Документи за участието на втори Струмски полк и Кюстендилската македонска доброволническа дружина в Сръбско-българската война

Списък на всички части от поредицата

ДОКУМЕНТИ

Височайши приказ N° 50 по военното ведомство

Пловдив, 13 септември 1885 г.

(…) Назначават се:

От Втори пеши струмски полк: майор Аврам Иванов Гуджев за ко­мандващ на същия полк; капитаните Георги Николов Марчин, Стоян филипов филипов, Стоян Тодоров Тодоров и от Първи пеши софийски на Негово величество полк Димитър Марков Марков за командващи на дружините в същия полк; 1-вият – на 2 рота, 2-рият на 1-ва, 3-тият – на 3 рота и 4-тият – на 4 – на четвърта, последният, който се привежда в същия полк; Йосиф Ангелов Марков – за заведующи домакинството в полка.

От Трети пеши бдински полк:

Капитан Попов, Иван Тодоров – за командващ на същия полк.

Капитаните: Александър Георгиев фудулка, Стефан Тошев Тошев, Павел Петров Христов и Симеон Павлов Караиванов – за командува- щи на дружините: 1-вият на 1 -вата, 2-рият – на 2-рата, 3-тият – на 3- тата и 4-ият на 4-тата: поручик Стефан Илиев Николаев – за командую- щи домакинството в полка.

Управляющий Военното министерство капитан Константин Никифоров Никифоров ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 73, л. 61

Височайши приказ N° 58 за назначаване на командир на Кюстендилския отряд и за промени в командния състав на 2-ри и 3-ти пеший полк

Пловдив, 21 септември 1885 г.

(…) Назначават се:

Командующият Втори пеши струмски полк майор Аврам Иванов Гуджев – за командующи на Кюстендилския отряд, като се отчислява от заеманата му длъжност.

Севлиевският окръжен воински началник капитан Стефан Иванов Кисов – за командующи на Втори пеши струмский полк.

Командующият Трети пеши бдинский полк капитан Иван Тодоров Попов – за командующи на запасната дружина от Първия пеши со­фийски на Негово величество полк и за изпълняващий длъжността на софийски комендант.

Привеждат се: командующият 1-ва дружина в Третия пеши бдин­ски полк капитан Александър Георгиев фудулаки – във Втори пеши струмски полк на същата длъжност. Командующият 2-ра дружина във Втори пеши струмски полк капитан Георги Николов Марчин – в Трети пеши бдински полк на същата длъжност.

Управляющий Военното министерство капитан Константин Никифоров Никифоров ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 73, л.71

Височайши приказ № 62 за промени в командния състав на Втори пеши струмски полк

Пловдив, 27 септември 1885 г.

(…) Назначават се: от Втория пеши струмски полк:

Командующият 3-та дружина капитан Стоян Тодоров Тодоров – за командующи запасната дружина в същия полк.

Капитан Никола Генев Генев – за командующи 3-та дружина в същия полк.

Управляющи Военното министерство капитан Константин Никифоров Никифоров ЦВА, ф. 1,оп. 5, а. е. 73, л. 75

Указ N° 29 на княз Александър I Батенберг за свикване на народното опълчение

София, 7 октомври 1885 г.

По предложение на Министерския съвет, основано на чл. 3 от За­кона за народното опълчение

Заповядваме:

  1. Да се свика Народното опълчение – в цялото Княжество под знамената на продължително време.
  2. Изпълнението на настоящия указ възлагам на нашите управля- ющи министерства: военното и на вътрешните дела. Издаден в столицата София на 7 октомври 1885 г.

Александър

ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 19, л. 53.

Телеграма

От министъра на правосъдието Васил Христов Радославов до княз Александър I Батенберг в Сливница за решението на Министерския съвет да не се отстъпва от Сливница

София, 6 ноември 1885 г., 8,35 ч.

Подир получаването на депешата на Ваше величество събра се Министерският съвет, който, като взе предвид, че народът е настъпа­телно въодушевен и решен да положи всичко в жертва за запазване честта и свободата си, че в срок от няколко дни в София ще се стече опълчението от всички окръзи на държавата, то реши щото войските при Сливница да не отстъпват никак, докато не пристигне всичката наша сила, която се отправя за София за позициите в Сливница. Ос­вен това (Министерският съвет) изказва желание, щото, когато стане нужда за съобщения от категорията на депешата на Ваше величест­во, или се предава с шифър, или же да се изпраща с особен човек, тъй като подобни известия не могат да не бъдат известни на мнозина, а това туря в никак нежелано вълнение населението.

Даде се заповед Николаеву в Пловдив да тръгне с пощата немед- лено за София.

Министър: Васил Христов Радославов ЦДИА, ф. 313, оп. 1, а. е. 1883, л. 16-18

Писмо

на австро-унгарския пълномощен министър в Белград до княз Александър I, че е натоварен от император Франц Йосиф I с извънредна мисия

15/27 ноември 1885 г.

Ваше величество,

Негово величество, моят милостив император и господар, е благо­волил да ми заповяда да се отправя в българската Главна квартира и да направя на Ваше величество едно спешно съобщение.

Като си позволявам да съобщя настоящото на Ваше величество, аз моля за необходимите заповеди, за да мога под експорт да достиг­на от предните сръбски постове до княжевската Главна квартира.

Благоволете да приемете, Ваше величество, израза на мойта вяр­на преданост, с която оставам на Ваше величество послушен слуга граф Рудолф фон Кевенхюлер (Меч), императорски и кралски пълно­мощен министър (в Белград).

ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 677, л. 2, превод от немски език, машинопис.

Писмото е получено от княз Александър I към 5 ч през нощта на 15 срещу 16 ноември 1885 г. в с. Ръжана.

Декларация

на граф Р. Кевенхюлер пред княз Александър I за спиране на бойните действия

Негово величество, моят милостив господар, ми заповяда теле­графически да се отправя моментално в Главната квартира на Ваше височество, че след като Сърбия, следвайки натиска на Великите сили, се съгласи да прекрати военните действия, Ваше височество още днес да стори същото.

Ваше величество може да направи това много лесно, тъй като Вие се намирате на сръбска земя и Вашата военна чест е блестящо удов­летворена. Ваше височество е герой и българският народ показа чрез своята храброст, че е народ, достоен за своята свобода.

Ако Ваше величество не би изпълнил това желание, то съм упълномощен да заявя, че Негово величество императорът, който като владетел на три милиона сърби ще бъде принуден да бди над интересите на Сръбското кралство и още днес ще даде на своите войски заповед да преминат реката Сава, така че войските на Ваше величество не ще имат вече пред себе си сръбски, а австрийски им­ператорски части.

ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 677, оригинала се съхранява в БИА-НБКМ, ф. 271, а. е. 37, к. 8, л. 162, на немски език, машинопис.

 

Мирен договор

между Княжество България и Кралство Сърбия от 19.11.-3.111.1886 г.

В името на всемогъщия Бог,

Негово императорско величество султана, Отоманский император, в качеството си сюзерен на Българското княжество, Негово величест­во сръбският крал и Негово величество българският княз, одушевени от еднакво желание да се възстанови мирът между Сръбското кралст­во и българското княжество, снабдиха за тази цел своите пълномощ­ници.

От една страна:

Негово императорско величество султана, Абдулах Маджит паша, Румелийски Бейлер бей, директор по пресата в императорското ми­нистерство на външните дела, декориран с ордена „Османие” – III ст. и с ордена „Меджидие” – IV ст. и прочее за пръв делегат.

Негово величество българския княз, господин Иван Евстатиев Ге- шова за втори делегат, изборът на който се одобри от Негово импера­торско величие султана.

И от друга страна:

Негово величество сръбския крал, господин Чедомила Миятови- че, свой извънреден пратеник и пълномощен министър в Лондон, ка­валер на кралевския орден „Бял орел”, кавалер на кралевския орден „Такав” и прочее.

Който, след като си съобщиха пълномощията, които се намираха в добра и надлежна форма, съгласиха се както следва:

Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество, от деня на подписването на настоящия договор.

Настоящият акт ще се ратифицира и ратификациите ще се разме­нят в един срок от 15 дни или по-скоро, ако е възможно да стане това.

За удостоверение на това респективните делегати подписаха на­стоящия договор и положиха на него печатите си.

Направен в Букурещ на 19 февруари (3 март) 1886 г.

Подписали: А. Маджит, Ч. Миятевич, И. Е. Гешов Кореспонденция по Сръбско-българската война 1885, II ч. с. 42

 

Автобиография

на Димитър Попгеоргиев Беровски, изпратена в Министерството на вътрешните работи през 1881 г., когато е околийски началник в Радомир

Служебен лист на Димитър Попгеоргиев

Име, бащино и фамилия: Димитър Попгеоргиев

Къде е роден: с. Берово – Македония

Народност: българин

Вероизповедание:православно

Семейно положение: женен през 1867 г. с две мъжки деца

Година на раждане: през 1840

Обществена дейност: Учех в своята родина и в Одеса до връщане­то на бежанците от Видинско през 1861 година. След бомбардиране­то на Белград две години служих в редовната на сръбската войска в чин подофицер. От 1865-1868 г. в своята родина се занимавах с църков­ния въпрос като представител на окръга и до 1873 г. бех векил на окръга по църковните работи без ни най-малкото намесване на тогавашния гръцки владика, за което бех измъчван три месеца и избегах в Цари­град. От Цариград взех енорийския епископ Нил Смоленски, когото оставих в Кукуш, където е сега.

През 1876 г. в Солун се приготви знаме и други средства за въста­ние и на 8 май същата година се повдигна въстанието, но при втората престрелка в с. Митрашинци бях ранен от турците и въстанието изме­ни своя характер, продължи две години, докато не срещнах със своя­та дружина в село Цръквенец авангарда на освободителите от град Кюстендил, предвождани от Ильо войвода, и разоръжихме турското население в Пиянечкия край.

През октомври 1878 г. организирах македонското въстание в Кресна (Мелнички окръг), в което беха пленени два турски батальона, и ръко­водих въстанието 3 месеца и половина (със званието началник-щаб).

В 1879 г. на 7 юли встъпих на служба в гр.Кюстендил като окръ­жен пристав. В 1880 г. на 1 юни бех назначен за околийски началник на същото место. На 9 януари 1881 г. бех преместен на същата длъжност в Цариброд и на 30 същия месец бех преместен на същата длъжност в гр.Радомир. Добра работа не знам да съм направил, но с лоша мога да се отличавам. На съд не съм предаван за нищо.

Радомирски началник: Д. Попгеоргиев”

Забележка: Оригиналът на горепосочения документ след 1945 г. с измама е взет от наследниците на Димитър Попгеоргиев и занесен в Скопие. Него фалшификаторът проф. Лапе видоизменя, като при обна­родването му не посочва графата, на която е изписано „народност българин”.

Писма, телеграми, автобиография, записки от и до Димитър Попгеоргиев Беровски

Удостоверение N2 14

На 7 того пред пощата при дохождането ми тук като беше града в голема паника без околийско управление и телеграфна станция напус­ната, приех околийското управление, въздворих порядък и успокоих населението. В телеграфната станция намерих само надзорника Георги Атанасов, който връзваше линията, която беше прекъсната на много места до София. Догдето се отправи и после като се покаже нужда да се открие телеграфна линия и в Брезник. Спрех надзорника, който като извърши всичко, което трябваше, аз проводих го в Кюстендил.

Затова му давам настоящето, загдето му потребва.

9.XI. 1885 г., гр. Радомир                             (п) Д. П. Георгиев

ВИМ, вх. № 30, N2 74/1959

 

Телеграма до кюстендилския окръжен управител

Миналата нощ в местността Поленица, срещу село Кошарево, Брезнишка околия, една част сръбска войска нощувала, въоръжена с неколко горски топа, казаха ни селяните, че е тръгнала от Лева река, минала през Секирните.

Един апарат оттук е телеграфията по заповед от София за Брез­ник предадох.

Порядъка в града и околията е веч установен.

Радомир, ноември 1885 г., Д. П. Георгиев

ВИМ, вх. № 30/85/59 г.

 

Телеграма до кюстендилския окръжен управител

Искат от щаба на армията в София още тази нощ да изпроводия храни и брашно, колкото се може. Разпоредих ся коли да дойдат. Складът с брашното е запечатан. Комисията Караманов, Кръпчев и Боне Пещерски са е неизвестно.

Позволете кой да разпечати складовете и даде храните и браш­ното.

№ 7, Радомир, ноември 1885 г.                 Д. П. Георгиев

ВИА, вх. N9 30/83/59 г.

 

Телеграма

от подпоручик Андреев от с. Извор, Кюстендилско Крайще, до Димитър Попгеоргиев в гр. Брезник, пода­дена на 12.XI. 1885 г. Брезник – Димитър Попгеоргиев

Сръбското опълчение е заело селата Горна и Долна Любата, Гор­на Ръжана, Божица и Топли дол.

Взех надлежни мерки, за да бъдат отблъснати.

Поручик Андреев

ВИМ, № 30,59 г.

 

Записка

на подпоручик Йорданов до Димитър Попгеоргиев да заеме позиция срещу сърбите при Крива веха

Г-ну Георгиеву

По сведения на разветките сърбите настъпват и са в края на с. Крива веха. Да заемете хайдушки престат още тая нощ непременно за секой случай.

24 ноември 1885 г. Ново село, подпоручик Йорданов

ВИМ, вх. N9 30/59 г.

 

Записка

на четника Попов до Димитър Попгеоргиев за получе­но продоволствие за доброволците

До господина Димитрия П. Георгиев

в с. Долна Любата

Изпратени продукти леб, кромид, сол приех от комитета и 21 овци от Ръжана за четниците. Не зная какво е станало с конете и вреките.

Пратете утре малко ракия. Оставам ваш.

2 декември 1885 г. Попов

ВИМ, вх. № 30/59.

 

Записка

на Димитър Попгергиев до брат си Костадин (Костанца) с. Извор, Костадин Попгеоргиев

Телеграфирах, че първа чета ся уволни.Това ще стане и с другите чети. Разпореди ся обоза да дойде в Кюстендил, ако офицерите нами­рат за нужно под разписка остави само кринкови, а барданките и мар- тенките ще чакам Ефрем да ми ги предаде. Изповоди ми чизмите. Те са на полицата в стаята на Стамена. Питай Стамена колко разноски имаме аз и момчетата.

11.XII.1885 г., Кюстендил                Д. П. Георгиев

ВИМ N9 30/59 г.

Част 16. Послеслов

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника