МЕТОДИЙ КУСЕВИЧ

МЕТОДИЙ КУСЕВИЧ (св. име Тодор Йовчев Кусев) (1838, Прилеп – 1.XI.1922, Стара Загора)

Методий Кусевич

Методий Кусевич

Висш духовник и обществен деец. Първоначално учил в родния си град, а сравнително възрастен получил специално богословско образование – завършил Киевската духовна семинария (1886-1889) и Петербургската духовна академия (1889-1892). Взел активно участие в църковно-националните борби и бил изпратен в Цариград да представлява Битолската епархия в Църковно-народния събор (1871). Приел монашество (1873), станал последователно йеромонах и архимандрит, М. Кусевич бил назначен за протосингел на пловдивската митрополия (до 1880). Развил широка патриотична дейност в защита на българския народ след потушаването на Априлското въстание (1876). Успял да представи на чуждите кореспонденти неопровержими доказателства за османските зверства. Той бил един от инициаторите на организираните от Българската екзархия акции за поставяне на българския въпрос пред Европа. По време на Руско-турската война (1877-1878) бил на разположение на главната квартира на руската армия. Бил деец на съпротивителното движение срещу решенията на Берлинския конгрес (1878). Като протосингел (1880-1886) на Йосиф I участвал в управлението на Екзархията и организирането на училищното дело в Македония и Одринско. Станал пръв ректор на новооткритата българска духовна семинария в Цариград (1892). Ръкоположен за епископ (1894), Кусевич бил назначен за управляващ Старозагорската епархия (1894-1896) и неин титулован митрополит (1896-1904, 1920-1922).

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника