История на град Съединение – Донко Дочев

УЧАСТИЕ НА С. ГОЛЯМО КОНАРЕ В СЪЕДИНЕНИЕТО

  1. БОРБА ПРОТИВ БЕРЛИНСКИЯ ДИКТАТ

Както е известно, решенията на Берлинския конгрес са посрещнати с вълна от бурно негодувание от българския народ от трите части на изкуствено разделено Българско: Княжество България, Източна Румелия и Македония.

На 16 август 1878 г. по инициатива на Димитър Матевски  — изтъкнат деец на националноосвободителното движение, в Пловдив се свиква тайно събрание предимно от участници и ръководители на Старозагорското и Априлското въстание и опълченци, т. е. мъже, доказали по безспорен начин любовта си към род и родина.

Пред събранието Матевски поставя за обсъждане клаузите на Берлинския диктат. И наистина за Южна България (Източна Румелия), пострадала най-много в Априлското въстание, решенията от Берлин представлявали оскърбление на българското национално чувство — в Областта се допускали три официални езика: български, турски и гръцки; главният управител щял да бъде назначаван от султана за срок от 5 години; турското знаме трябвало да се вее над двореца му в Пловдив, а всяко важно решение и присъдите на съдилищата да се издават в името на султана, който единствен имал суверенното право да дава амнистия. Особена заплаха представлявал и фактът, че Източна Румелия ще бъде поставена под пряката власт на султана, а в случай на метеж главният управител щял да има правото в разстояние на 24 часа да поиска турски, войски за помощ и усмиряване на въстаналите области, След обстойно обсъждане на клаузите на диктата събранието избрало таен комитет, в който влизали Димитър Матевски, Димитър Стамболов, Иван Андонов,. Димитър Свещаров и Георги Крумов. Комитетът., си поставил за задача да организира населението за едно въоръжено въстание и обединение с Княжеството, както и за твърдо противопоставяне на навлизането на турски гарнизони в Източна Румелия. Д. Матевски бил изпратен при генерал Скобелев за набавяне на оръжие. Споменът свидетелствува, че генералът „обеща да отпусне 20 000 пушки — кринкови, а после още 60 000 пушки на свой риск и отговорност, обаче с условие, каза той на Матевски, че ще съставите не тайни дружества и комитети, а гимнастически дружества за обучение на населението с тия пушки и с устав, утвърден от официалните власти”.

Паметникът на Съединението в град Съединение

Паметникът на Съединението в град Съединение

Обучението на дружествата в селищата на Източна Румелия се води от българи-опълченци. „За малко време — пише Иван Андонов, главен апостол на Тайния комитет — тази организация, която беше чисто военна,, се почна доста успешно. Там, където някое село или град нямаше опълченци, военното обучение се извършваше само от един опълченец на три-четири села.”‘ Както е известно, султанът не успява в намерението си да разположи в Източа Румелия турски гарнизони, които да заемат проходите и административни и стопански центрове. В същото време военната подготовка на гимнастическите дружества продължава с неотслабващо темпо, като духът и боеготовността на членовете им са особено високи.

Скоро обаче Румелийското правителство, притиснато от много страни, престава да подкрепя това високопатриотично движение, екстернира Д. Матевски зад граница, а на 6 февруари 1880 г. издава и Окръжно, с което постановява разтурянето на гимнастическите дружества и конфискация на средствата и имуществата им, крепени главно от доброволни народни вноски.

Тази мярка предизвиква ново събрание на пловдивските патриоти, което решава да избере делегати за съвещание в Сливен.

Събранието в Сливен се свиква на 16 май в дома на Икономов с участие на представители на двете Българин. Делегат от Голямоконарска (Овчехълмска) околия тук е Иван Андонов. Избран е нов Централен комитет в състав: Константин Величков, Иван Гешов, д-р Георги Хаканов, д-р Странски и Хаджи поп Георги Тилев. Комитетът трябвало да действува заедно с правителството на Княжество България за съединение. Решава се въпросът за защитата на разтурените гимнастически дружества да се отложи до 20 юни същата година.

Политическата обстановка в Южна България се променя след идването на власт на така наречената партия на „съединистите”, отстъпила веднага от изборните си обещания, твърдейки, че „сега не му е времето” за съединение (затуй те получават и прозвището си „лъжесъединисти”). Разочарованията от поведението им в средите на истинските радетели за обединението на България скоро са преодолени, нещо повече — засилва се и борбата за освобождаване на българските земи в Македония, откъснати по силата на Берлинския диктат.

прокурор, Иван Стоянович от Стара Загора, секретар на Дирекцията на правосъдието, и Спиро Костов. . .

Със събрани волни вноски комитетът поръчва чрез Стойо Филипов изработването на печат с надпис „Македонски комитет” с лъв в средата.

На 15 февруари 1885 г. Комитетът изпраща писма до редица средищни населени пунктове, в това число и до Голямо Конаре, с указаниlign: justify;”>„Г-не Префекте,

Впоследствие разпорежданията, които направих, по повод на рапорта Ви от 10 текущото под № 3730, Негово Високо превъзходителство Главний управител със съответното си предписание от вчерашна дата под № 2827 ме уведомява, че на същия ден заповядал Г-ну началнику Милицията и Жандармерията да изпрати в Г. Конаре по-скоро 10 души жандарми, а ако няма такива, то 15 души милицейски.

Прибавям, че запитването, което ми правите в края на горния Ви рапорт, дали жандармите трябва да употребят оръжие в случай на съпротивление от страна на смутителите конарци, се решава от гл. 51 на притурката № 15 на Органический устав. Прочее явявам I >п горното, Г-не префекте, в отговор както на вишеупоменатия Ви рапорт, тъй и на онзи от 12 т. г. под № 3751.

Приемете и пр. Главний Секретар и пр.”

На 17-и Август 1885 г. префектът информира директора на вътрешните дела:

„В допълнение на рапорта ми от 12-и того № 3751, чест имам да Ви съобщя, началникът на Овче-хълмска околия с рапорт от 13-и истого № 1711, като ми явява, че един от Г. Конарски Никола Милев бил хванат и изпратен Г-ну Пловдивскому Окръжному Прокурору от Г. Коларското Околийско съдилище, моли да настоя чрез господина Прокурора да задържи речений Милев, догдето се отпуснат под поръчителство, резултатът щял да бъде да се повърнат безредиците. За това писах потребното Г-ну „Окръжному Прокурору за негово разпореждане”.1

Тук му е мястото да приведем и съдържанието на чл. 51 от притурката № 15 на Органический устав, за който се споменава в предписанието на главния секретар и директор на вътрешните работи на 14 август до пловдивския префект в отговор на рапорта му от 10 август, № 3730, а именно: „Подофицерите, бригадирите и жандармите не бива когато отсъствува административната власт или съдебната, да употребяват силата на оръжията, освен в случай на насилства или сбивания, извършени против тях, или когато не могат да защищават другояче лицата или местата, които им са поверени да ги пазят. В никой случай тия не бива да изпущат из ръцете си оногова, когото са запрели, нито да оставят местото, гдето трябва да се възстанови порядъкът съвършенно.”

От приведените дотук документи става ясно, че дейците по Съединението в Голямо Конаре са започнали борбата за овладяване на общинската власт в селото още в началото на август 1885 г., т. е. властта на Източнорумелийското правителство е била елиминирана още тогава и повече реално не е съществувала до самия 6-ти септември.

Това се потвърждава и от писмото на Фратьо Попов до околийския управител Баркалов в с. Старо Ново село от 19 август:

„От слухове научавам, че една конарска тълпа от стотина души вчера, на 18-и того, била показала безобразието си пред властта, ръководима пак от Шилева и другите размирници, като имало и удряне на камбаната (купена с чиновнически пари и харизана на конарските голтаци и колибари), с която свикали населението. Моля Ви, попитайте дяда Райча, где е неговата мнима конарска тишина, или се е повлякъл по умовете на хора бербанти, които подир толкова башибозуклуци пак казват, че не били правили нищо лошо.

Попитайте Г. Майора защо жандармерията не откачи досега топуза на Г. Конарската камбана, за което в качеството си на ваш заместник бях най-напред предписал? Нали полицията трябва в някои случаи да показва хитрости, отколкото строгости. А откачването на топуза от камбаната не е ли едно полицейско изкуство за въдворяване на порядъка и средство за излавяне на виновните: сбирщина, сганища и тълпа? А това неизпълнено за продължителното движение на конарци, кой е виновен? Не е ли онзи, който не иска да изпълни буквално предписанието на администрацията? Повтарям, че няма друго средство за сега, освен арестуването на топуза от конарската камбана, подир това излавянето на конарските бербанти и препращането изведнъж в Старо Ново село. Ако в туй време се яви някаква тълпа от 50—60 души, започнете един по един да ги изпитате какво искат, то ще да видите,, че всички ще да се откажат и ще посочат на инициаторите. В краен случай вий ще можете да запишете имената на лицата, съставляющи тълпата, че после ще. се повикат за изследване и арестуване от служебната власт. С една реч главното е излавянето на Шилева, Средева и С-ие и делото ще бъде свършено най-благополучно. Но топуза не забравяйте.

Лицата, съставляющи самозваната комисия (която шдо Райчо нареди, р.), тоже да се изловят, че тогава пшгината е въдворена. Всички инициатори, един път подадени под съд, ако и да биде някой избран, някои за кмет или старея, то според закона не ще бъде у I пърден, тъй като обвинението им е от онези, което като се докаже, лишава ги от граждански права. Следователно тишината в Голямо Конаре ще бъде оздравена само ако се махне топуза и ако извергите се подадат под съд и ако прокурорството ги позатвори в предварителен арест.

Поздравления от всички.

Ваш: Ф. Попов”

Писмото си Фратю Попов завършва с особена забележка: „Ами оная маскара Чардафона — чувал ли. си къде е?”1

Напразни били напъните на Фр. Попов, един чиновник от средна ръка, да влее своите усилия, за да бъде спряно или поне забавено идващото голямо събитие. От писмото на Попов и послеписа явно личи,, че „арестуването” на топуза на камбаната не е мярката, която ще успокои „движението”, както той сам се изразява, в Г. Конаре. Работата е там, че вече цял месец голямоконарци не се подчиняват на румелийските власти. Дейците по Съединението, както видяхме, са завзели общината и комитетските хора редят селските работи. Начело на тричленната комисия стои пък учителят Шилев. Трън в очите на съдията е Продан Тишков — Чардафон, който по това време е непрекъснато в движение и готви своите момци за поход към Пловдив. Черковната камбана се е превърнала вече в символ на бунта на голямоконарци.

По този повод Фр. Попов пише „До Господина Секционния командир на Овчехълмската околия” следното:

„Господин Командире,

Понеже от донесенията, които ми правите по движението на голямоконарското население, виждам, че черковната камбана е станала оръдие на смутителите на тишината и онези, които са направили съпротивление против установени правителствени учреждения и власти, без да ви дойде на ум, за да обърнете преди всичко вниманието си, че тази камбана трябва да стане непристъпна за онези, които си служат, за да събират тълпите чрез нейния звон, то ви предлагам, че преди да изловите виновниците, да откачите топката й, да съставите потребния протокол и да ми я препратите, за да се предаде на съдилището, гдето ще служи ..за веществено доказателство, а подир това ще почнете излавянето и препращането на всички виновни .лица. Рапортът Ви № X от днешна дата се съобщи на Г-на префекта и поисках сила за вашето подкрепление. При това прибавям да ви явя, че Никола Милев, който е посочен в протокола от Г-н Квартир-майстора Д. Маркович от 6-и того, че е бил размирявал населението заедно с другите, е тука задържан, затова при ловенето на неговите единомишленици той да не се дири.”1

Скоро обиколка из Средногорието предприема лично директорът на правосъдието Бобчев. Колкото и късогледа да е телеграмата му от 5 септември до Главния управител на Източна Румелия, тя все пак говори много на искащия да разбере точното състояние на нещата и развитието на събитията:

„Копривщица, 5 септември 1885 г.

Главному Управителя, Пловдив,

Тая вечер стигнахме тук. От гдето минахме, населението занято изключително свои кърски работи. В Стрелча узнахме, че безделници ходили да размиряват населението, но без следствие. Срещнахме се с предани люди, които гарантират тишина. Тук първи впечатления и срещи прекрасни. Има една кличка (група — б. а.), която искала нещо да прави, но не ще сполучи. Навсякъде харесват и искат строги мерки № 1.

Директор правосъдие: Бобчев”2

 Уж е спокойно, а Г. директора на правосъдието дискретно подсказва прилагането на строги мерки № 1.

Междувременно, изпълнявайки нарежданията на I Централния комитет в Пловдив и на комитета в Голямо Конаре, Продан Тишков е бил формирал вече воя боен отряд. Нека преди да видим този отряд в действие в Голямо Конаре, в селищата на общината, по пътя за Пловдив и в огъня на Съединението, да дадем имената на онези бойци, които историческите документи са съхранили до наши дни.

Ето списъка па четата:

Продан Тишков — Чардафон, Дялка Шилева, Петър Шилев, Никола Милев, Петър Ст. Ихтиманлията, Велко Михалов, Стоян Празов, Георги Пенелов, Атанас ‘Грионски, Симон Марков, Аргир Вълков, Таньо П. Маринчешки, Бончо П. Гишин, Тодор Кацарски, Тодор К. Келимпиров, Наньо Лешников, Таньо К. Кротов, Кръстю Генчев, Атанас Р. Зайков, Христо Мрънков, Ангел Мамунски, Лазар Богданов, Стоян Илиев Енчов, Дончо Илиев Енчов, Рангел Думбалски, Георги Кожалашев, Тотю Г. Богданов, Петър Чобански, Трифон Чобански, Димитър Кепеков, Георги Шаранков, Георги Тороманов, Димо Трионски, Дино Кепешки, Тотю Г. Маринчешкп, Танчо Ст. Аврамски, Петко Г. Милков, Колю К. Тошков, Кочо Дренчов, Дочо Софкин, Димитър Христов Генчо, Тотю Ушашки, Димитър Богданов, Наио Торсунски, Трифон Комбарски, Кольо Щомански, Павел Костов, Петко Ан. Кабашки, Тотю А. Кабашки, Илия М. Бурев, Петър Пенкин, Тодор Маринчешки, Петър Тодоров Маринчешки, Иван Гишин, Ангел Костов, Теньо Янков Лапков, Стойчо Ат. Лапжов, Митьо Гъдов, Танко Господарски, Димо Бежлишкй, Атанас Ст. Богданов, Найден Краев, Георги Нанков, Мильо Н. Дончов, Георги Д. Пусулски, Георги Салишки, Стоил Салишки, Иван Зайков, Петко Николов Зайков, Тодор Т. Торсунски, Йото Костов, Михал Т. Маринов, Атанас Д. Аргилашки, Ангел Ст. Баждарски, Стойчо Ст. Баждарски, Кръстьо Николов Кошничарски, Илия Н. Панов, Петър Аргир Аргилашки, Иосу Пан. Аргилашки, Таньо Ст. Даржански, Мильо Ст. Киров, Кольо Иванов Кацарски, Тодор Мрънков, Мильо Мрънков, Атанас Ботев, Илия Ботев, Мито Келешов, Стоил П. Зайков, Деле М. Доев, Събко Радев, Стойчо Т. Ликов, Кольо Кокалашев, Теиьо Валенцов, Динко Банин, Георги Банин, Личо Палаков, Петър Лазаров Ликов, Кольо П. Бекирски, Кольо Бог. Бекирски, Динко К Костов, Митко Чуткин, Кольо Белишки, Динко Адърски, Петко Лазар. Крайнин, Малин Чобански, Иван п. Генски, Мито Жулев, Петко Антов,. Минко Меретев, Вано Шахънски, Кръстю Г. Булкин, Теиьо Тютюнджийски, Георги Ив. Бучев, Илия Ив. Бучев, Стоян Кр. Марков, Нано К. Марков, Христо П. Арабаджийски, Илия Манчов, Христо Сим. Бекирски, Атанас П. Божков, Тото Т. Йочков, Иван Т. Йочков, Христо П. Маринчешки, Патко Държански, Деле Верански, Тодор Манчов, Тото Ив. Богданов, Тане Кантара, Иван К. Гарджов, Атанас Д. Гарджов, Мито Станчев Попов, Ангел Танчов, Костаки Танчов, Тате Бозвелийски, Янкол Миретов, Лазар II. Средев, Илия Влашки, Илия Тютюнджийски, Георги Илиев Богданов, Тодор Хр. Келемперов, Личо Хр. Келемперов, Стоян Хр. Келемперов, Нано Клинков, Атанас Генков Гълъбов, Атанас Ангел Ангарски, Тото Ст. Ангарски, Аргир Ст. Ангарски, Деле Ст. Ангарски, Петко Трахнов, Тодор Трахнов, Стоян Куршума, Стоян Гълъбов, Тодор Шилев, Динко М. Господарски, Угрен Д. Чапкънски, Иван П. Димов, Кръстю П. Димов, Христо А. Тилешки, Дино Тилешки, Величко п. Ангелов, Стойко Гарагьозов, Дино Гюрджийски, Трендафил Господарски, Марин П. Генски, Христоско П. Генски, Стоян Драгански, Дино Драгански, Иван Дъргарски, Георги Хр. Толев, Павел Ликов, Марин Ликов, Ангел Айтата, Дино Ганушки, Станчо Бозвелийски, Пене Маринов Лапков, Тено Ненчов Попов, Къне Тафров, Стойчо П. Мусафчийски, Стоица Лешников, Христо Ив. Герджиков, Стойчо Пешкира, Кольо Амашки, Георги Дарадженски, Петко Чушков, Васил Екинов, Динчо Кърджалийски, Петър Кърджалийски, Еньо Божков, Петър Екинов, Петър Мутафчийски, Деле Трахнов, Тото Ив. Попов, Нано Крайнин, Ангел Ст. Ралев, Кане Ралев, Боно Ходжов, Тило Ходжов, Петко Илиев, Пенко К. Илиев, Филип К. Илиев, Тане К. Илиев, Георги Ст. Чушков, Георги Гащашки, Георги Екинов, Вълко Гладиски, Вълко Скачков, Петър Бухалски, Марин Кацарски, Кольо Аврамски, Пено Кацара, Тило Паунски, Трифон Попешки, Георги Кошничарски, Стойчо Хр. Зайков, Панчо Попов, Стоян Гавлашки

— всички от Голямо Конаре.

Село Карнофуля (Войсил):

Васил Стоицев, Спас Петков.

Село Ишеврен (Изворово, Старозагорско):

Петко Троев.

Село Еврелнй (Елшица):

Димитър Петков.

Село Борисово:

Петър Георгиев.1

Седмици преди 6 септември видяхме, че с. Голямо Конаре се управлявало от дейците на Съединението, а след завземането на общината и общинския печат начело на тричленната комисия стоял Петър Шилев. Властта на Румелийското правителство била напълно игнорирана. Голямоконарци чакали само сигнал за действие. В пълна готовност бил и бойният отряд от 700 души, командуван от Продан Тишков — бъдещия Чардафон Велики.2 Селяните в същото време не напускали, съгласно дадената от Петър Шилев заповед на десетниците, домовете си, готови всеки момент да се поставят на разположение на комитета.

В такава обстановка, на път за Панагюрище, в началото на септември в Голямо Конаре пристигнал Андрей Ляпчев, който предал на Петър Шилев последните разпореждания на Централния комитет и го предупредил,’че „денят за провъзгласяването на Съединението не е много Далеко.”3

На 3 септември около 5 часа следобед в Голямо Конаре, охраняван от стражар, пристигнал пловдивският префект П. Димитров. Шилев го посрещнал, настанил го да нощува и веднага изпратил куриер до Централния комитет в Пловдив, който да уведоми комитета за това високо посещение и да иска инструкция за действие.

На 4 септември префектът посетил общината и поискал да разбере причините за „движението в Голямо Конаре”. Петър Шилев му обяснявал надълго и нашироко, но префектът го прекъснал с въпроса: „Какво правн Чардафона в Голямо Конаре?” Отговорено му

било, че се занимава със закупуване на вълна за някои текстилни фабрики в Габрово.

Префектът заявил на Шилев, че Чардафон и някои други лица негови другари трябва да се отстранят от селото поради това, че не работят нищо, пиянствуват, нарушават реда и тишината, провокират и не се подчиняват на властта. В присъствието на префекта Шилев пък получил записка от Чардафон, в която му се съобщавало, че Централният комитет нарежда да се арестува П. Димитров още в общината. Чардафон бил готов да изпълни тази задача с 10 души момчета — предимно ученици от трикласното училище, облечени в „ботевски униформи”.

Разиграла се малка дипломатическа игра. Шилев писал на Чардафон, че арестуването на префекта в. общината е нежелателно, защото в съседство се намира полицейската бригада и може да произлезе сериозно стълкновение. Арестуването да стане, настоявал той, когато префектът се оттегли в квартирата си у дядо Марин Празов, където бил охраняван само от един стражар. Чардафон се вслушал в съвета на Шилев.

В същото време П. Димитров продължавал да настоява пред председателя на тричленната комисия Чардафон и другарите му да бъдат арестувани един по един и изпратени веднага в Старо Ново село. Шилев му заявил, че селото е настръхнало след неговото пристигане и дневните арести крият опасност от сериозни инциденти. По-добре е, твърдял, това да стане през нощта и той, председателят, ще окаже всичкото съдействие на господин префекта. Дали Димитров е повярвал на Шилев, или е виждал вече накъде вървят работите — не е известно. Двамата се разделили на обяд.

Не след дълго се разнесъл „звонът” на прочутата „подследствена” и „с арестуван топуз” голямоконарска камбана. В къщата на Шилев нахълтал председателят на комитета свещеник Иван Генов и го поздравил със СЪЕДИНЕНИЕТО. Той донесъл и вестта за арестуването на пловдивския префект, охраната му и всички стражари воглаве с началника им сержант-майор Маркович, русин по националност, от полицейската бригада. Голямоконарският комитет веднага бил свикан на тседание, за да обсъди положението и по-нататъшните действия на въстаналото село и на селата от общината, които го последвали.

15 спомените си Петър Шилев ще пише:

„Сега Чардафон беше в ролята си! Възседнал черен ат, който беше взел от обезоръжения и арестуван сержант-майор Маркович, бригаден командир, заедно с I 5 души конници, облечен в нови черни дрехи със велени нашивки, постоянно препускаше из селото и оповестяваше за извършения акт, като; казваше на всеки, който е способен да носи оръжие, да си вземе пушката и на другия ден да се яви на площада. Тая. чета до;.вечерта заобиколи Цалапица и други съседни села и им извести за извършеното. Един куриер, а именно пъдарът Петко Бошулски, веднага се изпрати 15 Копривщица, за да занесе и предаде писмото от Централния комитет, донесено заедно с онова, в което се съобщава на Голямоконарския комитет да арестуват префекта и провъзгласят Съединението. Това писма беше препратено за Молла Петко (Петко Кесяков). То беше придружено и от друго писмо на председателя на тричленната комисия, в което, като се явява за извършеното, се умолява да събере съзаклятниците и ги доведе най-късно на 5 до 5 часа подир пладне в Голямо Конаре, за да заминат заедно за Пловдив. Петко Бошулски скъта писмата в учкура на гащите си, за да не попадне в ръцете на властта и ги намери. Направи се разпореждане да се съобщи на всички съмишленици да си очистят пушките, да си приготви всеки един за три дни хляб и на 5 септември по обяд да се яви с оръжието си на площада. Членът на комитета Стоян Средев се натовари да посещава често в квартирата му бившия префект Петър Димитров и да му услужва, да не би някои да отиват при него с цел да го оскърбяват.

На 5 септември след обед започнаха да се събират въоръжени на поляната (площада) всред селото всички мъже от Големо Конаре, способни да носят оръжие. Около 3 часа след пладне пристигнаха от с. Цалапица около 200 души въоръжени момци, предвождани от Иван Добричков от същото село. Наближаваше вече 5, когато пристигна пратеникът в Копривщица и съобщи, че копривщенци щели да тръгнат на другия ден. Около това време пристигна и комитетския агент Спиро Костов и съобщи, че майор Николаев заповядал веднага да потегли отряда от Голямо Конаре, за да може тази нощ да загради Пловдив от него и от други чети, които се очакват да пристигнат от разни места; защото ако се закъснеело още с един ден, правителството щяло да изарестува всички съмишленици в града и осуети съединението. Каза още, че имало заповед за арестуването на майор Николаев, но той не излиза от казармите, гдето се считал в безопасност. Спиро Костов носеше със себе си два револвера, единият от които даде на Стоян Средев, защото нямал никакво оръжие; единствената пушка „мартинка”, която имаше по-рано, той подарил на македонския комитет при образуването му още през м. февруари.”

На 4 септември от Овчехълмска околия въстават още селата Цалапица, Царацово, Радиново, Строево, Ново село, Тополидол, Ферезлий, Масътларе и др.

Народът на Голямо Конаре и цялата Овчехълмска околия ликували. Бойният отряд бил готов всеки момент да потегли към Пловдив в изпълнение на заповедта на Централния комитет, издадена от командуващия румелийската милиция майор Данаил Николаев, застанал безрезервно на страната на делото на Съединението.

А какво ставало по това време в Пловдив?

След завръщането на майор Райчо Николов от Голямо Коиаре, без да изпълни правителственото разпореждане и да арестува непокорните конарци, правителството го заподозряло в съучастничество и той бил отстранен от командуването на румелийската жандармерия. На негово място назначили капитан Соколов, преведен от Пазарджик. Правителството не знаело, че капитан Соколов е спечелен за каузата на съединението от Захари Стоянов, а по-късно, на 5 септември, официално бил подведен под клетва от майор Данаил Николаев.

Освен тази смяна, правителството на Гаврил Кръстевич взело и други мерки. Бюрото на Народната партия изпратило руския консул Игелстрьом в Голямо Конаре със задача да обяви пред бунтовниците, че 1’усия е против съединението и ги убеди да освободят префекта.

Игелстрьом стигнал в с. Цалапица и изложил своето становище пред въстаналите селяни, предвождани от Спиро Костов. Отговорили му, че Съединението е чисто българска работа и българският народ не се нуждае от ничия помощ. Заявили му: Нали Русия не вписа никъде в своите карти страната Източна Румелия. Вие, които завоювахме Санстефанска България, сега не може да бъдете против това дело.

Игелстрьом решил, че е безсмислено да отива в Голямо Конаре и се върнал обратно, а правителството решило да изпрати един полуескадрон войници под командата на поручик Никушев, който да залови голямо- конарскйте бунтовници и освободи префекта П. Димитров. В командата на Никушев били включени и прокурорът Савов, и съдия-следователят Шиваров. На път за Голямо Конаре при царацовските могили командата била пресрещната от идващия голямоконарски отряд и още след първите изстрели панически побягнала към Пловдив.

От друга страна, на началника на пощата Тодоров било заповядано с едно отделение стражари да заеме позиция в Каршияка и да не допуска излизането на съзаклятници от Пловдив, които да се присъединят към голямоконарци: пристигането на последните се очаквало всеки момент. Тодоров заел „позиция” в дюкяна на Георги Събооглу, пиянствувал със стражарите до полунощ, псувал и се заканвал на бунтовниците, стрелял в тавана, но когато видял отстъпващата в бягство команда на Никушев, незабавно последвал примера й.

По нареждане на правителството пък цялата артилерия, състояща се от 4 оръдия, била изнесена на моста на р. Марица, за да отблъсне опита на голямоконарци и други отряди на съединистите да проникнат в Пловдив от север. Артилеристите последвали по не по-малко блестящ начин примера на Никушев и Тодоров.

Интерес представлява поведението на руските офицери на служба в българската милиция в Източна Румелия през нощта срещу 6 септември 1885 г. Те били събрани на съвещание при Коростелев към 1 часа през нощта. Присъствували: капитан Дубовски — командир на учебния кавалерийски ескадрон, капитан Фрейберг командир на учебната полубатарея, майор Якубсон командир на Първа Пловдивска пехотна дружина. Подполковник Чичагов — руско военно аташе, разтревожен, предложил следния план: да му бъде предоставено командуването на всички войскови части. Две оръдия да останат на моста на Марица срещу голямо- конарци, едно на гробищата срещу частите на Николаев, които ще дойдат от лагера, и едно па Асеновградско шосе за отпор срещу съединистките отряди на юг. Пръв отказал да изпълни това искане Якубсон, заявявайки, че е в отпуск. Останалите офицери вкупом заявили: „Тъй като движението за съединение е едно политическо и национално, чисто българско дело, ние не можем да вземем участие против него и дотогава, докато иие не получим специални заповеди от руското правителство, с които изрично ни се заповядва да вземем мерки и с оръжие да се противопоставим него, няма да се помръднем оттук.”

Чичагов, след като телеграфирал на своето правителство, посетил Гаврил Кръстевич и се опитал да му даде някои съвети за предотвратяване на неизбежното събитие. Между Кръстевич и Чичагов обаче съществували направо неприязнени отношения и първият направил всичко възможно да отпрати русина колкото се може по-скоро под предлог, че е крайно уморен.2

Последното за деня (по-точно в нощта срещу 6 септември) посещение при генерал-губернатора е това на генерал фон Дригалски, който изказал предпазливо своите опасения, че със силите, с които разполага, няма да може да задържи положението. Кръстевич бързо отпратил и него под същия предлог. За стария правник, политик, възрожденски деец и патриот нещата са били съвсем ясни и вътре в себе си той е бил ако не напълно съгласен с този ход на събитията, то поне се е бил примирил с него. По да се върнем при голямоконарци и отрядите, стекли се от цялата Овчехълмска околия, които останихме на 5 септември след пладне на площада да тържествуват обявяването на съединението и в същото преме трескаво да се готвят за поход към Пловдив.

„Като се изпълни площадът с въоръжен народ и нямаше вече кой да чака — свидетелствува документът,— повикаха се двата свещеници Тодор Райков и Иван Генов, който е председател на местния комитет, за да осветят знамето и поръсят юнаците. Когато този обред се извърши и момците един по един започнаха да целуват кръста и се ръсят, Петър Шилев застана до свещеника и записваше в списъка на доброволците всякой, който се преръси. За командир на отряда се посочваше от повечето доброволци Чардафона; също и Пловдиският централен комитет (неофициално) очакваше той да поведе голямоконарските доброволци за Пловдив. Един от членовете на комитета, Стоян Средев, сега започна да оспорва това право на Чардафона. Членовете на комитета Хр. Македонски и д-р Хотински не бяха в Голямо Конаре, та Чардафон и Стоян Средев, и двамата членове на комитета, бяха лицата, които трябваше да се помиряват. Оставаше да се произнесат по спорния въпрос председателят на комитета свещеник Иван Генов и подпредседателят Петър Шилев. Избра се среден път: Стоян Средев и Спиро Костов да образуват нов отред, който да се комплектова от една част голямоконарски доброволци — около 30 души, и попълнен с такива още от селата: Дорутлий, Чардаците, Карамустафларе, Красново, Дълги гереи, Старо Ново село, Паничере и Демирджилере (Старо Железаре), да превземат околийското управление в Старо Ново село и оттам да слезнат с попълнен от другите села отред в Пловдив, а Чардафона и Петър Шилев да предвождат отреда (главните сили) направо за Пловдив още тази вечер. Така разрешен въпросът тръгнаха и двата отреда на 5 септември в 6 часа подир пладне — единият към Пловдив, а другият към Старо Ново село, а бившият пловдивски префект Петър Димитров се остави до второ разпореждане под стража от милиционери в къщата на дядо Марин Празов.

Отрядът, който отиваше за Пловдив, мина през селата Карнофоля, Мързян, Царацово, от които села много доброволци още се присъединиха към отряда, особено от последното село с бай Иван Арабаджията и братята Божил и Пею Георгиеви. Извън село Царацаво по посока на Пловдив се даде отдих на отряда, понеже беше още много рано.”1

Друг документ допълва:

„По едно време постът, поставен откъм Пловдив, дочул, че идва някаква конница (командата на Никушев — б. а.), бързо избягва обратно, като дава изстрел, а след това и целият отряд дава няколко залпа във въздуха, от което подплашена, идващата откъм Пловдив конница бързо побягна назад.”2

Вече на подстъпите към Пловдив, командуването на отряда решава да влезе във връзка с майор Николаев, намиращ се на лагер с дружината си в днешното Столипиново. За установяването на връзката били изпратени на коне Никола Милев и Никола Чобанов (фелдфебел при Николаев, пуснат от него в отпуск предишната вечер, за да срещне голямоконарския отряд). Според Чобанов и разказите на други войници- отпускари, присъединили се към въстаниците, Пловдив бил нагъсто обграден от жандармерийски патрули, които имали заповед в никакъв случай да не допускат влизането в града на каквито и да е хора. Затова пратениците поели по левия бряг на Марица и с конете прегазили реката точно срещу лагера на майор Данаил Николаев.

Николаев, вече в ролята на главнокомандуващ силите на съединението, след като изслушал донесението на пратениците, ги върнал бързо назад с нареждане: Чардафон веднага да потегли с отряда за Пловдив и още по тъмно да завземе конака. Още преди връщането си пратениците чули откъм лагера многократни викове: „Ура!” — войниците приветствували обявеното им от Николаев съединение.

Съгласно заповедта на главнокомандуващия голямо- конарският отряд незабавно се устремява за Пловдив,

като по пътя си намирал захвърлени войнишки шапки, пушки и кавалерийски седла. Картината била повече от ясна — никой нямал намерение да защитава румелийското правителство.

Отрядът влиза в Пловдив по тъмно откъм Карловско шосе и без да срещне никаква съпротива, минал р. Марица и завзел конака.

В същото време от изток в Пловдив влезли и войниците на майор Николаев.

Войници и доброволци се прегръщали и целували. Народът изпълнил до краен предел двора на конака. Скандиранията „Да живее Съединението!”, „Да живее съединена България!”, „Долу Източна Румелия!” били нескончаеми.

Депутация на Централния комитет, водена от Захари Стоянов, поискала прием от Гаврил Кръстевич. Била приета незабавно. Кръстевич изслушал съобщението за обявеното съединение и без никаква съпротива веднага се съгласил да се покаже на народа.1

По решение на Централния комитет (Временното правителство още не е избрано — б. а.) „Гаврил Кръстевич беше качен на файтон и до него отдясно в същия файтон и с гола шашка в ръка седна девицата Недялка Стоянова Шилева — годеница на Чардафона, а после негова съпруга. Предвождан от Големоконарската конна чета начело с Чардафона и конвоиран от целия отряд Голямоконарски, попълнен от пристигналите пловдивски революционери, сред стечение на много народ от разни народности, файтонът с бившия генерал-губернатор на Източна Румелия беше приведен из пловдивските улици, покрай къщите на европейските консули, пред които народът правеше най-оживени овации на съединението. След това файтонът с детронирания генерал-губернатор, конвоиран от Чардафона и конната чета, биде откаран през моста на Марица, през Каршияка в Голямо Конаре в къщата на стария свещеник Тодор Райков, който по първия ден заедно със свещеник Иван Генов освети знамето, поръси доброволците от Голямо Конаре и им пожела сполука, като е била оставена силна стража от най-храбрите милиционери да го вардят.” След помпозното „детрониране” на Гаврил Кръстевич в Пловдивското общинско управление се състояло събрание на изтъкнати дейци по Съединението, представители на партии и групировки и на малцинствените групи в Пловдив. Между тях на особена почит били Захари Стоянов, Иван Андонов, Георги Данчов, Ст. Салгънджиев, д-р Ст. Чомаков, Хр. Дюкменджиев, Т. Гатев, Петър Шилев, Спас Турчев, Стоил Търнев и много други. Събранието избрало временно правителство в състав: д-р Странски — председател, д-р Чомаков — подпредседател, членове: майор Николаев, Захари Стоянов, Георги Данчев, д-р Янколов, Костаки Пеев, Г. Бенев и др. Правителството издало Прокламация и влязло във връзка с Александър Батенберг. Каква е съдбата на арестувания префект П. Димитров и на отведения в Голямо Конаре след извършването на съединението Гаврил Кръстевич?

„Бившият пловдивски префект — свидетелствува документът, — когото оставихме на 5 септември арестуван в Голямо Конаре в къщата на дядо Марин Празов и пазен от милиционери, през нощта на 5 срещу 6 септември, когато Голямоконарския отряд си почивал на полето между Царацово и гр. Пловдив, е бил посетен от управляващия пловдивското руско консулство Игелстрьом, който бил минал през пътя Пловдив—Цалапица—Голямо Конаре и увещаван да се качи на файтона му, за да го отведе в Пловдив. Обаче г-н Димитров отказал, като заявил, че той не може да се не подчини на едно народно желание и че не може да напусне тая къща, догдето не бъде махнат поста и му се каже, че е свободен. Временното правителство нареди веднага да бъде освободен и отново назначен за окръжен управител на Пловдивски окръг.

Бившият генерал-губернатор, за да не скучае в къщата на Тодор Райков, често се посещаваше от старите: Титка Лапков, стария учител Еньо Маринов, свещениците Тодор Райков и Иван Генов, Георги Златаря, с които често играеше табла, а околийският лекар д-р Хотински по нареждане на Временното правителство всеки ден го е посещавал не следял здравословното му състояние.

На 9 септември с конвой, командуван от капитан Ганю Атанасов, рано е бил вдигнат от Голямо Конаре Кръстевич и през Татар-Пазарджик откаран за София, като е бил предаден в с. Вакарел на представители на софийското правителство и като е бил снабден с пари. От София през Лом той бил отправен за Цариград.”

Голяконарци и селата от Овчехълмска околия дадоха своя достоен принос в осъществяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия — акт с огромно историческо значение, акт революционен. Няма да мине много време и ще видим тези ентусиазирани патриоти и храбри бойци тръгнали на юг като опълченци-доброволци да прикрият турската граница, а няколко дни по-късно ще участвуват и в безпримерния в историята ни поход към сливнишките позиции.

Паметникът на Съединението в град Съединение близо

Паметникът на Съединението в град Съединение

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника