ЛУКОВИТСКА ЧЕТА

Началото на тази чета положила доброволческата команда на фелдфебел Лисовски, русин на българска служба, събрана в Плевен. На 10 септември, 1885 г. Лисовски повел командата си към София. На другия ден, 11 септември в Луковит към него се присъединили още 60 доброволци от това село и от околните села. Формирала се нова чета, наречена Луковитска. На 18 септември Луковитската чета пристигнала в София. Тук за неин четник бил назначен Димитър Христов, а за началник — поручик Георгиев. След известно време четата била препратена в Пловдив с назначение да остане на турската граница. Обаче на 27 ноември 1885 г., в разгара на Сръбско-българската война, от Щаба на българската армия наредили четата да се върне в София и тя получила ново назначение — да отиде в Кюстендил, където пристигнала на 30 ноември. До края на войната Луковитската чета останала в Кюстендилския район.

Лит.: Венедиков, И. Цит. съч., с. 53, 81; Д я т ч и н, Ал. Б. Действията на първия български партизански отряд на кап. К. Паница, наречен „Смолчански”, а по-късно „Чипровски” по време на Сръбско-българската война 1885 г. — ИВИНД, 2, 1966, 93—117.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника