ИРЕЧЕК, Константин Йосиф

ИРЕЧЕК, Константин Йосиф (24.VII.1854, Виена – 10.I.1918, Виена)

Константин Иречек

Константин Иречек

Чешки историк. Завършил история през 1875 и специализирал славянска история. От 1884 бил професор в Карловия институт в Прага, а от 1893 – професор по история на славяните във Виенския университет. От 1898 бил редовен член на Виенската академия и почетен член на БАН. Първият му научен труд „Книгопис на новобългарската книжнина 1806-1870″ е от 1872, откогато датира и трайният интерес на Иречек към славянската история и по-специално – към българската. С подкрепата на видни българи (М. Дринов) той написал основния си труд „История на българите” (1876), който преработвал и допълвал до края на живота си. През 1879 бил поканен за главен секретар в Министерството на народното просвещение на Княжество България и дал своя принос за развитието на музейното и библиотечното дело и на археологическите, етнографските, икономическите и статистическите проучвания у нас. Бил и министър на народното просвещение (1881-1882), председател на Учебния съвет (1883) и директор на Народната библиотека в София (1884). Споделял политическите възгледи на Консервативната партия и до края на живота си симпатизирал на българските национални стремежи. Посрещнал с възторг българската победа в Сръбско-българската война (1885), Иречек писал от Прага: „Българите са зачудили целия свят и ненадейната тяхна победа им е спечелила благоволението даже на виенската журналистика, едно нещо, което се счита между най-мъчните майстории на света. . . Сега цяла Европа гледа на България с други очи.” Написал и „Пътуване по България” (1888), „Княжество България” (1891), „Български дневник” и др.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника