ГЕРВАСИЙ ЛЕВКИЙСКИ

ГЕРВАСИЙ ЛЕВКИЙСКИ (14.IV.1838, Габрово – 4.IV.1919, Сливен)

Гервасий Сливенски

Гервасий Сливенски

Висш духовник и обществен деец. Учил в родния си град и в Пирдоп. Бил послушник в Хилендарския манастир (от 1854), монах (1858), дякон (1859), йеромонах (1863), таксидиот в Асеновград (1866) и игумен на Араповския манастир „Св. Неделя” (1867-1872), където открил училище и давал убежище на В. Левски и други революционни дейци. На 28.I.1873 бил ръкоположен за епископ под името Левкийски и назначен за помощник на пловдивския митрополит Панарет. След разгрома на Априлското въстание (1876) развил широка дейност в защита на българския народ и неговата справедлива кауза. Събирал сведения за османските жестокости, организирал раздаване на помощи за пострадалите, застъпвал се за задържаните и изтезаваните. Гервасий демонстративно отказал да подпише благодарствен адрес в туркофилски дух, за което бил разследван и отзован в Цариград (август 1876). След Освобождението участвал активно в политическия живот на Източна Румелия на страната на Народната партия. През 1883 водил усилена агитация за съединение под егидата на българския княз Александър I Батенберг. Гервасий бил горещ привърженик на Съединението, което се извършило по времето, когато той бил управляващ Пловдивската епархия (1883-1886). След това временно управлявал Сливенската и Старозагорската епархия, а от 27.1.1897 до смъртта си бил сливенски митрополит. Известен бил с благотворителната си дейност.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника