НИКОЛА ИВАНОВ ИВАНОВ – Спомени от Съединението

Никола Иванов Иванов

Никола Иванов Иванов

НИКОЛА ИВАНОВ ИВАНОВ (1861, Калофер – 1940, София) — военен деец, генерал от пехотата. Завършва военно училище в София и генерал-щабна академия в Петербург. Служи в източнорумелийската милиция и участвува в Сръбско-българската война (1885). Заема висши военни постове — началник-щаб на българската войска (1894—1896), министър на войната (1896—1899). Като военен министър съдействува за разрешаване на въпроса за българските офицери емигранти след контрапреврата в България от 1886 г. През Балканската война (1912—1913) командува Втора българска армия и ръководи действията й при превземане на Одринската крепост. От 1913 г. е в запаса.

Никола Иванов се завръща в Източна Румелия през април 1885 г. в навечерието на провъзгласяване на Съединението. В неговите твърде богати спомени има интересни сведения за това събитие. Откъсът, който предлагаме, е взет от тях — НА— БАН, Сб. IV, on. 1, а. е. 10, л. 46-50, „Спомени 1861-1918 г.”, С., 1932.

В последните дни на август се прибрах в Пловдив и сварих в разгар разговорите по приготвянето на Съединението. Куриери сновяха между Пловдив и някои големи села и офицерството не беше спокойно. Какво всъщност се върши положително никой не знаеше, а всеки си даваше вид, че всичко знае. […]’

Дошли на власт, съединистите забравиха за Съединението и идеята за него се използува от техните противници „казионните”, които особено през лятото 1885 год., усилиха агитациите си между населението и бяха образували някакви комитети. Властниците не се чувствуваха прави да се противопоставят на агитациите, защото началото беше турено от тях.

Лично аз не бях посветен по въпроса по-рано, макар да знаех за приготовленията. По роднински причини аз имах повече симпатии към „казионните”, но като завърнал се скоро от Русия имах достъп в руските и съединистически среди.

Със завръщането ми от Троян узнах повече подробности върху приготовленията за прогласяване на съединението. Вече бяха почнали да стават тук там из провинцията събрания, въоръжавания и готвене за поход към Пловдив. Властта като да се боеше да вземе мерки, защото нямаше вяра във въоръжената сила. На 4 септемврий въстанаха в Голямо Конаре и се образува една тълпа от няколко стотици въоръжени, които се отправиха за Пловдив да свалят генерал-губернатора. На 5 септемврий привечер в руското консулство се бяха събрали всичките директори (министри), руският военен аташе и мнозина руски офицери. На това събрание присъствувах и аз, заедно с другите офицери, свършили в Петербург и намиращи се на служба в Пловдив. Разискваше се въпроса какво да се прави при създаденото положение. Директорът на народното просвещение Константин Величков разпалено говореше и предлагаше самото правителство да прогласи съединението и отнеме знамето от ръцете на своите противници. Останалите директори бяха на друго мнение и до едно решение не се дойде. Събранието се свърши рано и ние се разотидохме. На излизане от консулството, до вратата, управляващият последното Игелстром и полковник Чичагов се обърнаха към мене и капитан Д. Вълнарова, знаейки нашите, на двама ни, отношения към хората от „казионната” партия, с думите: „Идите и разжигайте огъня”. До това заключение те бяха дошли от получаваните всяка минута сведения за състоянието на духовете. Полковник Чичагов разпореди до руските офицери да не бъркат и да стоят настрана. Ние с Вълнарова отидохме да видим някои от ръководителите на движението и случайно срещнахме при площада „Джумая” г. Антон Каблешкова, член на комитета, комуто и предадохме за говореното в руското консулство. Той веднага отиде да съобщи това на д-р Странски и майор Д. Николаева.

През нощта голямоконарци приближиха до Пловдив и правителството изпрати учебния ескадрон под командата на поручика Никушева, да спре и не допусне тълпата да влезе в града; същевременно няколко роти бяха дигнати от лагера, за да се явят в конака и пазят генерал-губернатора. Изпратената конница не могла да спре тълпата и се присъединила към нея. Вратите на конака били заключени и пред тях се спират конарци с намерение да чупят железните врати. В това време пристигат и ротите от лагера, които също се присъединяват към въстаналите. Вратите бидоха отворени, тълпата навлезе вътре. Генерал-губернаторът биде хванат и обявен за свален, и съединението прогласено. Всичко това ставаше в и около конака — резиденцията на генерал-губернатора. Лично аз пристигнах късно на мястото, защото в същност и работа нямах там. По поръчка на майор Николаева отидох в Щаба на милицията, гдето се. числех на служба, за да видя какво става с началника на милицията и жандармерията генерал фон Дригалски. Намерих го в кабинета му, уплашен и треперящ. Той се зарадва като ме видя и поиска от мене, преди всичко да узнае за станалото и за собствената му съдба. Аз му разказах накратко какво е станало и го успокоих, че спрямо него няма никакво настроение; изказах мнение да запази хладнокръвие и да си отиде в къщи, гдето вероятно, ще бъде на първо време държан под надзор. Така и стана.

Когато вече се разсъмна, генерал-губернаторът биде изведен от конака като пленник и с файтон откаран някъде. На капрата на файтона стоеше една въоръжена жена-революционерка. Генерал-губернаторът Гавраил Кръстевич беше човек с напреднала възраст и подигравките с него бяха най-малко неуместни. Но в такова размирно време мъчно може в самото начало да се удържи реда. Часът към 8 сутринта на 6-и септемврий в общинското управление се събра съвещание от гражданите-ръководители на движението (всички от казионната. партия) во главе на д-р Г. Странски. Присъствуваха и няколко от висшите военни и от свършилите академия, между които и аз. Съвещанието има за цел да се конституира управление, за което се избра комисар, като представител на българския княз, в лицето на д-р Странски и се пристъпи към избор на главнокомандуващ на източнорумелийските войски. За такъв биде посочен като най-старши майор Филов, който като че ли се одобри, но капитан Радко Димитриев бързо се намеси и заяви, че Филов е достоен за тази работа, но понеже по темперамент е спокоен, а в такова време се изисква човек по-енергичен и даже буен, на което условие по-добре отговаря майор Николаев. В същност последният беше душата на заговора и ръководеше движението. На казаното от Димитриева. майор Филов не възрази, а мълчаливо се съгласи и за главнокомандуващ на източнорумелийските войски бе прогласен майор Николаев. Трябва да се знае, че Р. Димитриев принадлежеше към лагера на съединистите и играеше голяма роля Той не беше доволен от станалото и неговото предложение целеше да създаде антагонизъм. Целта на това е ясна.

Взе се решение да се извести за станалото на българския княз, който да се покани да одобри прогласеното съединение на Южна България със Северна. Руските офицери не вземаха участие в преврата, но останаха на местата си временно до мобилизацията на дружините. Руският военен агент полковник Чичагов и капитан Харкевич вземаха участие, ако и негласно, във вземането мерки по бойното разположение на източнорумелйиските войски. На първо време даже капитан Хар-кевич изпълняваше длъжността на началник щаба при главнокомандуващия. Предписанието, с което бях назначен за началник щаба на Търновосейменския отряд, загдето да замина още на 7 септемврий, беше подписано от капитан Харкевич. Сам военният агент, полковник Чичагов, придружи княз Александра след пристигането му в Пловдив при обиколката на границата и при прегледа на разположението на войските, в качеството на военен съветник. Някои от руските офицери с мобилизирани части — мобилизацията стана невероятно бързо — бяха с частите си на турската граница при Харманли. Това упоменавам, за да се види и знае, че въпреки многото дипломатически сплетни, официалните руски представители в Пловдив не само не бяха враждебно, но напротив, бяха много съчувствено и дружелюбно настроени към извършения акт на Съединението, в което те виждаха разкъсване и начало на унищожението на Берлинския договор от 1878 г. По този случай е уместно да се припомни, че бидейки в Търново Сеймен ние получихме руския вестник „Новое время” от 7 и 8 септемврий. Първата страница беше в червена рамка, като в броя от 7 уводната статия беше озаглавена с едри старобългарски червени букви „Ликуй славянски мир”. Това беше израз на ликуването в Русия по случай прогласеното Съединение. Не се мина много вятърът се промени и вместо тия възторжени статии се явиха други, с обратно съдържание, и руските офицери получиха заповед да напуснат редовете на източнорумелийските войски, както и онези на северно-българските. Главното началствуване на войските по границата беше в ръцете на български офицери, които веднага съумяха да вземат всичко в ръцете си.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника