ЕВГЕНИЙ ЛBOB – Спомени от Съединението

ЕВГЕНИЙ ЛBOB — руски журналист. Веднага след провъзгласяване на Съединението идва в България като специален кореспондент на в. „Новое время”. Впечатленията си излага в отделна книга, от която е взет поместеният по-долу в български поевод откъс — „Румелийский переворот”. Ист. зтюд. М., 1886, с. 32-43.

Ето какво ми съобщи майор Николаев за участието, което то? и ръководената от него румелийска войска вземат в превоата. Впоследствие, двама румелийски офицери, описвайки отделни епизоди, ми повториха съвсем същото, с някои несъответствия във второстепенните подробности, на които аз няма да се спирам.

„Право да си кажа, започна майорът, аз даже и не знаех за съществуванието на революционен комитет. Наистина, аз, както и всеки от нас румелийците, а може би и всеки друг, се досещаше, че се крои нещо особено и че нишките на този кроеж трябваше да се намират в ръцете на Захари Стоянов, който съвсем явно намекваше за това в издавания от него по това време вестник „Борба”, където даже съвсем явно се говореше, че трябва да се арестува Гавриил паша, а също така и в ръцете на Ризов и поручик Паница, женен за сестрата на моята жена; но аз не разпитвах и се надявах, че въпроса се отнася за македонското движение или за присъединението на Македония към Румелия, на което аз, разбира се, симпатизирах. Що се отнасяше до румелийското правителство, то на местния ред, разбира се, аз не можех да симпатизирам, да не говоря, че този въпрос ме засягаше лично, тъй като исках да ме преместят в България, а ми създаваха и други неприятности; освен това, не веднъж селските кметове идваха при мен с оплакване, че народът изнемогва от тези непосилни данъци, от грабежа на чиновниците; не веднъж ми се набиваше в очи разскоша, който цареше в гражданското управление, мебелировката, електрическите звънци и всевъзможни вестници, докато във военния съд, където аз бяха председател, с трън да завъртиш нищо няма да закачиш… А отгоре на всичко, през май, на празника на Ботев станаха безредици и благодарение на началника на полицията, руския майор Коростельов, пострадаха невинни или в краен случай в нищо не обвинени хора. Всичко това се натрупваше; аз, както и много други, осъждах правителството и изказвах своето съчувствие към Стоянов в. присъствието на пристигналия от България в отпуск Паница. Последният дълго време ме изпитваше, докато накрая, в един прекрасен ден, ми разкри, че съществува заговор, създаден е таен комитет и че той, Паница, е един от неговите членове; заедно с, това той ми съобщи и плана на въстанието, молейки ме да помогна на делото. По първоначалния план на комитета, населението е трябвало през нощта, неочаквано, да нахълта в града, да нападне конака, да унищожи караула, да арестува Гавриил паша, и после унищожавайки всички, които им се съпротивляват, да провъзгласи Съединението. Аз не одобрих този план; първо, по този начин даже и ако всичко вървеше по плана, нямаше да се размине без около 200 жертви, но и в същото време планът можеше да се провали и тогава, броят на жертвите щеше да се удесетори, а и освен това в града и околностите можеха да избухнат междуособици, пожари, да започнат грабежи и в края на краищата да нахлуят турците, с една дума да се стигне до гибел на страната. Аз намирах, че е необходимо да се измисли друг план и им предложих — в града народът да влезе заедно с милицията, да свали пашата и да провъзгласи Съединението без да обижда никого; при това аз заявих, че ако този план се приеме, то аз ще им помогна заедно с войската. А да им помогна аз действително можех, тъй като по нареждане на Дригалский паша аз бях старши в лагера, разположен под Филипопол. Комитетът, обсъждайки моето предложение си даде съгласието, но настояваше превратът да се извърши непременно през август. На това аз в никакъв случай не можех да се съглася, тъй като на 3 сепг темврн аз трябваше да бъда назначен за началник на една от страните, участвуващи в предстоящите двустранни маневри, при което под мое командуване щяха да бъдат седем мобилизирани дружини, които в случай на нападение, аз можех да поведа против турците; от друга страна превратът не трябваше да се отлага по-късно от 13 септември, тъй като в този, ден ние трябваше да се придвижим към Ески Загре. Вследствие на всичко това, срокът за извършването на преврата бе определен за нощта на 13 септември. По това време аз заминах в отпуск за Хисарските минерални бани, които посещавах.

Ежегодно, заради моята рана. Но независимо от това, че бях в отпуск, аз продължавах да бъда старши и да отговарям за войската.

Комитетът от своя страна не губеше време, разпореждаше се и при княза бяха изпратени майор Муткуров и Ризов. Князът ги приел много радушно и всичко вървяло като по масло; страхували се да съобщят само за това на Каравелов, не защото не го считали за патриот, а предвид това, че от височината на своето самомнение той се надсмивал над Стоянов, говорейки, че той и Ризов са хлапаци и че такива патриоти като тях, които мислят за съединение, трябва да бъдат бити, а поручик Паница да бъде уволнен. Виждайки, че с него няма да могат да мелят брашно, те го оставили на мира, предоставяйки му възможността впоследствие да се примири с този факт, ако разбира се, князът не намери за добре да му съобщи за това предварително.

Междувременно, съвсем непредвидено обстоятелство едва не преобърна нагоре с краката всичките наши планове. Съвсем ненадейно, даже и за нас, избухна бунт в Панагюрище, след това в Канари, където арестуваха филипополския префект, в Чирпан, където войската обградила Паница, а след това в Татар-Пазарджик бе арестуван Стоянов. Правителството като че ли се стресна и предприе енергични мерки, вследствие на което аз побързах да се завърна. Пристигнах през нощта и разбрах, че правителството е заповядало да бъда веднага арестуван, щом се появя в лагера, но по непонятна разсеяност или нехайство не ме бяха освободили от длъжността началник на лагера. Затова трябваше да се бърза и ето защо ние ускорихме нещата, определяйки деня на преврата вместо на 12 на 5 септември. През последните дни живеех в постоянна тревога. В двора на моята къща, водещ и в града и в полето, непрекъснато имаше оседлан кон. Аз самият прекарвах времето си, криейки се или в къщи или някъде из двора, при което сержнат Чардафон активно ми помагаше и служеше за постоянна връзка между мен и конарците и резервистите. Впрочем, аз взех мерки и издадох заповед, в случай че бъда арестуван, ротата да ме освободи. На 5 септември в 7 часа вечерта, аз се качих на коня и тръгнах за лагера. Още щом ме видяха офицерите се изплашиха за мене и побледняха. Трябва да ви кажа, че до този момент нито един от офицерите не знаеше нищо. Събирам отначало своите, обяснявам им в какво се състои работата и пояснявам, че съм се заел да извърша преврата лично, само за да се избегне кръвопролитието и добавям, че изпълнявайки моите заповеди те, разбира се, няма и не могат да носят лична отговорност. Офицерите ме изслушаха съвсем спокойно, нито един протест, само питат за кой ден е определен преврата. Отговарям — за днес. Всички мълчешком запасват пистолетите. Тогава извиквам и офицерите от дружината на Якобсон. Те казват: „Щом вашите са съгласни и ние също сме съгласни.”

В някои дружини и роти началници бяха руснаци, но за щастие руският офицер Северюк бе командирован в Хаскиой, за командир на част по време на маневри и го заместваше българин, а Вершховецкий се разболя и неговата рота взе също българин, и по този начин под командуването на руси остана само кавалерията и артилерията.

Още много преди този ден аз се бях приготвил за маневри, заповядах да бъдат изпразнени доста голямо количество от патроните намиращи се в лагера, и раздадох на всеки от войниците по десет, така че не можеха да съществуват опасения относно убийства от страна на войниците.

С Чардафон се бяхме уговорили да ми дадат знак, когато конарците и резервистите започнеха данапускат Царицев В 11 часа аз получих сведение, че те вече се движат и се намират недалеч от града от другата страна на реката; тогава аз заповядах да се вдигне тревога и да се посрещне знамето с почести. За пръв път след окупацията знамето беше извадено от калъфа и развято. Войниците, подушвайки нещо по особено, моментално се събраха, строиха се. взеха за почест, офицерите заеха местата си. През тази „велика минута” в лагера цареше гробно мълчание. Аз се изправих пред строя.

„Момчета, започнах аз, сега вече нашето отечество не е под робство и не е беззащитно. Румелия има своя и при това храбра войска, но на тази войска до сега нещо не й достигаше … Не достигаше това, за запазването на което всеки войник спокойно би се разделил с живота. За пръв път след окупацията вие виждате сред вас развято вашето знаме. Защо вие не сте го виждали по-рано? Затова, защото без да сте вече роби, се намирате под върховната власт на султана, защото ваше началство са турците, наш генерал-губернатор, върховен глава на нашето правителство е също така турски паша и турски слуга, както и вашия непосредствен началник. Но днес за първи път вашето знаме е сред вас, вдъхновява ви и се развява над вас и това означава, че е настъпил великия момент за нашето отечество. Отсега нататък вие вече няма да бъдете щастливи поданици на султана и на вашето чело няма да стои неговия паша! … (В това време зад реката се чуха залповете на конарците, стрелящи по отряда на поручик Никушев.) Чувате ли тези изстрели? възкликнах аз, това са нашите братя резервистите и селяните, които са тръгнали да провъзгласяват Съеднението ка Румелия със свободна България! …”

При тези думи гръмко, единодушно ура се понесе над лагера. „Помнете, продължавах аз, че аз ви водя не да проливате кръв, не да убивате хора, а само да браните своите братя от произвола, да защитавате тяхното имущество и спокойствие!”

„Води ни където искаш”, викаха войниците; много от тях плачеха и целуваха знамето . . . — „Добре, но помнете, че там където ще ви поведа ще бъде и вашия главен началник, вашия генерал и в същото време и турски паша. Той, разбира се, ще ви заповядва, но вие не му се подчинявайте, сега вече само българите ще бъдат за вас началници, добре помнете това!” — „Няма, никога няма да слушаме, да живее Съединението!”

Майорът замълча сякаш потънал в спомени.

— „И ше говорят, че в нашата румелийска войска нямало дисциплина! — възкликна накрая той. — Питам ви, бих ли могъл аз да направя всичко това с една недисциплинирана войска, която не ме обича?! Но да си дойдем на думата. Ние тръгнахме на път и стигнахме до края на града. По-нататък не трябваше да вървим, тъй като чаках сигнал, чакаха го и събралите се от другата страна на Марица селяни. По уговорка с комитета, от църквите на предградията Мараша и Каршиака трябваше да се бие тревога и да се чуят изстрелрели след което войската и селяните от двете страни едновременно трябваше да влязат в града, да обкръжат конака и „да провъзгласят волята на народа”. Но всичко наоколо беше тихо, и впоследствие се разбра, че Мараш и Каршиак са завзети от жандармерия, че камбанариите на църквите са обкръжени от агенти на правителството, а упълномощеният да вдигне на въстание тези предградия, поручик Стефов, отначало се противил и преди да влязат в града конарците, бил арестуван. От Чардафон също нямаше никакви известния, макар че от другата страна, аз по изстрелите се бях досетил, бе станало сражение между неговите резервисти и отряда на Никушев. Аз изпратих разузнавачи, които след като се върнаха, съобщиха, че 600 души които се движели от Чирпан, не дочакали тревогата и се върнали обратно, че много села въобще не са се явили, и че Чардафон стои от другата страна на Марица, разполагайки с около 900 души селяни и въоръжени с пушки резервисти, но не знае как да съобщи за това, тъй като мостът бил завзет от жандармеристите и моят пратеник е преминал реката плувайки. Друг пратеник ми съобщи, че имайки предвид грозящата конака опасност, правителството е повикало тук намиращата се в казармите рота от дружината на майор Якобсон, заедно с командира на дружината, и че целият град е обкръжен от намиращите се на разположение на правителството роти от жандармеристи. Беше вече два часа, вместо уговорения дванадесет, а се налагаше все още или да се бездействува, или да се прави пробив със сила, и Бог знаеше как щеше да свърши всичко това, ако не ми се беше притекло на помощ самото правителство.

Към 3 часа пристигна куриер и ми донесе писмо; разпечатвам го и чета заповед до мен от Дригалский паша да преместя моята дружина във Филипопол и с нейна помощ да не пускам в града Чардафон. По този начин моето влизане в града вече имаше съвсем законно основание, а след това, давайки залп, за да уведомя Чардафон ,аз с войската си влязох в града, при което жандармите съвсем спокойно отстъпиха. Трябва да отбележа, че на мое разположение бяха дружините: моята, на Филов и на Якобсон … На края на града ме посрещнаха Стефов със Соколов. Аз поведох хората си право към конака, вратите на който бяха здраво залостени. Освобождавайки отначало моста и подсигурявайки фронта на Чардафон, аз обкръжих конака. Тогава моите хора започнаха да викат „ура, да живее Съединението!”, но и след това в двора всичко остана спокойно и празно, но в самия конак се чуваше да викат: „Да живее!” Веднага след това излезе от конака началника на полицията майор Коростельов и се приближи до вратата. Разбира се, аз можех да заповядам на хората си да се промъкнат през оградата, но се страхувах, че часовите щяха да стрелят и щеше да се пролее кръв. „Майоре, извиках аз на Коростельов, давам ви пет минути да помислите ,след изтичането им трябва да бъдат отворени всички врати!” Действително, след пет минути всичко беше отворено… Ние влязохме отпред и застанахме встрани, за да дадем възможност на народа свободно да влезе през противоположните врати откъм Марица. В това време бърза от конака Дригалский паша, и виждайки, че не му отдават чест, свирепо се нахвърля върху мен и крещи: „Major, qu’est се que cela veut ciire?!” Аз се обръщам към неговия адютант и казвам: „предайте му, че той вече не е началник на милицията”. — „Comment?! И недочакал по-нататъшните обяснения, пашата бърза към дома си. След това, както ми казаха, половин час след неговото завръщане, при него се втурнал един от руските офицери и го намерил да пише втора страница от някакъв документ. „Какво е това, ваше превъзходителство?” — „А това е, .казал той, рапорт до генерал-губернатора. Представете си, Николаевската дружина се осмели само преди половин час да не ми отдаде чест, но аз ще ги дам под съд всички — от началника до последния войник! …” „На кой генерал-губернатор? Нима вие нищо не знаете?!” Разбирайки за какво става дума Дригалский паша препуснал отново в конака и се нахвърля върху мен с викове и заплахи. Тогава Стефов стреля в краката на коня му и след това обяснява на изплашения до смърт Дригалский, че е арестуван. Да си призная, аз не исках да арестувам никого, освен генерал-губернатора, и затова заповядах да предупредят Дригалский да не излиза повече, ето защо аз не бях виновен, че бяхме принудени да го арестуваме след нападките от негова страна. Що се отнасяше до адютанта му, българския капитан Д., то отначало той отстояваше интересите на своя патрон, но след неговото бягство, ми отдаде чест, заявявайки, че се присъединява към движението. Веднага след този инцидент,. народът влезе в двора, разположи се около конака, в който влезе Стоянов. В това време моят адютант ми докладва, че подполковник Чичагов е извикал до вратата един от офицерите а именно ротния командир Зедаров и разпалено му говори нещо. Разбира се, аз веднага се отправих натам. Виждам, подполковник Чичагов стои пред ротата. Не успях даже да си отворя устата, той ме забелязва и вика високо: „Майоре, какво правите! Знаете ли, че за това нямаме благоволението на Господаря Император! Отсега нататък аз прекъсвам всякакви делови отношения с вас! И на кого се надявате вие! Вие ще погубите страната, никой няма да ви помогне”.

Аз веднага съобразих, че ако замълча, то нещата могат да вземат опасен за нас обрат. За щастие, нашите войници освен командите не разбираха нищо по руски. Ако не беше това, ние бяхме загубени. Независимо от това. аз забелязах някои неща и волю неволю трябваше да прибегна до крайни мерки. Аз също повиших тон и казах високо:

— Подполковник, кой ви дава право да ми правите забележки пред строя, не бихте ли си отишли оттук!

Подполковник Чичагов отдавайки чест каза: „Добре, аз ще изпълня вашето желание” и се отдалечи от строя.

Скоро след това бе арестуван Гаврийл паша без насилие от едната страна и без съпротива от другата. След това аз с войската се отдръпнахме в страни, тъй като нашата активна роля беше завършена; затова се наложи веднага да се даде нареждане, за да „се поддържа волята на народа” против всякакви посегателства от страна на съединистите и казионните, конто биха. могли да ни създадат много неприятности, а също така трябваше да се вземат мерки за охраняването на града от възможни вълнения и грабежи от страна на простолюдието, което беше много във Филипопол и при това се състоеше от

различни националности. Преди всичко, (още преди да бвде арестуван генерал-губернатора) аз се погрижих да бъде прекъснат телеграфа за Константинопол, а след арестуването на Гавриил паша изпратих патрули и обградих централните улици с войска, която не се сменяше по цели 24 часа. След това, заедно с майорите Филов и Муткуров и младите офицери, академици по привилегия,8 се отправих за руското консулство, където ни приеха много любезно и където преди всичко аз се извиних на подполковник Чичагов, а той от своя страна ми каза, че е готов да ми се извини за извършеното правонарушение, което е бил длъжен да направи, ръководен от дълга на честта и клеветата .Това ставаше в шест часа сутринта, и навън вече се развиделяваше…”

С това ще завърша разказа на Николаев9 и ще се прехвърля отново върху Стоянов и неговите действия, извършени заедно с народа.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника