ЕВГЕНИЙ ЛBOB – Спомени от Съединението

ровъзгласят волята на народа”. Но всичко наоколо беше тихо, и впоследствие се разбра, че Мараш и Каршиак са завзети от жандармерия, че камбанариите на църквите са обкръжени от агенти на правителството, а упълномощеният да вдигне на въстание тези предградия, поручик Стефов, отначало се противил и преди да влязат в града конарците, бил арестуван. От Чардафон също нямаше никакви известния, макар че от другата страна, аз по изстрелите се бях досетил, бе станало сражение между неговите резервисти и отряда на Никушев. Аз изпратих разузнавачи, които след като се върнаха, съобщиха, че 600 души които се движели от Чирпан, не дочакали тревогата и се върнали обратно, че много села въобще не са се явили, и че Чардафон стои от другата страна на Марица, разполагайки с около 900 души селяни и въоръжени с пушки резервисти, но не знае как да съобщи за това, тъй като мостът бил завзет от жандармеристите и моят пратеник е преминал реката плувайки. Друг пратеник ми съобщи, че имайки предвид грозящата конака опасност, правителството е повикало тук намиращата се в казармите рота от дружината на майор Якобсон, заедно с командира на дружината, и че целият град е обкръжен от намиращите се на разположение на правителството роти от жандармеристи. Беше вече два часа, вместо уговорения дванадесет, а се налагаше все още или да се бездействува, или да се прави пробив със сила, и Бог знаеше как щеше да свърши всичко това, ако не ми се беше притекло на помощ самото правителство.

Към 3 часа пристигна куриер и ми донесе писмо; разпечатвам го и чета заповед до мен от Дригалский паша да преместя моята дружина във Филипопол и с нейна помощ да не пускам в града Чардафон. По този начин моето влизане в града вече имаше съвсем законно основание, а след това, давайки залп, за да уведомя Чардафон ,аз с войската си влязох в града, при което жандармите съвсем спокойно отстъпиха. Трябва да отбележа, че на мое разположение бяха дружините: моята, на Филов и на Якобсон … На края на града ме посрещнаха Стефов със Соколов. Аз поведох хората си право към конака, вратите на който бяха здраво залостени. Освобождавайки отначало моста и подсигурявайки фронта на Чардафон, аз обкръжих конака. Тогава моите хора започнаха да викат „ура, да живее Съединението!”, но и след това в двора всичко остана спокойно и празно, но в самия конак се чуваше да викат: „Да живее!” Веднага след това излезе от конака началника на полицията майор Коростельов и се приближи до вратата. Разбира се, аз можех да заповядам на хората си да се промъкнат през оградата, но се страхувах, че часовите щяха да стрелят и щеше да се пролее кръв. „Майоре, извиках аз на Коростельов, давам ви пет минути да помислите ,след изтичането им трябва да бъдат отворени всички врати!” Действително, след пет минути всичко беше отворено… Ние влязохме отпред и застанахме встрани, за да дадем възможност на народа свободно да влезе през противоположните врати откъм Марица. В това време бърза от конака Дригалский паша, и виждайки, че не му отдават чест, свирепо се нахвърля върху мен и крещи: „Major, qu’est се que cela veut ciire?!” Аз се обръщам към неговия адютант и казвам: „предайте му, че той вече не е началник на милицията”. — „Comment?! И недочакал по-нататъшните обяснения, пашата бърза към дома си. След това, както ми казаха, половин час след неговото завръщане, при него се втурнал един от руските офицери и го намерил да пише втора страница от някакъв документ. „Какво е това, ваше превъзходителство?” — „А това е, .казал той, рапорт до генерал-губернатора. Представете си, Николаевската дружина се осмели само преди половин час да не ми отдаде чест, но аз ще ги дам под съд всички — от началника до последния войник! …” „На кой генерал-губернатор? Нима вие нищо не знаете?!” Разбирайки за какво става дума Дригалский паша препуснал отново в конака и се нахвърля върху мен с викове и заплахи. Тогава Стефов стреля в краката на коня му и след това обяснява на изплашения до смърт Дригалский, че е арестуван. Да си призная, аз не исках да арестувам никого, освен генерал-губернатора, и затова заповядах да предупредят Дригалский да не излиза повече, ето защо аз не бях виновен, че бяхме принудени да го арестуваме след нападките от негова страна. Що се отнасяше до адютанта му, българския капитан Д., то отначало той отстояваше интересите на своя патрон, но след неговото бягство, ми отдаде чест, заявявайки, че се присъединява към движението. Веднага след този инцидент,. народът влезе в двора, разположи се около конака, в който влезе Стоянов. В това време моят адютант ми докладва, че подполковник Чичагов е извикал до вратата един от офицерите а именно ротния командир Зедаров и разпалено му говори нещо. Разбира се, аз веднага се отправих натам. Виждам, подполковник Чичагов стои пред ротата. Не успях даже да си отворя устата, той ме забелязва и вика високо: „Майоре, какво правите! Знаете ли, че за това нямаме благоволението на Господаря Император! Отсега нататък аз прекъсвам всякакви делови отношения с вас! И на кого се надявате вие! Вие ще погубите страната, никой няма да ви помогне”.

Аз веднага съобразих, че ако замълча, то нещата могат да вземат опасен за нас обрат. За щастие, нашите войници освен командите не разбираха нищо по руски. Ако не беше това, ние бяхме загубени. Независимо от това. аз забелязах някои неща и волю неволю трябваше да прибегна до крайни мерки. Аз също повиших тон и казах високо:

— Подполковник, кой ви дава право да ми правите забележки пред строя, не бихте ли си отишли оттук!

Подполковник Чичагов отдавайки чест каза: „Добре, аз ще изпълня вашето желание” и се отдалечи от строя.

Скоро след това бе арестуван Гаврийл паша без насилие от едната страна и без съпротива от другата. След това аз с войската се отдръпнахме в страни, тъй като нашата активна роля беше завършена; затова се наложи веднага да се даде нареждане, за да „се поддържа волята на народа” против всякакви посегателства от страна на съединистите и казионните, конто биха. могли да ни създадат много неприятности, а също така трябваше да се вземат мерки за охраняването на града от възможни вълнения и грабежи от страна на простолюдието, което беше много във Филипопол и при това се състоеше от

различни националности. Преди всичко, (още преди да бвде арестуван генерал-губернатора) аз се погрижих да бъде прекъснат телеграфа за Константинопол, а след арестуването на Гавриил паша изпратих патрули и обградих централните улици с войска, която не се сменяше по цели 24 часа. След това, заедно с майорите Филов и Муткуров и младите офицери, академици по привилегия,8 се отправих за руското консулство, където ни приеха много любезно и където преди всичко аз се извиних на подполковник Чичагов, а той от своя страна ми каза, че е готов да ми се извини за извършеното правонарушение, което е бил длъжен да направи, ръководен от дълга на честта и клеветата .Това ставаше в шест часа сутринта, и навън вече се развиделяваше…”

С това ще завърша разказа на Николаев9 и ще се прехвърля отново върху Стоянов и неговите действия, извършени заедно с народа.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника