МЕМОАР ОТ ИЗТОЧНОРУМЕЛИЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ ДО ВЕЛИКИТЕ СИЛИ – Документ

МЕМОАР ОТ ИЗТОЧНОРУМЕЛИЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ ДО ВЕЛИКИТЕ СИЛИ

Пловдив, 3 април 1884 г.

Господине Министре!

Преди пет години, когато европейската комисия изработваше Органический устав в нашата област, не веднаж и дваж огромното болшинство на страната се отнесе до комисарите на Великите сили с прошения, адреси и други заявления, с които се представляваха опасностите, произходящи от разделението на Българското отечество и лошите следствия както в народно и политическо, така и във икономическо и културно отношение за една област като нашата, с такава граница и с територия н народонаселение релативно толкова малко. Същевременно една народна депутация се изпрати направо до кабинетите на Великите сили, за да им представи болките на българското население в тая област с молба да се вземат във внимание праведните желания, които бяха да се не отлъчва разкървавеното им отечество от новосъздаденото Българско княжество на север от Балканите. Но за голямо злощастие на Източна Румелия частно и на българския народ изобщо, нито депутацията в Европа нито тукашните заявления пред комисията на Великите сили можаха да дадат праведно ожидаемите следствия. Тогава за пръв път се раздели българский народ, който е споделял еднакви съдбини в продължение на цели векове и който е приветствувал в едно и също време освобождението си. Отцеплението на областта от Княжеството хвърли населението й в униние и съвършено отчаяние, което беше достигнало до такава степен, щото народът беше решен да жертвува и това, което му беше останало после въстанието и войната, или да извоюва истинната си свобода. Но благонамере- ните съвети на Великите сили чрез техните комисари във Пловдив, съвети, съпровождани от благи обещания за във бъдаще, при това и от явни доказателства за благоволение от тяхна страна, а именно, че никога няма да видим упражнено правото, което чл. 15 на Берлинския трактат даваше на Портата да държи гарнизони на Балканите, за което не можем и сега да не изкажем жива признателност към човеколюбивите и просветени правителства на Великите сили, най-сетне и личната воля на I пряснопаметний Цар-Освободител, изразена в Областта от нарочно за това изпратен императорский пратеник, сполучиха да уталожат духовете и да убедят българете да се подчинят на решението на Европа, като хранеха надежда, че в близко бъдъще ще се вземат във внимание праведните им искания.

Това неестествено разделение повреди не само на националните свръзки на българский народ отсам и оттатък Балкана, но повлече подире си грамадни препятствия във вътрешното економическо развитие и на двете страни.

Опасенията, които са внушавали на населението политическите условия, вън от I скръбта, че остава разделено от своите свободни братя, то не може почти нищо да направи за своето преуспяване. Ние ще се задоволим да покажем само на някои от причините, произходящи от самий Органически устав, които пречат за материалното въздигание и развитие на областта и за напредъка й в културно отношение. Тяжката дан, която областта плаща на Императора и сложността на администрацията, надарена от Органический устав, са една от най-големите материални пречки, за да може областний бюджет да разполага с излишък на средства, който да се употреби за повдигане на земеделието, индустрията и търговията ни. И действително каква по-голяма неправда от тая злочеста и почти разорена страна от постановлението на Органический устав да плаща ежегодно на империята 3/10 от приходите? Тая неправда става още по-вопиюща от обстоятелството, че тия приходи са определени на 800 000 лири, когато в действителност те едва ли превишават 500 000 лири? Тая тяжест не може да се не почувствува силно и Областното събрание в особен за това закон измени тия цифри, като намали данта от 240 000 лири на 180 000. Но Високата порта не благоволи да потвърди това мотивирано и всеоправдано изменение, когато в действителност сиромашките приходи на областта не позволяват редовно изплащане и на намаленото количество.

По нямане на средства областта не може да направи нито пътищата, нито пък да упражни какво и да е влияние върху експлоатацията на съществующите железници, така щото при уреждането на тарифите да се вземат що-годе във внимание интересите на земледелието, на търговията и индустрията. Ние имахме при това злочес- тината да се убедим, че и усилията ни да привлечем в страната чужди капитали за улучшението на земледелието, което е най-големий извор на богатство в областта, са осъдени да останат без резултат. Областното представителство още в първата си сесия, именно тогава, когато нашето земеделие се нуждаеше най-много от капитали, гласува един заем от 2 500 000 франка, който да послужи изключително на земледел- ците ни за доставката на изискуемий добитък, земледелчески оръдия, семе и други стопански потребности, които останаха в оскъдие после войната. Но Високата порта не благоволи да утвърди тоя закон за причини и досега още необясними, вследствие на което заемът не може да се извърши. Като е думата за потвърждението на законите, нека да бъде позволено да кажем, че правото на „вето”, дадено от Органический устав на Н. В. Султана, както се доказва вече в разстояние на пет години, е от най-главните препятствия на правилното ни и успешно устройство, тъй като се е отказвало надлежното утвърждение на повечето закони, изработени от Областното събрание. Доволно е да споменем, че закони от такава важност, като законът за гражданското състояние, за владата, за лесовете (горите), за ипотеките, за сирачките каси и прочее, някои от които сме задължени от Органический устав да съставим, са гласувани още в първите сесии на Областното събрание и още чакат своето потвърждение.

Като е думата за и така ограничената власт на Румелийското законодателство, не е излишно, ако споменем, че конситуционий режим, с който е уж надарена нашата област, може много малко да съдействува за истинския напредък на страната от самий начин, по който е съставено Областното събрание. Това събрание и атрибуци- ите на което са във всякой случай много ограничени, е съставено от 56 души представители, от които само 36 души се избират от народа. Като е повече от естествено, щото всякой главен управител да има охотата да разполага с Областното събрание, не е много мъчно да се разумее, че съставът на законодателното тяло може всякога да стане такъв, какъвто е угоден на гл. управител, когато има право да назначава 10 души представители и други още 10 заседават по право. Такъв състав на Областното събрание е явно не фалшиво, а действително участие в държавното управление. Впрочем това, което утвърждаваме, не е само по предположение, а е основано на опит. Излишно е да казваме разните други обстоятелства, също така важни, които упражняват без оспоряване едно злотворно влияние както върху правилното устройство на страната, така и върху економическото и културно развитие.

Опитът от петгодишното ни съществуване напълно оправдава страховете, които изказахме преди пет години пред Европейските сили, че положението, което ни създадоха, излага ни да видим усилията си за напредъка и развитието загубени безполезно. Въпреки всичките несгоди на положението ни ние сме се подчинявали на участта си, защото сме хранили всякога надежда, че Европа не ще търпи дълго вре-

ме едно състояние на нещата, което наранява най-интимните ни чувства и оковава народното ни развитие. Не можем да мислим, че е било във желанието й (на Европа) да ни остави завинаги в едно положение, което не отговаря на народните стремления и ни осъжда на морален застой в економическо пропадане. Ние не отстъпваме пред никой жертви на народното самолюбие, за да не компрометираме мира, установен от Берлинский ареопаг, като бяхме обаче твърдо убедени, че Великите сили, движими от человеколюбиви и справедливи чувства, ще оценят тия жертви, и убедени от резултата, постигнат от досегашния опит, ще погледнат сънувствително на нашите праведни желания, които сме вече изразили пред тях, за съединението ни с Княжество България.

Като се обръщаме и сега към това, ние храним крепка надежда, че те не ще се откажат да дадат още едно високо доказателство на съчувствието, което са исказалн към нас, като осветят Съединението ни с Княжество България, с което ще дадат възможност на един народ, толкова изпитан от съдбата, да се предаде на своето мирно и успешно развитие.

В пълна надежда, г-не министре, че просбата на една злочеста страна ще се устои с надлежно благосклонно внимание от страна на правителството … имаме чест да пребъдем на Ваше Високопревъзходителство все предани и покорни слуги.

Пловдив, 3 априлий 1884 год.

(Следват печати и подписи на осем румелийски града и триста и шестнадесет села.)

 

 

Външната политика на България. Т. 1., 508-51′.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника