, продължих пътя си за Пловдив, за да набавя изгубения ден. Вървяхме донякъде, но понеже тъмнината беше непроницаема и пътя много кален, принудих се да се върна обратно в Чирпан, докато малко поне се развидели, но спряхме на други хан, понеже ни беше срам да се върнем на тоя, от който тръгнахме. Там починахме около два часа и в 8 часа пак тръгнахме. Пътят едвам се вижда.

13        ноем., сряда, г. Чирпан – г. Пловдив

Цяла нощ пътувахме от Чирпан за Пловдив. На с. Сеймен58 (при р. Марица) събудих лодкарите, за да ме прекарат със сала през реката и стигнах в Пловдив в 7 ч. 30 м. сутринта.

След като се почистих малко, явих се на подполковник Шиваров, който не бил началник на Източния корпус, а командващ войските на Южна България. Каза ми, че трябва да се отправя за София, дето се искали 8 души дружинни командири. Получих предписание под № 1481, за да тръгна незабавно и да се явя в Щаба на Задбалканския (?) корпус. Понеже Шиваров търсеше като командир на Източния корпус, а излезе че бил командващ войските на Южна България, то аз се опасявах, че и сега може да се случи същото и за да не се лут”>Тази сутрин се получи заповедта по Западния корпус № 8 от 21 того. Нашият Ямболски пехотен полк влиза в състава на 4-а запасна дивизия, началник на която е подполковник Гуджев Аврам. Командир на полка се числи капитан Дуков, но той остава в Южна България (г. Сеймен). 1-а и 2-а дружини на полка са също другаде някъде и не се знае дали ще дойдат. За тук пътували само 3-а и 4-а дружини, които очакваме след 2-3 дни да пристигнат. 3-а дружина е моята, а за командир на 4-а дружина е назначен капитан Бояджиев, Добри.

23 ноем., събота, г. Пирот

Узнахме, че сръбският пратеник дошъл, но нищо ново още не научихме.

Конят ми е много болен; настинал е, понеже стои на открито в дворчето на общата ни квартира, а времето е вече много студено. Пратих да го прегледа и полекува ветеринарният лекар на един конен полк.

Новините повече клонят на подновяване военните действия. Нашият полк все още го няма.

Днес с капитан Бояджиев си намерихме друга квартира.

Времето днес беше много топло -‘ също като лятос.

24        ноем., неделя, г. Пирот

Тази сутрин се преместихме с капитан Бояджиев на новата си квартира. Научихме новината, че имало телеграма от агенция Хавас, че Турция имала намерение да окупира Балканите, но че нашите блестящи победи над сърбите били послужили като обстоятелство което отвърнало Турция от това й Намерение.

Днес в 11 час. пр. пл. пак дойде сръбският пратеник, значи довечера ще имаме новина.

Нашият началник на дивизията ни каза да чакаме тук полка си.

Научихме се, че Сърбия не склонявала на нашите требования, а искала да се продължи примирието до 1 януари идущата година. Нашият Княз дал срок за последен отговор до 48 часа, т. е. до 12 часа по обяд във вторник, след което време действията пак ще наченат.

25        ноем., понеделник, г. Пирот

 Днес видяхме пристигналия подполковник Любомски, който ни каза, че две дружини от нашия полк ще пристигнат в Пирот тази вечер. Това ни много зарадва; най-после и ние ще се приберем като всички хора, а не да се скитаме като сираци.

Днес времето беше топло, също като вчера. Конят ми е по- добре, което ме радва. Даже го разкарах малко след пладне до бивака на Ст/аро/загорската дружина.

26 ноем., вторник, г. Пирот

Тази сутрин се научихме, че нашите 3-а и 4-а дружини от Ямболския пехотен полк вече пристигнали и се установили на бивак на източния край на града до Царибродското шосе. Има заповед по 4-а дивизия № 3 от днес, да приемем дружините, а за мен, че ме назначават освен това да завеждам в строево отношение двете дружини. Ходихме на бивака. Утре ще се преместим там; тогава и ще приемем дружините.

От Илиев и от други се научихме, че Князът бил казал, че няма да предприеме вече военни действия, защото Европа се завзела да уравни българския въпрос. Това се потвърждава още от туй, че днес до 12 часа беше срока на сръбския пратеник да донесе последния отговор, но и до вечерта него го няма, а и нашите не правят никакви разпореждания за нападение.

27, 28 и 29 ноември

Листовете от дневника ми за тези дни са изгубени.

30 ноем., събота, Пирот – Цариброд

Изтеклата нощ и тази сутрин времето /е/ много студено и снежно.

Пристигна приказание да бъдем готови за поход. Не беше известно за къде, но не се съмнявахме, че ще да е , за да се разположим по квартири, защото нямаше смисъл да се излага на риск здравето на хората без нужда. Назначи се тръгване в 12 час. по обед. Приготвихме се. Войниците обядваха. Ще пътува цялата 4-а дивизия за по квартири. Ще следваме в един ешалон нашите 3-а и 4-а дружини и доброволческата дружина на капитан Кавалов. Той като старши е и началник на ешалона. Тръгнахме в 1 час. сл. пл. Беше назначено да нощуваме в с. Гоин дол, но понеже там заели квартири преди нас квартириерите на друга дружина, ние се принудихме да отидем да нощуваме другаде. Кавалов остана с доброволческата дружина в с. Желюш, а ние отидохме да иренощуваме с двете дружини в Цариброд, където стигнахме доста късно. Разположихме войниците по квартири. Аз, с други офицери, отидох да нощувам пак у поп Тодор. Там се запознах с новия околийски началник Петров (опълченец). Утре ще тръгнем рано, за да стигнем в. с. Врабча.

1 дек., неделя, Цариброд – Врабча

Тази сутрин войниците обядваха рано и в 10 час. тръгнахме за с. Врабча. Върнахме се назад по шосето до с. Желюш и оттам, заедно с дружината на Кавалов, през село Гойн дол за с. Бански дол. Тук обозите трябваше да се изкачват по една твърде висока стръмнина, която се начева от самото с. Гойн дол и се продължава чак до с. Бански дол. Пътят беше засипан със сняг и не взехме проводник. Оставихме по цяла рота от всяка дружина за помощ на обоза.

По пътя се запознах с лекаря на доброволческата дружина д-р Хауптщингер, немец, който бил син на берлинския кмет; женен за българка и живее в г. Никопол.

Вечерта късно стигнахме в с. Врабча. Собствено, стигнахме не в с. Врабча, а на Врабчанските ханове на шосето, а селото се състои от няколко махли, разположени доста далеч една от друга. За нашето разквартироване тук, дето вече беше пристигнал Щаба на дивизията и разпределението на с молба да се извадят вече войниците от къщата му. Сметнах, че му стига толкова наказание и наредих да се преместят войниците другаде, а там да се настани сам Стоилов, или друг някой млад офицер измежду тези, които обичат повече да се веселят, за да дойде Мотикаров до убеждение, че най-удобно му бе, когато стояхме у него ние и че в бъдеще трябва да бъде по-внимателен и вежлив.

Командирът на 2-а дружина от нашия (Ямболския) полк подпоручик Дашев се обади от Брезник. Пита при нас ли е полковия командир. Пратих на телеграфната станция полковия адютант подпоручик Арнаудов да се разговори с него по-подробно. Узна се, че 2-а дружина била пратена в Брезник до нови заповеди, а 1-а дружина се намирала в Трън.

Пристигнали от София пътници разказаха, че се получила телеграма, с която се съобщавало, че руският император признал Съединението. По този случай тази вечер в София щяло да има илюминация.

Тук квартирува от вчера батареята на капитан Ценов от 2-и артил. полк.

19        дек., четвъртък, г. Радомир

От капитан Ценов се научих, че Софийският полк заминал за Пловдив. Конарският щял да остане в София (в неговия състав е Ст/аро/загорската дружина), а всички други южнобългарски части щели да бъдат изпратени за Южна България.

Тази сутрин телеграфически поисках от дивизията разрешение да отида в София с требованията и да получа пари.

20        дек., петък, г. Радомир

Днес пристигна при нас от Трън полковият лекар д-р Димитров, понеже получил заповед да следва подир полка.

В отговор на оплакването ми от 17-и того от тукашната продоволствена комисия, че не ни отпуща цървули и подкови, днес щабът на дивизията отговори, че трябвало да се обърнем до Военното министерство, което и направих.

През нощта получих разрешение да отида в София.

21        дек., събота, Радомир – София

Днес в 9 час. пр. пл. тръгнахме с каруца за София с дружинния лекар д-р Грабовски. Минахме през с. Бяла вода (с около 40 къщи) и с. Перник (с около 120 къщи), дето има фабрика за цимент и отстои от Радомир на 11 килом. По-нататък, близо до София, навлязохме в с. Княжево. То е много прилично село. Има здания по европейски стаи и даже разкошни. Там има и пивоварна фабрика.

Пристигнахме в София рано вечерта. Търсихме по всички хотели легла за нас и място за конете. Почти насила оставихме конете в хотел Расник, а за нас едвам намерихме едно легло в хотел София, дето остана докторът, а аз нощувах на квартирата на капитан Илиев.

В София голямо движение и всичко скъпо. Казват, че по- рано било всичко евтино, а сега станало двойно по-скъпо. Едно ядене струва 3-3 1/2 лева, а ока сено – 20 стот.

Видях се с капитан Ташев и поручик Данаилов. Този последният ме заведе при подпоручик Алекса Руев в болницата; той беше лошо ранен, но сега е почти оздравял; ще отива в отпуск за поправка.

22        дек., неделя, г. София

Цял ден се скитахме из града.

Научих се, че днес било телеграфирано на нашия полк да тръгне за София, следователно аз няма защо да се връщам пак в Радомир, а ще ги чакам тук.

В София се храним повече в гостилниците София, Искър и Страсбург, а нощувам в хотел София.

23        дек., понеделник, г. София

Днес ходих да обиколя капитан Тошев, който беше също раняван, но сега е вече здрав. При него заварих жена му, която беше пристигнала от Ст. Загора и тримата ходихме по магазините за покупки.

Разтършувах в щаба на корпуса старите частни писма и намерих някои за мене, писани още в началото на месеца.

24        дек., вторник, г. София

Снощи нашите дружини нощували в с. Княжево и днес пристигнаха в София. В града всичко заето и за нас няма квартири. Повика ме военният министър майор Никифоров, когото дотогава не бях виждал. Той е человек около 35-годишен, строен и с умна физиономия. Разпитва ме за състоянието на полка и как ще бъде по-добре да стане разформироването му. Заповяда ми да представя списъци, по които ще бъдат уволнени съвсем неслужилите, а другите ще се предадат в състава на 11-и пех. Сливенски полк. Мене вече ме третират като командир на полка. Даде ми се предписание да разположа още днес дружините в околните села така: 1-а дружина в Дравяница и Беглер чифлик, 2-а – в Герман и Панчарево, 3-а – в Горублене и 4-а – в Драгалевци. Разпратих веднага дружинните, освен 2-а, която вече беше се разположила в града, но и тя утре ще замине за определените й села.

25 дек,, сряда, София – Драгалевци

Днес е Коледа. Чествания и настроение – лошави.

След пладне отидохме с дружинния лекар д-р Грабовски в с. Драгалевци, дето е разположена дружината на капитан Бояджиев (4-а). Това село е разположено на около 6-7 килом. от София, на склона на пл. Витоша. Като пристигнахме надвечер заварихме всред село много хубаво и шарено хоро от моми, момци и войници. Облеклото на тукашните моми е особено красиво. Понеже капитан Бояджиев живее на манастира „Св. Богородица”, отстоящ на 1 1/2 килом. над селото в планината, ние отидохме там.

Бяхме любезно посрещнати от настойника на манастира отец Климент Хитров, млад человек и новопокалугерен; попреди бил фотограф и светското му име е Никола. Доста весел и гостоприемен. За вечеря ни угости с печено прасенце с хрян, великолепно приготвено от неговия стар слуга чичо Таню. Почерпи ни с хубаво винце и лошото му отзараншно настроение изчезна. Изобщо забележено е, че добрият и весел стопанин винаги развеселява и гостите си. Отец Климент не е дотам учен, но не е и глупав, а доста хитър и живял между хора.

26        дек., четвъртък, Драгалевски ман. – с. Горублене

Ако и да имам грижите по командуването на целия полк, но в същото време продължавах да си командувам 3-а дружина, затова днес, след като любезният настойник на манастира ни почерпи с дюлево сладко и чай и след като се наобядвахме, заминахме с д-р Грабовски за с. Горублене. Това село отстои от с. Драгалевци на около 10 килом. Минава се през с. Дръвяница, дето са разположени две роти от 1-а дружина (на Панайотов). Пътят от с. Дръвяница излиза на Пазарджишкото шосе, на около 8 Уг килом. от София. После отидохме на Горубленските ханчета на шосето, дето се намират обозните ни коне и оттам надясно стигнахме в с. Горублене доста късно. Слязохме в къщата на кмета (Стоян), в която квартируват повечето офицери от дружината ми. Спахме в една стая около 10 человека заедно с хазяиге.

27        дек., петък, с. Горублене

Тази сутрин се настаних, заедно с д-р Грабовски и Арнаудов, в къщата на поп Боню, който е человек на средна възраст, нито млад, нито стар, повече млад. Изглежда да е добър человек. Жена му (Стефанка) днес празнува имен ден. Има и 5-6 годишно момче на име Деян.

В това село квартирува и батареята на капитан Козеров; същата, която конвоирах при пътуването й от г. Къзъл Агач за с. Срем. Той се е настанил в една от училищните стаи.

Отидох днес в София, за да занеса списъците и получа нареждание за уволнение на войниците. Нощувах пак в хотел София.

28        дек., събота, София

Сутринта ходих във Военното министерство. Министърът цял ден имал други по-важни работи, тъй щото нашите списъци не са докладвани.

Научих се, че има назначена комисия, която да определи общото старшинство на офицерите от Северна и Южна България. Телеграфически били изискани от Пловдив нашите матрикулярни листове. В комисията били: Илиев, Златоустов, Вазов и др.

Вечерта в 6 часа тръгнахме за с. Горублене. Блъскахме се доста из тъмнините. Пътят е много заледен. Конете се плъзгаха, падаха и ставаха. Като пристигнахме, заварихме в нашата квартира Арнаудов с двама гости: един подпоручик и един юнкер, които си бяха позволили да пиянстват и безобразничат; даже били сина на попа без никаква причина.

29        дек., неделя, с. Горублене

Тази сутрин пратих Арнаудов на друга квартира във вид на наказание за вчерашната му волност.

Получих от командира на 4-а дружина капитан Бояджиев съобщение, че Александровската болница в София отказвала да приема неговите болни войници. Писах на полковия лекар д-р Димитров в София да уреди въпроса. Санитарната уредба изобщо много куцаше през време на войната, та никак не е чудно, че още не се е оправила.

30        дек., понеделник, с. Горублене

Надвечер късно получих записка, че командирът на 11-и пех. Сливенски полк капитан Драндаревски е назначен да ликвидира с разформированието на нашия полк. Той ме вика в София да поговорим по това; утре ще отида.

31        дек., вторник, с. Горублене

В 9 час. пр. пл. тръгнах за София. Понеже нощес валя много дъжд и сняг и бяха текли много води, та при пътуването от селото до шосето затъвах с коня на много места доста дълбоко и едвам изгазих.

Капитан Драндаревски разпореди да приготвя списъците, след което да отида пак при него, за да размислим как да стане уволнението. Във всеки случай това ще стане тези дни. Вечерта се върнах пак в селото.

В София тази вечер ще има вечеринка в „Славянска беседа” за посрещане Новата година. Казаха ми, че правителството затворило всичките шантани, понеже офицерите прекарвали там по цели нощи и ставали големи скандали.

1886 год.

1 януари, сряда, с. Горублене

Днес е Нова година. Докато се наканим да отидем в черква, службата се свършила. Дохождаха офицерите да си честитим и се поздравим. Почерпихме се и закусихме по обичая.

Вчера слушах в София да се бъбрат много новини: ноти, изявления, запитвания и пр., от които се дохожда до заключение, че нашият въпрос е вече на разискване и скоро ще се свърши с признаване от великите сили Съединението.

Продоволствената комисия не ни отпуща сол, тъй щото чорбата на войниците се приготвя без сол.

Днес четох вчерашния брой на вестник „Народен приятел”. В подлистнпка за възпоменанията на един Софийски милициец, не ми хареса писаното против офицерите, а именно: че в боевете се били криели, че ги било страх, че бягали и пр. Не отказвам, че може да е имало и такива, но отделни единици. Не одобрявам дето след толкова похвали и писане за в наша полза, изобщо, че войската (заедно с офицерите) е извършила повече, отколкото са били надеждите на народа; след такива писания, които прославят целия народ, да отиваме сами да се омаскаряваме, особено сега, ка в Русе. През 1887 г. загива като русофил сред ръководителите на русенския бунт срещу регентството.

17        Сава Атанасов МУТКУРОВ (1852-1891) – военен и политически деец, полковник. Участник в Освободителната война;

офицер в милицията на Източна Румелия. Взема дейно участие в Съединението и в Сръбско-българската война. След абдикацията на Батенберг е назначен за регент. Министър на войната (1887-1891).

18        Райчо НИКОЛОВ (дядо Райчо, капитан Райчо – 1840-1885) военен деец, майор. Участник в Сръбско-турската война 1876; опълченец в Освободителната война. Убит при провъзгласяването на Съединението в Пловдив.

19        Йоаким ГРУЕВ (1828-1912) – възрожденски книжовник, просветен деец. След Освобождението директор на Народното просвещение в Източна Румелия.

20        Костаки ПЕЕВ (1843-1920) – дългогодишен кмет на Пловдив след Освобождението. Баща на Александър Пеев (Боевой).

21        Константин (Кочо) х. КАЛЧЕВ – обществен и политически деец. Роден в Пловдив. Завършва Роберт колеж в Цариград. Деен член на Пловдивския революционен комитет. След потушаването на Априлското въстание 1876 е хвърлен в тъмница. След Освобождението е делегат на I Народно събрание в Търново.

22        Захари СТОЯНОВ (1850-1889) – националреволюционер, общественик и писател. Роден в с. Медвен, Сливенски окръг. Един от организаторите на Старозагорското въстание 1875. Участник в подготовката на Априлското въстание. Идеолог и председател на БТЦРК, който организира и извършва Съединението. Основател и редактор на в. „Борба” (28 май – 4 септ. 1885) в Пловдив. Автор на „Записки по българските въстания” и др.

23        Данаил Стефанов ЮРУКОВ (1852-1926) – обществен и политически деец. Участва в подготовката на Априлското въстание. След Освобождението играе активна роля в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Съединението го заварва като член на Постоянния комитет на Източна Румелия.

24        Георги Даичов ЗОГРАФИНА (1846-1908) – художник, революционер, обществен деец. Участвува с оръжие в ръка в Съединението.

25        Атанас Д. САМОКОВЕЦ (1831-1904) – националреволюционер, обществен деец. Роден в Самоков. В Пловдив живее от 12-годишна възраст. Взема участие в националните борби. По време на Освободителната война е в затвора, наклеветен от гърците. След Освобождението е първият кмет на Пловдив.

26        Георги БЕНЕВ (1843-1909) – политически и обществен деец, публицист, действителен член на БКД (дн. БАН). Участвува в Старозагорското въстание 1875. След Освобождението е член на Върховния съд на Източна Румелия, директор на финансите. Активен борец за Съединението. Основава и редактира в. „Южна България” (6 ян. 1883-31 авг. 1885) в Пловдив.

27        Кьзъл Агач – днес Елхово, Ямболски окръг.

28        Рихард фон МАХ – немски офицер и журналист. Служи в руската армия и през 1879 г. е назначен за пръв адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия. По-късно офицер в източнорумелийската армия. Участвува в Съединението, в Сръбско-българската война, а след приключването й напуска армията и се отдава на журналистическа дейност.

29        Пандаклий (Пъндъклий) – днес с. Танево, Ямболски окръг.

30        С. Хамбарлии – днес с. Маломирово, Ямболски окръг.

31        С. Хасан Беглии – днес с. Изгрев, Ямболски окръг.

32        В. „Търновска конституция” (2 януари 1884-30 юли 1888) – излиза в София под редакцията на П. Р. Славейков и П. Каравелов. Орган на непримиримите либерали, групирани около П. Каравелов.

33        Петър Димитров ГРУЕВ (1855-1942) – военен деец, ген.-лейтенант. Учи в гр. Николаев, Русия. Завършва военно училище в Петербург. Участвува в Освободителната война (1877- 1878). Завършва артилерийска академия в Русия. Участвува в Сръбско-българската война. Активно действува за детро-

нирането на Александър I през 1886. Участвува в борбата срещу Фердинанд и режима на Стефан Стамболов. По-късно постъпва на служба в руската армия. След Октомврийската революция в 1917 подкрепя съветската власт. Умира в Тула, СССР.

34        Каваклии – днес Тополовград, Ямболски окръг.

34а С. Шахлии – с. Княжево, Старозагорско.

35        Вероятно става дума за Карел ШКОРПИЛ (1856-1944) – археолог, по народност чех. От 1881 работи в България като учител, краевед и археолог. През 1885 е командирован от Дирекцията на просвещението в Източна Румелия да изучи Средните и Източните Родопи. Прави разкопки в Ямболско, Плиска, Преслав, Велико Търново, София и др.

36        ЕДИН за друг и всякой за всички. Пловдив. Правителствена печатница, 1885. 13 с.

36а С. Ени Беглии – с. Кирилово, Ямболско.

37        Зебек – остар. – турски войник от малоазийско мохамеданско племе с дребен ръст.

38        Гаврил КРЪСТЕВИЧ (1820-1898) – обществен и политически деец, юрист, почетен член на БДК (днес БАН). Деец на просветителското течение в националноосвободителиите борби и на черковно-националната борба в 60-те и 70-те години. След Освобождението е главен секретар на Източна Румелия, директор на вътрешните дела. От 1884 до Съединението е главен управител на Източна Румелия. Умира в Цариград.

39        Вилхелм ШРЕКЕР (1830-1890) – турски генерал. Началник на източнорумелийската милиция и жандармерия (1879— 1884).

40        Григор Димитров НАЧОВИЧ (1845-1920) – обществен и държавен деец, публицист. Учи в Свищов и в Цариград. Получава висше търговско образование във Виена и Париж. Участвува в националноосвободителното движение. Един от водачите на Консервативната партия. Министър на финансите (1879), министър на външните работи (1879-1880),

министър на вътрешните работи (1881-1882), министър на финансите и управляващ Министерството на общите сгради (1882-1883). Когато се провъзгласява Съединението – тогава дипломатически агент в Букурещ – е натоварен от правителството да защитава извършения акт пред австро-унгарското правителство.

41        В. „Самозащита” – излязъл в единствен брой от 28 септември 1885 г. Задачата му е да доведе Съединението докрай. Заради открития си противоруски тон броят е бил конфискуван.

42        „Хавас” – агенция, основана в Париж през 1830 г. от Шарл Хавас като бюро за международни телеграфни съобщения по най-важните събития. От 1879 г. е акционерно дружество.

43        Инж. Георги ВАЗОВ (1860-1934) – генерал-лейтенант. Брат на Иван Вазов. Завършва пехотно и инженерно училище в Николаевската академия в Русия. Участвува в детронацията на Александър I в 1888 г. От 27 юли до 28 август 1913 г. – министър на войната.

44        Мустафа паша – днес Свиленград.

45        Радко ДИМИТРИЕВ – един от първите български офицери, назначен в Главния щаб на източнорумелийската милиция и жандармерия. Русофил, завършил Петербургската военна академия. Активен участник в Съединението.

46        Илия КРЪСТЕНЯКОВ (.1864-1887), поручик. Завършва Софийското военно училище. Участвува в Сръбско-българската война. Взема участие в съзаклятието на русофилите. Застрелян като участник в русенския бунт срещу регентството през 1887 г.

47        Портупей-юнкер – старши юнкер, офицерски кандидат.

48        Макар официално да заявява, че е противник на едно нападение върху България, всъщност Австро-Унгария тайно подкрепя и дори подтиква Сърбия към това. Във Виена желаят да отклонят вниманието на крал Милан от Босна и Херцеговина и заедно с това да укрепят влиянието му на Балканите.

49        С. Синаплии – днес с. Синапово, Ямболски окръг.

50        СЮЛЕЙМАН паша (1840-1893) – турски генерал. Член на младотурската партия. През Руско-турската освободителна война (1877-1878) превзема Стара Загора и я опожарява. С 40 000-на войска безуспешно атакува (9-11 август 1877) Шипченския проход. От септември 1877 главнокомандуващ на турските войски.

51        На 21 септември 1885 г. княз Александър Батенберг изпраща д-р Стоян Чомаков и Иван х. Петров в Цариград да преговарят за признаване на Съединението. Мисията на двамата български делегати остава безрезултатна поради желанието на Портата да се възобнови статуквото и страха й да вземе решение без съгласието на всички сили.

52        Всъщност Цариградската конференция се открива на 23 октомври 1885 г. Сред членовете на конференцията са управляващият английското посолство сър Уилям Уайт, австрийският посланик барон Каличе, германският посланик барон Радовиц, италианският посланик граф Корти, руският посланик Нелидов, турският военен министър Кюрд Саид Паша.

52а С. Козлуджа – с. Орешник, Хасковско.

526 С. Урум Беглии – с. Лесово, Ямболско.

52в С. Араплии – с. Чернозем, Ямболско.

52г С. Дрипчево – с. в Хасковско.

52д С. Гердеме – с. Хлябово.

53        Гр. Сеймен – днес град Марица, Хасковски окръг.

54        С. Карабча – авторът греши името иа селото. Става дума за с. Карапча – днес с. Маломир, Ямболски окръг.

55        С. Курфалчево – авторът отново греши името на селото. Става дума за с. Куфалчево – днес с. Гледачево, Сливенски окръг.

55а С. Шевкулари – с. Светлина, Ямболско.

556 С. Дилджилери – с. Полски градец, Старозагорско.

56        С. Радне махле – днес град Раднево, Старозагорски окръг.

57        С. Караджаллии – днес с. Сърнево, Старозагорски окръг.

58        С. Сеймен – днес с. Мирово, Старозагорски окръг.

59        „Печенеги” – така наричат източнорумелийските войници от доброволческите отряди заради разнообразното им облекло и въоръжение.

60        Аврам ГУДЖЕВ (1851-1895) – български офицер, майор. Завършва военно училище в Русия. Участвува като доброволец в Сръбско-турската война (1876) и Освободителната война в състава на Българското опълчение. През Сръбско-българската война командва войските на Западния корпус. По-късно участва в детронирането на Александър Батенберг.

61        Хаджи Елес (Борисовград) – днес град Първомай.

62        Прикя – (новогр.) – невестински дар.

63        С. Бутраница – авторът греши името на селото. Става дума за с. Бутровици, Пернишки окръг.

64        Стефан ПАПРИКОВ (1859-1920) – военен и политически деец, генерал. По време на Сръбско-българската война е началник-щаб на Западния корпус. През следващите години заема различни държавнически постове: военен министър, министър на външните работи и дипломатически представител на България в Русия.

65        С. Баба – днес с. Неделково, Пернишко.

65а      С. Батановци – гр. Темелково, Пернишко.

66        С. Княжево – от 1956 г. присъединено към София.

67        Константин НИКИФОРОВ (1856-1891) – военен деец, майор. Учи в гр. Николаев, Русия. Взема участие в подготовката на Априлското въстание и в Сръбско-турската война (1876). Завършва Константиновското военно училище и Михайловската артилерийска академия в Петербург. Преподавател във Военното училище в София. Първият българин – министър на войната (1885-1886). След детронацията на Батенберг напуска армията и се занимава с литературна дейност. Един от основателите и сътрудниците на в. „Търновска конституция” (1884-1888).

67а    В-к „Народен приятел” – всекидневник за политика и книжовност. Неделен вестник. Излиза само в 4 броя. Русофилски политически вестник, близък до каравелистите.

68        С. Папазлии – днес с. Поповица, Пловдивски окръг,

69        Атанас БЕНДЕРЕВ (1859-1946) – военен деец, генерал-лейтенант. Участвува в националноосвободителната борба против османското робство. След Освобождението завършва военно училище в София и военна академия в Русия. Проявява се в Сръбско-българската война, а по-късно участвува в детронацията на Александър Батенберг.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника