Из “Народната памет разказва”

След Освободителната война

  1.Народът извърши Съединението

 На 16 август 1878 година в Пловдив се състояло събрание на дейци от Априлското въстание. От Голямо Конаре участвувал даскал Еню Маринов Бекирски.

Интелигенцията на Голямо Конаре не се съгласявала да поеме служби при румелийското правителство, понеже е било назначено от султана. Виждайки как делото за освобождението не е довършено, те счели за свой патриотичен дълг да си останат и занапред пак между народа – селяните, предугаждайки, че борбата трябва да продължи до пълно освобождение.

През февруари 1885 година в Голямо Конаре пристигнал Спиро Костов като агитатор. Бил образуван комитет, който да работи за присъединение на Македония към автономна Румелия. Начело застанали поп Иван Генов, Петър Шилев, Стоян Средев, лекарят д-р Хотински, Христо Македонски и др. Също такива комитети изникнали в много румелийски градове и села. По-рано в Голямо Конаре бил изпратен Продан Тишков от Габрово, уволнен фелдфебел, за да обучава милицията – народна войска, на военно изкуство. Вечер, след като бивали разпускани, войниците си отивали по дома като разпуснати от говедаря добитъци, затова ги наричали чардата, а на началника им Тишков прибавили и сгодната тогава титла “фон”, та станал Чардафон. На войниците той казвал “мойте фараони”. Той също участвувал в живота на голямо-конарския комитет и усилено агитирал всред милицията за въстание в Македония. Македонците Андрей Ляпчев и Никола Генадиев предприели обиколка из Румелия и навред основали комитети.

Пролетта на 1885 година пловдивският Централен комитет заподготвял въстание в Македония. Понеже нямали оръжие, решено било да се снабдят с такова чрез кражба от казармите. На много места кражбата успявала, понеже правителството им съдействувало – позволявало. Ала в Чирпан крадците били заловени. Някои “оръдия” – агенти на турските власти, съобщили на цариградското правителство за кражбата на оръжието и тогава пловдивското правителство било принудено да заведе дело и да наложи наказание на крадците. Това станало причина Централният комитет да влезе в конфликт с правителството. Комитетът замислил, че за да добие успех акцията му, трябва да се смъкне пловдивското правителство. Така ще се очисти пътят към Македония. Няма съмнение, че правителството било осведомено за новия курс и политиката на комитета, затова то предприело гонение. Продан Тишков бил уволнен от Голямо Конаре. той обаче останал пак в селото под прикритието, че събира вълна за габровските текстилни фабриканти.

Съдията Фрати Попов донесъл на пловдивското правителство, че в Голямо Конаре буйствува тълпа от стотина души начело с Чардафона, прави тайни събрания, които свиква чрез биене на камбаната, и че за успокояване на населението трябва да бъде арестувана пияната тълпа и да се снеме камбаната. Кметът Пенко Антов откачил и скрил топката на камбаната, ала събранията не спрели, само че за свикването им биели камбаната с един палешник. По много поводи против кмета Антов се създало брожение. От Пловдив на няколко пъти бил изпращан капитан Райчо Николов да разучи и донесе на властите какво става в Голямо Конаре. Дядо Райчо обаче скрито държал страната на комитета и повече окуражавал конарци. На властите донесъл, че брожението е насочено срещу кмета Пенката Антов и че за да се дойде до стихването на духовете и отстрани бунтарското настроение, трябва да се утвърди за кмет Петър Шилев, което е станало. При новия кмет Шилев дейците станали и се почувствували по-свободни и подготовленията започнали по-интензивно. сега голямоконарци се стремели да се покажат по-активни, за да изпреварят Перущица, панагюрци, клисурци, които ги надминали през април 1876 г. Колкото повече властта засилва издирванията, толкоз повече те искали от Централния комитет да се бърза с довършване на делото. Централният комитет се състоял от петима души: Захари Стоянов, капитан Паница, Иван Стоянович, Иван Андонов, Тодор Гатев. За сътрудници били привлечени Неделка Ст. Шилева, учителка от Пловдив, която, бидейки у дома си през лятната ваканция, ушила знамето. Броят на съзаклятниците растял бързо. Георги Пенелов и още неколцина по-грамотни селяни предварително подвеждали под клетва из върбалаците на р. Потока всеки новоприет в комитета.

Към края на месец Август бил арестуван голямоконарецът Никола Милев в Старо ново село. Кметът Петър Шилев и съратниците му Тено Кацарски и Ванко Джуджев виждали, че е мъчно вече да се прикриват от преследванията на властта. Изпратени били Трифон Чобански и Георги Пенелов в с.Дермендере /Първенец/, гдето се срещнали с Тодор Гатев, Иван Андонов, Захари Стоянов и други и се осведомили върху хода на работите. Всички били убедени, че трябва да се бърза, защото може да бъде разкрит целия заговор.

На 4 Септември след обед пристигнал в Голямо Конаре префектът /окръжен управител/ Димитров и спрял право в общинското управление, като поискал от кмета да доведат Чардафона и няколко негови другари. Кметът Шилев изпратил да съобщят това на Чардафона в къщата на баба Исака Скачкова, гдето той живял. Чардафонът се престорил на болен и легнал в легло. Кметът съобщил на префекта, че Чардафонът като болен не може да дойде. Вечерта кметът Шилев завел префекта Димитров да нощува при дяди Марин Празов, баща на ген. Кръстю Маринов, и веднага се завърнал при Чардафон, гдето били отишли и предсрогласим. Но, времената, дните са лукави. Ние мислим, че угаждаме, като го оттегляме за удобен момент, а други мислят, че са избрали сега момента. То беше идея на всички, но ние не забравяхме братята зад Рила. А сега какво ще бъде тяхното положение. Не пресича ли се така сега пътя към Македония? Екзархията, Екзархия! Как ще се отрази това сега на нейната служба по учебното дело, по просветата на всички българи. Екзархията обединяваше всички области, гдето българската реч се слуша. А сега се хвърляме в неизвестност.”

Средев: “Тъй е светът, г-н Кръстевич. Едни и същи деяния се считат от някои за полезни, а от други, обратно – за лоши и пакостни, за това работят против тях и против авторите им.”

Кръстевич: “Ден и нощ екзархията бди над всичко българско: над училища, читалища, черкви. Какво ще стане сега с Берлинския договор, със задълженията на Турция по него за реформи в Македония! А с танзимаха! И с фермана за екзархията… тежки са тези въпроси и се за българина се отнасят. Някои мислят, че морето е до колене. Любен Каравелов тъй мислеше: свободата не ще екзарх: иска Караджата. Но, разбира се, не е тъй лесно. И за това има нещастници и роби на земята. За чест, за нещастие не е тъй, за това толкова много народи са роби безправни. Великобритания, Франция са се разпростирали по цялото земно кълбо. Двесте години владее между човечеството английска цивилизация. И нашите хвърлят дърва на този пожар. О! Санта симплисита! А ние, наивници, мислим, че е дошел денът на славянската цивилизация, нова, еднолика: не с две лица като Янус. О, Боже! Прости ни! Прости ни! Колко сме наивни: славянска душа сме. Как просто искрено мислим. Живеем с мечтанията на наивника.”

Ив. Златара, Маринов, Хотински: “Господин Кръстевич, не се стеснявайте, не се бойте. Това, което казахте, е абсолютна истина. Така е. Но съдбата на народите е такава. Единици управляват тъй, както те разбират. Докато в света ще има управляващи и управлявани, все така ще бъде. Да не се смущаваме от това. Ние сме тук народни учители. Трудим се да бъдем полезни народу, но което ние мислим за полезно, други го считат за пакостно.”

Кръстевич: “Ла Буеси казва, че с народите някои постъпват както с дебело дърво. За да го разбият на дребно, отцепват малко парче за клин от същото дърво и после с клина разбиват селия пън. Тъй бива победено най-голямо дърво. Нали всички видове дейности са дело на людете. Ще чакаме сега какво ще решат по-големите от нас. Ние ще се подчиняваме. Тук посетителите ощастливяват минутите ми, разгонват мрачни мисли и ме ободряват с надежда за по щастлива България… Па, дано и за Македония, която никога не слиза от мислите ми.”

Неделка Шилева: “Господин Кръстевич знае, че не той като личност е засегнат от този акт, а свален е султанския паша губернатор, за това няма причини да се безпокой дълбоко. Нека не забравя, че волята на човека и силата на духа се каляват и измерват само със самообладанието, което той ще успее да запази в моменти на тежки и мъчителни изпитания. много исторически събития и моменти ни учат, че когато правдата е грубо и безскруполно поругана, потъпката сред народните маси, стават избухвания, възбунтувания, срещу които политиката на разума и толерантността е безсмислена и безпомощна. Не можем да възвеличаваме онези, които се борят да задържат статуквото като връхна политическа мъдрост. Скоро времето ги убеждава, че те са пазили и отстоявали една празна, безсъдържателна позиция.”

Кръстевич: “В живота на народите и на обществена първенствуваща роля принадлежи на личността. Движенията биват каквито водачите ги създават. Ние спечелихме съгласието на султана да издаде фермана за право на българите да имат своя верска община, свои черкви и училища. Само така българите щяха да станат грамотни и годни за политическа самостоятелност и правова държава и да усвоят навик да бранят и тачат водачите. Нашите дейци Левски, Ботев, Каблешков са жертва на близките си. Трябват ни нови нрави, за да наредим нова държава – благоустроена, държава на братство и човечност. Всички граждани на своята държава са предани патриоти, но това не ще рече, че и всички могат да служат сполучливо на своята държава и на своя народ. Не зависи само от тях да бъде тяхната служба действително полезна.”

След три дни Кръстевич бил изпроводен за София, отдето през Оряхово, Свищов по Дунава и по железницата Русе-Варна заминал за Цариград. Повикан бил княз Батенберг. Той пристигнал в Пловдив след три дни и приел Съединението като свършен факт. Още на 6 септември Чардафона заминал за Габрово, дето подготвил посрещането на Батенберг в Пловдив.

Тъй на 6/18 септември 1885 година бе прекратено съществуването на родената от Берлинския конгрес на 13 юли 1878 г. Източна Румелия.

За да бъдат ознаменувани заслугите на Голямо Конаре като автор на Съединението, Министерството на войната учредило нова войскова част, която нарекли Голямоконарски пехотен полк. Той е взел участие в Сръбско-Българската война, обявена на 2 ноември 1885 година. В него са участвували всички голямоконарци като доброволци и редовно мобилизирани войници и всички живущи в околните села.

По-късно съдбата на мнозина съединисти се показала твърде печална. Захари Стоянов починал на пътя, отивайки за Париж, свещеник Ангел Чолаков бил нападнат и убит, когато се скрил под една маса, Стоян Средев също пада убит.

Из “Народната памет разказва”

Спомени: Найден Команов и Тодор Карагутев-Раков

За с. Голямо Конаре (гр. Съединение)

1984 година

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника