ГЛАДСТОН, Уилям

ГЛАДСТОН, Уилям (29.XII.1809, Ливърпул – 19.IV.1898, Хауърдън, Англия)

Уилям Гладстон

Уилям Гладстон

Виден британски държавник и обществен деец. Завършил аристократическото училище в Итън и богословие и класическа литература в Оксфорд. През 1868 станал лидер на Либералната партия. Многократно бил министър. Възглавявал правителствата през 1868-1874, 1880-1885, за кратко време през 1886 и през 1892-1894. Във вътрешната политика стимулирал процеса на абсорбиране на едрата буржоазия в управляващия аристократически елит. В тази насока провеждал реформи за усъвършенстване на британската парламентарна и управленска система. Провежданата и от неговите правителства експанзионистична политика на английския империализъм в световен мащаб се отличавала от политиката на консерваторите със стремеж към използване на по-малко брутални средства, към постигане на балансирано съотношение между завоюването на колонии и провеждането на вътрешнополитически мероприятия, към избягване на остра конфронтация с големите европейски държави и особено с Русия. През 1876 се противопоставил на туркофилската политика на консервативното правителство и се обявил в защита на жертвите на османските жестокости в Априлското въстание. Неговите брошури „Уроци по клане. . .” и „Българските ужаси и Източният въпрос” получили широка гласност в организираната от Либералната партия кампания в подкрепа на българския народ. Като министър- председател (1880-1885) обаче Гладстон създавал затруднения на Княжество България и на Източна Румелия, за да ги отклони от политиката на тясно сближение с Русия. Той не споделял симпатиите на кралица Виктория към Александър I Батенберг и отказвал да одобри намеренията на княза да осъществи съединението на Северна и Южна България. В изпълнение на мисията си във Великобритания през септември (1885) Ив. Ев. Гешов влязъл в кореспондентна връзка с Гладстон по въпроса за неговото отношение към Съединението на Княжество България и Източна Румелия и за войнствените намерения на Сърбия и Гърция. Като министър-председател (1886) Гладстон продължил политиката към Съединението, провеждана от предишното консервативно правителство. Тази политика обаче била следвана от Гладстон още по-умерено поради желанието му да се премахне руското влияние в България, без да се стигне до прекалено ангажиране на Англия в българските работи и без прекалено силно изостряне на англо- руските отношения. Затова британската дипломация снела поддръжката си за извършване на „лично съединение” и отстъпила пред искането на руската дипломация в Топханенския акт да не се споменава името на Батенберг.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника