НАТАНАИЛ ОХРИДСКИ И ПЛОВДИВСКИ

НАТАНАИЛ ОХРИДСКИ И ПЛОВДИВСКИ (св. име Нешо Стоянов Бойкикиев) (26.X.1820, с. Кучевища, Скопско 18.IX.1906, Пловдив)

Натанаил Охридски

Натанаил Охридски

Висш духовник, книжовник и участник в националноосвободителното движение. Учил в Скопие, в Самоков при Н. Тонджаров и в Прилеп. Приел монашество в Зографския манастир (1837). Следвал духовна семинария в Кишинев (1838-1844), в Одеса (1845-1847) и духовна академия в Киев (1847-1851). Учителствал за кратко време в Зографския манастир (1853-1854), а след това бил управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия. Станал пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872-1877), но обвинен от османската власт в бунтовничество, напуснал епархията и пребивавал до Освобождението главно в Цариград. От 1879 до 1891 бил управляващ Ловчанската епархия, а от 1891 до смъртта си – митрополит в Пловдив. Натанаил Охридски ратувал за църковна независимост на българския народ, поддържал връзки с Г. С. Раковски, В. Левски и др. Бил горещ поборник на съпротивителното движение срещу решенията на Берлинския конгрес (1878), участвал в организирането и ръководството на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). Автор е на публицистични материали по църковния въпрос, на религиозна книжнина и на съчинения по църковноисторически проблеми. Печатал и под псевдонимите Н. Богдан, А. Богдан, Един Задунаец, Богомолец българин, Богомолец Богдан и др.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника