Крах на режима на пълномощията и разцепление на Либералната партия Второ правителство на Петко Каравелов

Изострените отношения в управляващия лагер принуждават министри-консерватори да си подадат оставката в началото на 1883 г. Соболев и Каулбарс остават пълновластни господари в Министерския съвет. Батенберг и консерваторите се оказват в трудно положение. Затова те започват да търсят сближение с „умереното” крило на Либералната партия, начело на което постепенно застава Др. Цанков. Преговорите между консерваторите и умерените либерали завършват със споразумение, подписано на 8 август 1883 г. от Гр. Начович и Др. Цанков. Според него князът и консерваторите се задължават да възстановят конституционния режим, а Цанков като представител на умерените либерали се съгласява да се нанесат някои поправки в Търновската конституция. Споразумението не остава скрито за руската дипломация. Като отчита настроенията в Европа, тя се стреми да ограничи всякакви свои действия, които биха могли да се изтълкуват като явна намеса във вътрешните работи на Княжеството. Затова генерал Каулбарс прави изявление, че съюзяването на двете партии е добре дошло за Русия и с това дейността на двамата генерали в България приключва.

На 30 август 1883 г. Батенберг определя специална комисия, която да изработи проект за изменение на основния закон на страната. На 6 септември 1883г. е манифест на княза е възстановена Търновската конституция. Сложен е край на режима на пълномощията. На следващия ден е съставено коалиционно правителство от умерени либерали и консерватори под председателството на Др. Цанков.

Съгласно споразумението си с Батенберг на 5 декември 1883 г. коалиционното правителство прокарва в Третото ОНС законопроект за изменение на Търновската конституция. Предвижданите промени ограничават значително правата на народа в полза на монарха. Намалява се броят на депутатите в Народното събрание, въвежда се избирателен ценз, създава се втора камара със законодателни и административни права, изменя се титлата на княза от „Светлост” на „Височество” и др. Тези изменения трябва да бъдат узаконени след 3 години от ВНС. Консерваторите напускат правителството. Така то става хомогенно, съставено само от умерени либерали.

Непримиримите либерали начело с П. Каравелов и П. Р. Славейков осъждат отстъплението на умерените и повеждат борба в името на пълното възстановяване на Търновската конституция. Тя завършва с победа над княза и правителството на Др. Цанков в края на май 1884 г., когато непримиримите либерали спечелват изборите за Четвърто ОНС. Съдбините на държавата се поемат от кабинета на непримиримите либерали начело с П. Каравелов (юни 1884 г.), след което законът от 5 декември 1883 г. за изменение на конституцията е отменен.

Петко Каравелов

Петко Каравелов

Възстановяването на Търновската конституция ознаменува пълния крах на княжеските аспирации. Вместо да успокои положението 6 страната и да укрепи трона си, Батенберг постига тъкмо обратното. По време на режима на пълномощията неговото участие в държавните дела не донася никаква полза за Княжеството. Противоречията между политическите сили в страната се задълбочават, а отстъпчивостта на княза при решаването на външнополитическите проблеми, чиято цел е да му спечели външна подкрепа в борбата за увеличаване на прерогативите, само улеснява натиска на големите европейски държави върху България. Както от вътрешните, така и от външните сили започва да се обсъжда въпросът за оставането му на българския престол. Поради разклатените си позиции Батенберг е принуден да се задоволи с положението на конституционен монарх.

Една от важните последици от кризата през 1881-1884 г. е прегрупирането на политическите сили в страната. Неуспешният опит с режима на пълномощията се отразява най-тежко на Консервативната партия, чието влияние рязко спада. Разстроена организационно, тя престава да играе активна роля в политическия живот на България. По време на този режим горният слой на средната буржоазия укрепва материално и се доближава до едрата буржоазия. Това дава възможност на умерените елементи от Консервативната и Либералната партия да се обединят в отделна партия под ръководството на Др. Цанков (либерали-цанковисти), която изразява интересите на замогващата се средна буржоазия. Крайните либерали начело П. Каравелов (либерали-каравелисти) остават изразители на интересите на огромната част от населението – дребната и част от средната буржоазия. С последователната си и безкомпромисна борба за пълно Възстановяване на Конституцията те придобиват най-силно влияние в страната.

В края на юни 1884 г. е съставен хомогенен кабинет от крайни либераликараВелисти. Вътрешнополитическата дейност на КараВеловото правителство се характеризира със законодателни мерки за организиране на държавните финанси, на Военното Ведомство и образователното дело, за разрешаване на аграрния въпрос. Приети са: Закон за Народната банка, според който БНБ става държавно кредитно учреждение; Закон за господарските и чифлишките земи, според който всеки, обработвал едни и същи земи в продължение на 10 години (до издаването на закона от 1880 г.), става техен собственик; поредица от закони (Закон за акциза върху питиетата, Закон за данъка върху недвижимите имущества, Закон за патентите и др.), които въвеждат строга данъчна политика; Закон за железниците, според който строителството и експлоатацията им се предоставят само на държавата; възстановява се Законът за народното опълчение от 1880 г. и др. Основният принцип, от който се ръководят либералите-каравелисти в своята вътрешна политика, е укрепване на Княжеството в икономическо и политическо отношение и недопускане намесата на която и да било външна сила във вътрешния живот на България. Прави се всичко Възможно за запазване независимостта на икономиката u стопанското развитие от влиянието и намесата на частни български и чуждестранни компании.

Правителството на либералите обаче допуска и редица слабости. Въпреки големия брой закони, приети от Четвъртото ОНС, либералите-каравелисти не предлагат нито един закон, който да се отнася пряко до развитието и насърчаването на българската промишленост. Политиката, насочена към запазването на дребнособственическите отношения, спъва развитието на капитализма. В това отношение икономическата програма на Консервативната партия, насочена към покровителстване на индустрията, към образуване на сдружения и откриване на фабрики, е по-прогресивна за времето си в сравнение с дребнобуржоазната, утопична идеология на Либералната партия от периода до Съединението.

В областта на външната политика правителството на П. Каравелов полага усилия за уреждане на международните задължения на страната. Направени са настойчиви опити за подобряване на влошените лични отношения между българския княз и руския император (изострени в края на режима на пълномощията), за да се избегнат нови усложнения в страната. Нестабилното вътрешно положение, слабите финанси и липсата на външна подкрепа обуславят отрицателното отношение на министър-председателя П. Каравелов към евентуално провъзгласяване на Съединението. След неговото извършване обаче на 6 септември 1885 г. либералното правителство смело поема защитата му. Торъководи съдбините на България в тежките дни на Сръбско-българската война през 1885 г. Каравеловото правителство не намира сили да се справи с вътрешната обстановка и губи властта на 9 август 1886 г., когато княз Ал. Батенберг е детрониран.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника