АГУРА, Георги Василев

Георги Василев, АгураАГУРА, Георги Василев (8.II.1853 – 19.II.1915) — военен деец, юрист, генерал-майор (1900). Завършил Военното училище в София (първи випуск — 1879) и военна юридическа академия в Русия. През Сръбско-българската война (1885) е командир на Княжевския (Владайския) отряд, който получава задача да заеме и отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града.

След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов дисциплинарен устав във войската. През периода 1886-1901 г. преподава закони и етика във Военното училище. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, на 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1895 г. — в чин полковник. Същата година излиза книгата му „Сравнителна критическа студия“, която съдържа дисциплинарните разпореждания, действащи в българската войска, съседните войски и тези на по-големите европейски държави. През 1900 г. полковник Агура написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица“. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I новият химн не е приет, но царят решава да го направи дворцов химн. Така се появява т.н. „Химн на Н.В. Царя“, чийто композитор е Емануил Манолов. На 15 ноември 1900 г. Агура е произведен в чин генерал-майор.1https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%90%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Агура е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса. Бил командир на колона при настъплението към Цариброд и водил кратки бойни действия. Награден бил с орден „Св. Александър” – IV степен. По-късно служил в съдебното ведомство – началник на военносъдебната част и главен военен прокурор (1904). 2Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Източници:   [ + ]

1. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%90%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0
2. Димитров И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника