Икономическо развитие след Съединението

Съединението от 1885 г. оказва положително влияние върху икономическото развитие на Княжество България. То създава почти два пъти по-голяма стопанска единица, премахва някои от създадените от Берлинския договор икономически затруднения и ограничения и създава простор и по-благоприятни условия за развитието на капиталистическите отношения във всички сфери на стопанския живот. Всичко това води до съществени промени в стопанската и социалната структура на обществото.

Селското стопанство остава основен отрасъл в икономиката на страната, но и в него настъпват съществени промени. Продължава процесът на разоряване и намаляване числото на самостоятелните земеделски стопанства (за периода 1889-1893 г. това намаление е с 18%). Масовото разоряване на бедни и средни земеделски стопани е съпроводено с процес на бърза концентрация на поземлената собственост. След 1893 г. периодът на масовото разоряване на селяните постепенно отминава и броят на разорените селяни е вече по-малък от броя на новосъздадените по линията на наследствените делби земеделски стопанства. Земеделието продължава да се развива екстензивно като най-голямо нарастване има зърнопроизводството. През 90-те години обемът му е повече от 50% спрямо равнището при Освобождението. Това се дължи на увеличаване на посевните площи, на нарастването на работната ръка вследствие на естествения прираст на населението и на постепенното подобряване на техниката на селското стопанство. Животновъдството отбелязва съществен прираст и това води до изменение в структурата на селскостопанското производство. През 1892 г. делът на животновъдството в общата сума на националния доход възлиза на 17,6% и тенденцията е към непрекъснато увеличение. Повишава се и стоковостта на селскостопанското производство, която през втората половина на 90-те години е в размер средно 22-25%.

В развитието на промишлеността след 1885 г. се забелязват няколко съществени тенденции — упадък на традиционното занаятчийство и възникване на капиталистическа индустрия, организирана предимно от заможни занаятчии и богати търговци. Възникването на капиталистическа индустрия е най-същественият процес в развитието на промишлеността. Но това става със сравнително бавни темпове през 80-те години, тъй като задържащо влияние оказва конкуренцията на вносните индустриални произведения, ниските вносни мита, онаследени от търговските договори на Турция с европейските страни, наложени и на България от Берлинския договор. Липсата на капитали също затруднява развитието на местната индустрия. С изтичането на срока на търговските договори на Турция през 1889-1890 г. Княжество България пристъпва към преговори за сключване на самостоятелни търговски спогодби. Първата е сключена с Англия и влиза в сила от 1 януари 1890 г. След това са сключени подобни съглашения и с Германия, Швейцария, Франция, Италия, Австро-Унгария и други страни. По силата на тези споразумения вносното мито е увеличено от 8% на 10,5%, което значително подобрява условията за развитие на местната индустрия.

Най-голямо значение за развитието на капиталистически индустриални предприятия има приетият от Народното събрание в края на 1894 г. Закон за насърчаване на местната индустрия, който осигурява привилегии за по-едрите предприятия в текстилната, химическата, захарната, хранителната, металообработващата и други клонове на индустрията. Положителна роля изиграва намаляването на лихвения процент на отпусканите кредити през средата на 90-те години и приетият през 1897 г. Закон за задължително носене на местни дрехи и обуща от чиновниците и държавните служители. В резултат на тези фактори броят на по- едрите индустриални предприятия се увеличава от 36 през 1887 г. на 72 през 1894 г., а на прага на новото столетие те вече са 103 на брой. Независимо от тези постижения Княжество България изостава от индустрията на развитите европейски държави. Местното индустриално производство дава само 13-14% от общата консумация на индустриални произведения.

В годините след Съединението значителен напредък има в развитието на транспорта – жп транспорт, шосейна мрежа, пристанища и корабоплаване. Експлоатацията на жп транспорта се осъществява от държавата, а строителството се извършва на предприемачески принцип. Откупува се жп линията Русе-Варна от английско дружество, прави се неуспешен опит да се заобиколи използването на Източните железници в Южна България, през 1888 г. се пуска в експлоатация съединителната жп линия Цариброд-София-Вакарел-Белово и по този начин Княжество България се свързва с Централна Европа. През 1890 г. се пуска в експлоатация жп линията Ямбол-Бургас, през 1893 г. София- Перник, а през 1897 г. линията Перник-Радомир. През 1899 г. завършва и строителството на Централната жп линия София-Горна Оряховица-Каспичан с разклоненията Ясен-Сомовит и Горна Оряховица- Русе. През втората половина на 90-те години започва строителството и на жп линия успоредна на барон Хиршовата железница. Последната трябвало да изведе трафика на българските стоки на Бургаското пристанище. Общо дължината на жп мрежа на България през 1899 г. достига 1079 км (без Източните железници – 354 км). Значително нараства и дължината на шосейната мрежа, а през 90- те години започва и модернизацията на пристанищата Варна и Бургас. Пътищата и жп линии се строят на предприемачески начала.

С нарастване броя на градското население се развива значително вътрешната търговия, като за сметка на панаирите се увеличава магазинната търговия. Със земеделско-промишленото изложение в Пловдив е направен успешен опит за организиране на мострени панаири в страната. Вътрешната търговия е преди всичко в ръцете на български търговци, а равнището на цените е сравнително стабилно. Още по-голям напредък отбелязва външната търговия, която осигурява 3/4 от необходимите за страната индустриални произведения и пласира средно около 1/3 от селскостопанската продукция. Структурата на търговията не се изменя и се характеризира с голямо относително тегло на зърнени храни, следвано от дела на животновъдството, розовото масло и др. Външната търговия се отличава с по-голяма концентрация на капитал в сравнение с вътрешната, като чуждият капитал има значителен дял в износа на българските селскостопански произведения.

До края на 90-те години кредитът в Княжество България е слабо организиран и съществена роля играе лихварският капитал. Постепенно централна роля в кредитирането на търговията и индустрията в градовете започва да играе Българската народна банка, която през 1885 г. увеличава капитала си от 2 на 10 млн. лева, а за периода 1888-1893 г. средствата й се увеличават допълнително с 24 млн. лева. Роля в кредитната система имат и наследените от турско робство Земеделски каси, които през 1895 г. са реорганизирани в 80 клона и обединени в Централно управление на земеделските каси. Създават се и първите частни банки, но до края на 90-те години значението им е твърде скромно, което означава, че все още не е изградена модерна капиталистическа банкова система.

Държавният бюджет на Княжество България се формира главно от приходи от преки и косвени данъци. Постепенно относителното тегло на преките данъци в общата сума на държавните приходи спада поради бързото нарастване на постъпленията от косвени данъци (вносни и износни мита, бандероли, акцизи и др.). През втората половина на 90- те години значението на косвените данъци бързо се увеличило, за да достигнат те до 27% от държавните приходи през 1900 г.

Много бързо нарастват, особено в годините на Стамболовото управление, и разходите на държавния бюджет. През 1886 г. те са 55,2 млн. лв., през 1892 г. – 104,8 млн. лв., през 1895 г. – 97,23 млн. лв., а през 1900 г. – 109,76 млн. лв. Структурата на разходите показва, че най-много се използват за поддържане на административния и полицейския апарат, за армията, за производствени разходи и за обществено строителство. В края на 80-те години разходите все по-чувствително започват да превишават приходите и бюджетните дефицити се покриват с вътрешни и външни заеми. Първите външни заеми са сключени през 1888, 1889 и 1892 г. на обща стойност 217,4 млн. лв., но от тях на разположение на българското правителство са предоставени 179,6 млн. лв.

Равновесието на паричното обращение в страната се поддържа от Българската народна банка. От 1885 г. в обращение се пускат и банкноти със златно съдържание. Банката спазва стриктно законните ограничения за банкова емисия и едва през втората половина на 90-те години сумата на издадените банкноти започва да превишава златното наличие в размер от 1,03 до 2,8 пъти. Златните резерви на Българската народна банка й позволяват да поддържа курса на лева спрямо чуждата валута почти на пропорционално равнище, т. е. 1 златен лев е равен на 1 златен франк.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника