ГАБРОВСКА ДОБРОВОЛЧЕСКА УЧЕНИЧЕСКА ЧЕТА – УЧЕНИЧЕСКИ ЛЕГИОН

Организирана в Габрово на 10 септември 1885 г. и включвала предимно ученици и учители от габровската Априловска гимназия. С бърз преход четата преминала разстоянието от Габрово до Пловдив за 3 дни по маршрута: Габрово — Соколския манастир — с. Шипка — Калофер — с. Чернозем — Пловдив. В нея влизали 240 доброволци. На 16 септември 1885 г. тя пристигнала в Пловдив. Тук за командир бил назначен поручик Илиев и до края на октомври тя била обучавана във военно отношение. Още с обявяването на война от страна на Сърбия на България, на 2 ноември 1885 г. Габровският ученически легион потеглил за София по пътя: Пловдив — Пазарджик — с. Ветрен — Ихтиман — с. Нови хан — София. На 6 ноември легионът вече стигнал в столицата. В София към него се присъединили нови доброволци ученици. До 12 ноември четата останала в столицата с назначен нов командир — капитан Христо Тепавски. На 12 ноември Габровската ученическа чета тръгнала за фронта по линията: София — с. Пролеша — с. Сливница — Цариброд — Пирот. На 15 ноември тя вече била в Пирот и останала там до 24 ноември като резерв на действащата българска армия в сражението при Пирот. На нея била възложена и цялата гарнизонна служба в града. От 24 ноември до 1 декември 1885 г. габровските ученици заемали позицията „Кел-Таш” — на юг от Пирот, към с. Расница, Пиротско, като стражева охрана. На 2 декември, след приключване на военните действия, Габровската ученическа чета потеглила към София. Движела се от Пирот през Цариброд — с. Градина — Драгоман — с. Пролеша — София. На 4 декември тя пристигнала в столицата, а оттам след няколко дни се върнала и в Габрово.

 Участници в четата: 1. Капитан Христо Тепавски — роден в Плевен, жител на София. Бил офицер и на руска служба. Участвал и в сръбско-турска-та война от 1876 г. като предводител на чета и в Руско-българската бригада като ротен командир. Командир на четата; 2. Подпоручик Илиев — назначен за „заведующ ученическия легион” в Пловдив. Главен военен инструктор на четата; 3. Стефан Ватев — от Ловеч. Учител в габровската Априловска гимназия. Предводител (водач, войвода) на четата. После известен професор по медицина и академик; 4. Димитър Апостолов — фелдфебел на четата, старши подофицер, назначен в Пловдив; 5. Драгой Божилов — от Копривщица, жител на Габрово. Участвал и в Българското опълчение — III дружина през Освободителната война. Младши подофицер на четата; 6. Димитър Тасов — младши подофицер. Назначен в Пловдив за военен инструктор на четата; 7. Митко Стоянов — младши подофицер, военен инструктор на четата; 8. Младей Касабов — от Габрово. Младши подофицер. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война; 9. Стефан Андреев Манафов — от Габрово. Младши подофицер. Участвал и в Българското опълчение, X дружина; 10. Александър Игнатов; 11. Александър Симеонов; 12. Ангел Гешев; 13. Ангел Д. Радославов (1865—1943) — от В. Търново. После офицер, полковник в Българската армия; 14. Ангел Сарафов; 15. Ангел Тасев; 16. Антон Ма-лешков; 17. Антон Малешов; 17. Антон Манушев; 18. Антон Пиперов; 19. Апостол Бухов; 20. Апостол Урумов; 21; Атанас Гирнаилов; 22. Атанас Гюров; 23. Атанас Матеев; 24. Атанас Пенев; 25. Атанас Митков; 26. Атанас Николов; 27. Атанас Чирпанлиев; 28. Атанас Коев; 29. Архангел Гинов; 30. Байко Бърнев; 31. Боню Баев; 32. Баню Найденов; 33. Васил Чичанов — ефрейтор, военен инструктор в четата; 34. Васил Христов Дюстабанов — от Габрово. Учител. Брат на войводата Цанко Хр. Дюстабанов. Награден с орден за храброст; 35. Велико (Величко) Добрев; 36. Васил Христов; . Васил Котов; 38. Васил Ангелов; 39. Васил Шкодрев; 40. Васил Радойков — знаменосец на четата; 41. Васил Старцов; 42. Васил Илков; 43. Васил Дражев; 44. Георги Вла-сев; 44. Георги Ташев; 45. Гето Йорданов; 46. Георги Гирганов; 47. Ганю (Ганчо) Христов; 48. Герги Минчев; 49. Георги Данков; 50. Георги Даракчиев; 51. Георги Томчев; 52. Георги Тотев; 53; Георги Кехайов; 54. Деян Николов; 55. Дечко Тенев; 56. Димитър Василев; 57. Димитър Йосифов; 58. Димитър Михов; 59. Дечко Бояджиев; 60. Димитър Кордов; 61. Димо Овчаров; 62. Димитър Ничев; 63. Дамаскин Станчев; 64. Димитър Пръвчев; 65. Дечко Байков; 66. Делчо Чиширанов; 67. Димитър Паскалев; 68. Димитър Асенов; 69. Дончо Шиндаров; 70. Димитър Хаджигосподинов; 71. Евстати Площаков; 72. Ефтим Китанчев — от Македония. Брат на Трайко Китанчев, виден деец за освобождението на българите в Македония. Сигналист на четата; 73. Жеко Жековски; 74. Желю Проданов; 75. Захарий Енев; 76. Иван Власев; 77. Иван Дойков; 78. Иван Крусев — от Дряново; 79. Иван Мушанов — от Дряново; 80. Иван Попов; 81. Иван Караджов; 82. Иван Копилев; 83. Илия Василев; 84. Илия Коев; 85. Иван Шошлеков — от Троян; 86. Иван Христов Найденов; 87. Иван Найденов; 88. Иларион Михайловски — от Елена; 89. Иван Генев; 90. Йеротей Сирманов — от Габрово, после генерал от българската армия; 91. Иван Гиру-сиков; 92. Иван Цонев; 93. Иван Стремски; 94. Илия Попов; 95. Иван Терзиев; 96. Иван Кирилов; 97. Иван Стриков; 98. Иван Златарев; 99. Иван Аврамов; 100. Иван Калдиев; 101. Иван Кривошиев; 102. Иван Кефинчев (Керинчев); 103. Иван Петканчин; 104. Иван Михайлов; 105. Иван Бешевлиев; 106. Иван Лулев; 107. Иван Петков; 108. Иван Тотев; 109. Иван Цанков; 110. Илия Андреев; 111. Иван Денчев; 112. Иван Тотев (втори); 113. Илия Стефан Веркович — син на сръбския фолклорист Стефан Веркович; 114. Иван Парлапанов — от Габрово; 115. Иван Стефанов; 116. Иван Найденов (втори);117. Иван Пинтев — от с. Шипка, Казанлъшко; 118. Иван Цонев (втори); 119. Йордан Тотев; 120. Йордан Михов; 121. Йосиф Грозев; 122. Кочо Кръстев; 123. Коста Божилов; 124. Кънчо Генчев; 125. Костадин Атанасов; 126. Костадин Райков; 127. Константин Зографов; 128. Коста Мъглов — от Дряново; 129. Константин Фичев — от В. Търново, внук на Кольо Фичето; 130. Константин Николов; 131. Киро Медникаров — от В. Търново; 132. Костадин Матеев; 133. Колю Тотев; 134. Коста Цокев; 135. Костадин Димитров; 136. Константин Миков; 137. Лука Босилков; 138. Лука Иванов; 139. Милю Вълев; 140. Михаил Шишков; 141. Марко Митев (Минтов); 142. Методи Воденичаров; 143. Милко Милков; 144. Митко …; 145. Минко Казанджиев — от Троян; 146. Минчо Иванов; 147. Марко Пантев; 148. Марин Стоянов; 149. Марко Сирманов — от Габрово; 150. Младен Касабов; 151. Никола Арнаудов; 152. Никола Данков; 153. Никола Христов; 154. Никола Цветков; 155. Никола Стойчев; 156. Никола Станчев; 157. Ненчо Иванов; 158. Неделчо Чортев; 159. Неделчо Немски; 160. Никола Вансаров (Вапцаров?); 161. Никола Кънев; 162. Недю Малешков; 163. Никола Стоянов; 164. Никола Чолаков; 165. Павел Хаджидеков — от Чирпан; 166. Павел Павлов; 167. Петър Петков; 168. Петър Петев; 169. Петю Мустаков; 170. Петър Косириев; 171. Петър Карагюзов; 172. Петър Коюмджиев; 173. Петко Нанов; 174. Петко Кутев; 175; Пенчо Ненов; 176. Пенчо Данчев; 177. Петър Цонев; 178. Петър Байчев; 179. Петко Костов; 180. Петър Маникадски; 181. Петър Гудев — от Сливен, после известен български държавник; 182. Петър Тишков — от Габрово, брат на Чардафон Велики; 183. Петко Бойчинов; 184. Ради Колев; 185. Рангел Табаков; 186. Райчо Стойчев; 187. Станчо Йонов; 188. Станчо Йеремиев; 189. Стойко Димитров; 190. Стефан Андреев; 191. Стефан Нерезов — от Севлиево, после офицер и генерал от българската армия; 192. Стефан Бонев; 193. Спас Недевски; 194. Стамат Стаматов; 195. Стефан Радев; 196. Стефан Серяков; 197. Стефан Сапунов; 198. Стефан Рангелов; 199. Стефан Станов; 200. Стефан Манафов; 201. Стефан Христов; 202. Стефан Слепов — от Сопот; 203. Слав Маринов; 204. Стефан Лазаров; 205. Стефан Василев; 206. Стефан Сираков; 207. Стефан Къртаков; 208. Стефан Христов Дюстабанов — от Габрово; 209. Стоян Михайловски — от Елена; 210. Стефан Въжарев; 211. Спас Спасов; 212. Станчо Радев (Рандов?); 2,13. Стою Попов; 214. Стойчо Мренов; 215. Спас Гълъбов — от с. Перущица, Пловдивско; 216. Стоян Симеонов; 217. Тодор Гашаров; 218. Тодор Кръстев; 219. Тодор Минчев; 220. Тодор Бохаров; 221. Тачо Василев; 222. Тинчо Христов; 223. Тодор Етимов (Ефтимов?); 224. Тодор Тодоров; 225. Тодор Цветков; 226. Теню Проданов; 227. Теодосий Стоев; 228. Теофил Стоянов; 229. Тошко (Ташко?) Иванов; 230. Трайко Ангелов; 231. Убан Минчов; 232. Христо Яръмов; 233. Христо Шипчанов; 234. Христо Куртев; 235. Христо Георгиев; 236. Христо Бояджиев; 237. Христо Петков; 238. Христо Колчев; 239. Харитон Николов; 240. Христо Биволаров; 241. Христо Танев (Такев); 242. Христо Благоев; 243. Хараламби Геринов (Гарибов?); 244. Христо Петров; 245. Христо Латински; 246. Христо Ботев; 247. Цаню Спиридонов; 248. Цани Гарибов; 249. Цвятко Пенчов; 250. Юрдан Дамянов; 251. Юрдан Хаджипетров; 252. Юрдан Сими-дов — от Елена,

Лит.: Найденов, Ив. Хр. Доброволческият ученически легион 1885 година. С, 1930, 7— 10, 16,48, 105, 115, 152,155, 163, 178; Славянин (Русе), 7, № 22, 28 септ. 1885; Бележити търновци. С„ 1985, с. 209; ЦВА, ф. 22, оп. 2, а.е. 15, л. 73.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника