ГЕОРГИ КОВАЧЕВ – Спомени от Съединението

Георги Ковачев

Георги Ковачев

ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (от Станимака — дн. Асеновград) — член на комитета за съединение в гр. Станимака. Спомените си за провъзгласяване на съединението пише по покана на Иван Андонов, който ги публикува в книгата си — Ив. Андонов. „Съединението”, П., 1929, с. 115-118.

На 3 септември 1885 година през деня бяхме събрани в къщата на Никола Кръстев, председател на комитета по съединението. Неговата къща ни служеше и за клуб, и за оръжеен склад. Там се събирахме и решавахме, как да съборим Източна Румелия, там събирахме и пушките, които хората даряваха за съединението. През целия ден ние чакахме да се върне нашият пратеник, когото бяхме изпратили в Пловдив да ни донесе известието, кога да повдигнем населението и го поведем към Пловдив, за да свалим пашата и прогласим съединението. Населението беше така подготвено, щото само очакваше да се даде сигнала.

Нашият пратеник не се повърна до вечерта и ние се принудихме да разтурим събранието. Всекой отиде да спи. Ние с моя вечно неразделим другар и приятел Пан. Сребрев отидохме да спим дома и поръчахме там да ни търсят. Току що бехме заспали, часът около 12, някой похлопа на вратата и ние станахме. В двора се вмъкна Никола Черняев и извика „Да живее съединението!” Ставайте, писмото дойде.”

Ние се облякохме надве-натри, скочихме и отидохме в клуба, т. е. къщата на Никола Кръстев. Тук сварихме поп Ангел Чолаков. Той ни прочете възванието, издадено от комитета в Пловдив по съединението и каза, че за 6-и септемврий рано сутринта трябва да заведем всичките наши съзаклятници в Пловдив, гдето ще дойдат и от другите околии и ще провъзгласим съединението. Ние веднага си разпределихме ролите. Поп Ангел Чолаков да замине за Новаково, негово родно село, Кръстев за Червен — Арбанасе — Тополово — Пранга, и др. за с. Конуш, гдето бе определен сборният пункт. Едни останахме в града, за да подберем тукашните съзаклятници, други пратихме в с. Конуш, за да забият знамето на съединението. Сутринта тръгнаха за Конуш, а понеже него ден в града ни става пазар, на който дохождат селяните от околията, то всички тия по пътя от Конуш за Станимака са срещали нашите съзаклятници със знамето и от любопитство са ги питали къде отиват. Те на всички са казвали, че отиват да освещават черква в едно село.

Като никога, тоя ден на пазара имаше много селяни, които

бяха докарали да продават жито. Ние, които бяхме останали тук, тръгнахме измежду тях и им казвахме да си ходят в село, че ще става съединението. Понеже повечето от тях бяха посветени в делото, то до обед пазарът се очисти. Продали непродали селяните житото си, напущаха пазара и си отиваха по селата, за да се приготвят и вземат участие в прогласяване на съединението. Полицията, колкото и да беше кьорава, се не можеше да не забележи това необикновено явление, разтурването на пазара до 12 часа. Тя се пусна да дири причинителите на това, т. е. да дири бунтовниците. Макар, че тя ги виждаше, че те свободно се разтакат из улиците, но не можеше да ги намери. Такива беха тогава времената. Течението беше силно и срещу него не можеше да се върви. Това съзнаваше и станимашката полиция. Ето защо тя не залови бунтовниците.

Вечерта на 5-и септемврий, Костадин Балтов, Пан. Сребрев, Ат. Богоев, Ат. Тянев, Георги Милев, аз и още няколко души приятели съзаклетници, оттук заминахме за с. Катуница. Там шехме да се съберем с караджовци и кочачевци и да потеглим за. Цариградското шосе при Кемера, за да чакаме събраните в Конуш и се присъединим към тях, за да влезем заедно в Пловдив. Кемера беше определен за сборен пункт.

Всичките другари останаха в Катуница, за да съберат хората, а аз заедно с Никола Каблешков, сега майор, който беше в с. Катуница, в чифлика на баща си, земахме по един кон и заминахме за с. Караджово, а оттам за село Кочачево. Кметът, името му сега не мога да си спомня, посветен по-отрано в съзаклятието и предизвестен, че тая нощ ще се пътува за Пловдив да се провъзгласява съединението, чакаше край село, въоръжен с пушка. Щом ни виде, веднага заповеда да бие черковната камбана и селяните, му, въоръжени с пушки, почнаха да се събират на селския площад. В това време ние заминахме за с. Кочачево, гдето намерихме всичките селяни приготвени, които веднага тръгнаха с нас. Върнахме се в с. Караджово и като подбрахме и караджовци дойдохме в Катуница, гдето всички бяха събрани и очакваха. Тук ние се събрахме повече от 200 души и пред площада до черквата някои стари служащи войници разпределиха възстаниците на роти, взводове и пр., дадоха някои наставления и потеглихме в строй като войници към сборния пункт Кемера. Часът беше вече минал 2, когато стигнахме Кемера, обаче дружината, която щеше да дойде откъм Конуш, още я нямаше. Тя се бавила и имало за това причини. Поп Ангел Чолаков, който щеше да доведе целата Борисовградска околия, едва успял да

вземе със себе си само двама души новаковци и с тях дошъл в с. Конуш, гдето се присъединил към хората, събрани от Никола Кръстев.

На Кемера ние почнахме да губим търпение, защото времето течеше бързо, а думата ни беше, че най-късно в 2 часа трябва да бъдем в Пловдив. Да потеглим с 200 души да отиваме в Пловдив, не се решавахме, защото и самите хора не се съгласяваха да ни последват, че се бояха, а и освен това и думата беше, че ще се съберем около 2000 души. Мнозина взеха да мислят, че другите села са изменили и не искат да ги последват, затова и не се решаваха да тръгнат. Най-после ние нагласихме така: понеже от нас мнозина гореха от желание да стигнат по-скоро в Пловдив и да видят какво ще става там, то отделихме се една група от около 20—25 души и потеглихме за гр. Пловдив, като помолихе другите да останат там и да чакат, че ако пристигне Никола Кръстев с дружината, да се присъединят към нея и да дойдат, ако ли не, то да си се върнат по селата сн.

Ние тръгнахме за Пловдив. По пътя срещнахме много малко хора, конто ни изглеждаха плахо и си отминаваха. От тях нищо не можахме да разберем, какво става в Пловдив. Ние бързахме да стигнем по-скоро. Когато наближихме край града, чухме няколко залпа. Разбрахме вече, че нещо става в Пловдив. Сърцата ни почнаха да туптят по-силно и ние усилихме крачките. Беше се вече зазорило, когато стигнахме близо до конака. Там беше събрана всичката изт. румелийска милиция, колкото я имаше в Пловдив, а пашата още почиваше в конака. Какво е било неговото положение, знаеше само той и неговите приближени.

По едно време се зададе една тълпа откъм Мараша и няколцина души изнесоха от печатницата на в. „Южна България” възванията за съединението. Едно от тех попадна в моите ръце, което аз на ъгъла на княжеската градина прочетох с глас на събравшите се. Аз бях цял изтръпнал. Едно ура излезе из хиляди гърла и даде на пашата в конака да разбере, че е настъпил вече краят на Изт. Румелия. Целият народ тръгна към тогавашната Данова печатница. От вратата към моста на Марица влезе Чардафона със своята дружина. Подир половин час извлекоха пашата от покоите му, излезе пред народа и се предаде на попечението на Чардафона и неговата адютантка Неделка. Гръмогласното „ура”! Да живей съединението и долу Треперко паша, долу Румелия”, цепеха въздуха.

Всички почнаха да се целуват братски и да се поздравляват със съединението.

Два часа подир това, когато ние се бехме оттеглили на почивка, пристигнаха и въстаниците от нашата околия на брой 2000 души, начело с Никола Кръстев и поп Ангел Чолаков.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника