ДРУМЕВ, Васил Николов

ДРУМЕВ, Васил Николов (митрополит Климент Търновски) (ок. 1841, Шумен – 10.VII.1901, София)

Васил Друмев

Васил Друмев

Писател, политически деец, висш духовник, почетен член на БКД (дн. БАН, от 1878). Учил в шуменското училище 1849-1852 и 1856 при С. Доброплодни, а през 1856-1857 бил помощник-учител. В Духовната семинария в Одеса постъпил през 1858 и се сближил с намиращия се там Г. С. Раковски. Сътрудничил на „Цариградски вестник” (1848-1862) и на сп. „Български книжици” (1858-1862), където помествал стихотворения, дописки и първата си повест „Нещастна фамилия” (1860). В началото на 1862 се записал в Първа българска легия в Белград, сформирана от Раковски. След нейното разтуряне се върнал в семинарията и я завършил през 1865. По това време написал втората си повест „Ученик и благодетели, или чуждото си е се чуждо”. Завършил Киевската духовна академия през 1869 с научна степен кандидат на богословието и се установил в Браила, където станал, един от създателите на Българското книжовно дружество (1869) и изпълнявал функции на негов председател. Участвал активно в културния живот на българската емиграция в Браила. През 1873 бил ръкоположен в Тулча за йеродякон с духовното име Климент, а от 1874 станал епископ и заместник на митрополита в Тулча. След Освобождението дейно участвал в политическия живот. Бил ректор на Петропавловската семинария край Лясковец (1878-1884), управлявал Търновската епархия (от 1878), участвал в Учредителното и в I ВНС (1879), бил министър и два пъти министър-председател (1879-1881 и 1886). През 1884 бил избран за митрополит на Търновската епархия (до 1901), а в края на 1884 бил екзархийски делегат и временно управляващ Софийската епархия. Участвал и в културния живот на България. Редактирал сп. „Духовен прочит” (1881-1882). Във връзка със Съединението на Княжество Б ългария и Източна Румелия (1885) бил изпратен с делегация при руския император Александър III, за да търси неговата подкрепа. След детронацията на Александър I (1886) възглавявал Временното правителство (9-12.VIII.1886). Борил се против политиката на Ст. Стамболов и бил враждебно настроен към Фердинанд I, заради което бил преследван и заточаван. Бил освободен през 1894 и през 1895 възглавил делегация до руския император Николай II, за да съдейства за нормализиране на отношенията. С написването на първата оригинална българска повест „Нещастна фамилия” Друмев станал родоначалник на българската белетристика. Изявил се и като литературен теоретик, критик и историк. Писал по въпроси на културата, политическата история, възпитанието и образованието, следвайки принципите на руската революционно-демократична мисъл и предимно на В. Г. Белински.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника