ГРИГОР ДИМИТРОВ НАЧОВИЧ – Спомени от Съединението

Григор Начович

Григор Начович

ГРИГОР ДИМИТРОВ НАЧОВИЧ (1845, Свищов – 1920, София) — виден обществен и държавен деец, публицист. Учи в Свищов и във френското католическо училище в Цариград, а след това получава висше търговско образование във Виена и Париж. Участвува в националноосвободителното движение като председател на Свищовския таен комитет. След Освобождението заема отговорни държавни постове и е един от водачите на Консервативната партия. Начович е министър на финансите в първото българско правителство (1879), министър на външните работи (1879—1880), министър на вътрешните работи (1881—1882), министър на финансите и управляващ Министерството на общите сгради (1882—1883), министър на финансите (1883). От 1884 до 1886 г. е дипломатически агент в Букурещ. След абдикацията на княз Александър отново заема редица министерски и дипломатически постове, но не се ангажира с никоя политическа партия. Сътрудничи в „Стара планина”, „Марица”, „Витоша”, „Българский глас”, „Свободно слово” и много европейски вестници. Действителен член е на БАН.

Когато се провъзгласява Съединението, Начович — тогава дипломатически агент в Букурещ — е натоварен от правителството да защищава извършения акт пред австроунгарското правителство. Тук поместваме негови спомени за това голямо събитие, които се съхраняват в НБКМ—БИА, ф. 14, on 7, а. е. 4862, л. 12-14; on. 6, а. е. 4352, л. 45; on. 7, а. е. 4868, л. 43-44; on. II, а. е. 1, л. 153—154. Те са озаглавени: „13 февр. [1886]”, „5 дек. 1910, разговор с П. Димитров, съветник на вън. министерство”, „Разказ на Негово Височество за Пловдивското въстание [1886]”, „Виена, 29 септември 1885. Разговор с Климента, който се връщаше от мисията си в Копенхаген”.

Панайот Хитов дохожда в Букурещ и ми говори за Пловдивскя преврат следующето:

Казионните в Румелия отдали сполуката на консерваторите да се докопат до властта в програмата им за съединението. Като постигнали обаче истинската си цел, те забравили програмата си и се задоволили да се наслаждават от победата си. Казионните тогава решили да осъществят тая програма, за да изместят противниците си. „Всичките наши народни подвити, прибави Панайот, са се почвали детински и без патрио тическа мисъл, но са имали всякога добър резултат”. Инициа торите на комплота били Георги Бенев, Странски, Зах. Стоянов и още няколко. Когато капитан Паница побегна от Русе в Пловдив, за да не го запрат ,за крадените бонове, както го изпатиха другарите му във Виена, той се запознал с инициаторите на съединението, сдружил се с тях и се заловил да им помага. Той спечели майора Николаева за тоя комплот, понеже казаното лице е негов баджанак. Чрез Николаева се добила войската, както и другите български офицери. Руското консулство било уведомено, управляващият обаче ги съветвал да отложат работата за неопределено време, шефовете обаче отговорили, че населението е твърде много компрометирано, за да може да се въздържи. Властта тоже усетила работата и започнала да преследва съзаклятниците; в консерваторските вестници даже им се канели да ги ловят и да ги наказват със законни и беззаконни средства. Бенев и Муткуров ходили да правят преговори със софийското правителство и да искат пари, но Каравелов се отказал даже да ги слуша и не им дал никаква помощ. Те отговорили, че имат средства и ще извършат преврата сами, без участието на Княжеството. Говорили и на Негово Височество, но той им казал да имат търпение, догдето сондира великите сили по тоя въпрос.

По юлия Панайот отишъл в Пловдив по частна работа. Там го намерва Паница и го ангажирва в комплота. Казал му, че има места, които са против съединението и че той трябва да употреби влиянието си, за да ги осветли. Войводата им обещал съдействието си и започнал да агитира Сливен и околността. Със същата цел замннал и Паница за Чирпан в началото на септември. Както в Сливен, тъй и в Чирпан властта била предупредена и почнала да ги преследва. Паница се избавил от смърт в Чирпан като се скрил на тавана на къщата, дето бил слязъл; трима негови другари паднали мъртви, други няколко се ранили и него най-после арестували в дома дето бил. На втория ден обаче пристига известието, че комплотът в Пловдив успял, че Кръстевич избягал и така работата се обърнала в негова полза. Същото това известие избавило Сливен от кръвопролитие.

Първи се повдигнали панагюрци; те спечелили войската, която била изпроводена против тях и тръгнали за Пловдив. Тук войската боса, без ботуши, за да не вдига шум ,оградила конака. Панагюрците обаче се боели да доближат, защото не знаели нейното настроение. Само призори недоразумението се махнало, войската отворила редовете си и панагюрците влезли в конака и извадили Кръстевича.

Руският военен аташе бил в последно време председателя на комитета на превратаджиите и това способствувало много за насърчението на страхливите. Впрочем, превратаджиите проповядвали навсякъде, че Русия и князът са начело на това движение.

Преди да избухне въстанието, комитетът отново проводил посланици до княза в Шумен, за да го известят за намеренията на съзаклятниците. Негово Височество ги съветвал да отложат надигането до 20 септември .вероятно, за да изпълни даденото си на Гирса обещание, а може би още, за да добие одобрението на някои от дворовете на великите сили.

Когато княз Александър ходил в Лондон за сватбата на брата си, той бил взел със себе си и Стоилова, който питал Солзбери как ще се отнесе Англия в случай, че България анектира Източна Румелия. Солзбъри отговорил, че Англия нямала да протестира. На връщане от Англия Батенберг се срещнал с Гирса в Мариенбад и на запитването на последния дали България ще остави Европа на мира, князът отговорил, че не предвижда никакви компликации на Балк[анския] полуостров и че България ще стои мирна. Това ми го разказа и самият княз Александър на 1886 в Букурещ.

Оттам князът отишъл у Виена и се срещнал с Франц Йосиф, който го завел негде на лов. Австр [ийският] император също питал няколко пъти Батенберга дали не очаква някои компликации в България и Румелия и князът бил отговорил, че България ще стои мирна и няма да нарушава мира. И когато стана съединението Франц Йосиф бил нарекъл бълг. княз un menteur, а руският цар го бил нарекъл un aventurier11. Това нещо Димитров го бил чул и от австр ийския консул в Пловдив Пиомбаци.

През пролетта 1885 год. д-р Странски дохождал у София по случай някакъв празник и съобщил на Каравелов, че в Пловдив се готви съединението. Каравелов му отговорил, че ще ги избеси всички, ако нарушат Берлинския договор и после, когато сърбите обявили на българите война Каравелов бил като луд от яд за съединението, което станало причина на тия забърквания. Когато Батенберг тръгнал от Шумен за Пловдив и минал през Търново, той се срещнал там със Стамболова, гдето бил и Каравелов. Стамболов обявил на княза, че нямал избор веднъж като съединението е провъзгласено, че трябва или да го поддържа, или да абдикира.

Димитров узнал от Пиомбаци, че руският посланик в Лондон ходел при Солзбъри всеки четвъртък (приемен ден) и главния му разговор с пълномощния мнистър бил всякога неспособността на българите в Княжеството и в Румелия да се самоуправляват и необходимостта за Русия да окупира тия две области.

Обвинявали, казва Димитров. пълномощния агент Jones, че бил направил съединението, но това не било истина; размесват ролята на Jones при свалянето на Батенберг е оная при съединението. В тоя втори случай той отсъствувал от Пловдив, бил в отпуск и самото английско министерство не знаело къде се намира. При детронирането на Батенберг Jones наистина работил в полза на възвръщането на българския княз.

Когато след съединението Пиомбаци се срещнал с Батенберг в Пловдив, обявил му, че каквото станало станало, но че България е длъжна да остави Македония спокойна, защото иначе Австрия ще се намеси. Това ми го обяви и Калноки у Виена по същото време.

Когато бил във Францесбад, Гирс го попитал не ще ли има в България тишина поне още два месеца. Князът му отговорил, че гарантирва за тая тишина, но тия думи го очудили и той отпосле разбрал тяхното значение, сиреч, че русите готвят въстанието или поне, че Гирс знаел, че това се готви от някои руси. Но, понеже Негово Височество не подозирал тогава нищо, той не обърнал внимание на думите на Гирс. Когато стигнал в Шумен, явил се при него Ризов, Куртев и I           I, за да му говорят за важни работи. Негово Височество им отговорил, че е занят с военните си длъжности и че не може да ги приеме. След 2—3 дена те му дават едно писмено изложение на работата. Негово Величество го прочел, но не обърнал на него внимание, понеже често получавал такива изложения. Вечерта на масата предал това на смях на Каравелова и на следующпя ден заминал за Варна, без да е видял депутацията.18

На втория ден след пристигането във Варна добил от Каравелов телеграма, в която се казвало, че Пловдивската работа била по-сериозна, отколкото си я бил представял и че той идва във Варна заедно с депутацията. Негово Височество отговорил на депутатите, че нему е времето, че няма никаква поддръжка, че Русия е против България, че на тоя час е отворил преговори с Гирс за подобрение, че Русия е противна да стават сега размирици в Балканския полуостров и прочее, и че тоя проект за съединение трябва да се отложи за по-после. Депутацията заминала с цел да иде да попречи движението, но делото избухнало по-рано.

Негово Височество телеграфирал на царя, че се старал всячески да спре движението, но че не успял и молил за неговата поддръжка. Каравелов се тоже съгласил на решението на Негово Височество да се поддържа съединението, но когато дошле горе на Шипка и когато предстояло да прекрачат румелийската граница, Каравелов треперил цял. Князът му отговорил: „Не бой се, аз вземам всичко на себе си”. От тая минута до края на Сръбската война князът бил диктатор в България и Каравелов слушал всичко.

Гирс не скрил неприятелството си против Негово Височество; казал, че било подлост уверението му, че българите искали намалението на войската.

Неблагодарни от Каравелова и търсели негов наместник. Питал за Стоилова дали държи за княза и като чул, че държи Гирс си вдигнал раменете в знак на незадоволство.

Климент го питал защо оттеглили офицерите си от българската войска и не се ли вече боят, че няма вече да се върнат в нашите полкове. Гирс отговорил, че ще се върнат и че това. ще зависи от министерството, което ще наследи Каравелова.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника