ГРУЕВ, Йоаким

ГРУЕВ, Йоаким (Й. Г. Пройчев) (9.IX.1828, Копривщица – 1.VIII.1912, Пловдив)

Йоаким Груев

Йоаким Груев

Възрожденски книжовник, общественик и просветен деец, действителен член на БАН. Първоначално учил в Копривщица при Захари Круша и Неофит Рилски, а по-късно продължил образованието си в гръцко училище в Пловдив. След завръщането на Найден Геров в Копривщица станал негов ученик, а по-късно помощник и негов заместник (1848-1856). Бил учител в Пловдив (1856-1858) и един от инициаторите за честване 11 май (сег. 24.05) като празник на българската просвета. От 1856 до 1872 участвал активно в църковно-националната борба. След Освобождението (1878) бил директор на народното просвещение в Източна Румелия (1879-1884), изборен член-съветник на Върховния административен съд и председател на Съдебния съвет в Пловдив. Депутат бил в Областното събрание. След провъзгласяване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885) бил помощник-княжески комисар на Пловдивска област и директор на пловдивската девическа гимназия (1887-1893). Имал големи заслуги за развитието на просветното и културното дело в Южна България. Йоаким Груев положил основите на Областната библиотека и музей и на театрална група от любители и съдействал за издаването на списанията „Наука” и „Училищен дневник”. Бил съставител и издател на учебници по история, граматика, география, логика и др., един от първите български преводачи на чужда литература у нас, автор на стихове и активен сътрудник на българския възрожденски и следосвобожденски печат – „Цариградски вестник”, „Български преглед”, „Училищен дневник” и др. Автор е на спомени — „Моите спомени” (1906).

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника