НИКОЛА НАНЧЕВ – Спомени от Съединението

НИКОЛА НАНЧЕВ (от Чирпан) — един от главните дейци на комитета за съединение в гр. Чирпан. Спомените си за провъзгласяване на Съединението в гр. Чирпан пише през 1925 г. по случай 40-годишния юбилей на това събитие. Те са публикувани от Иван Андонов в книгата му — Ив. Андонов. „Съединението”. П„ 1929, с. 105-108.

Благодарение агитациите на младежите, от една страна, и патриотизма на гражданите от друга, идеята за Съединението бе пуснала дълбоки корени. Един удар на камбата бе достатъчен да се явят на митинг повече от 3—4000 души.

Спомням си и сега с умиление, как стари бабички с благословии ни поднасяха хляб, ястия и тютюн в затвора, в който често гостувахме, и как хората се надпреварваха да ни гарантират, за да бъдем пуснати на свобода.

С облекчение се посрещна нареждането от Центр. комитет в Пловдив, щото всички съзаклятници да бъдат готови, без шум с пушките си, на 5-й септември й сутринта в двора на дядо Димо Янакиев, в къщата на когото са намирали подслон в турско време, големите революционери: Васил Левски, А. Узунов, Киро Катрафилов и др.

Посредством жени и старци, успяхме да си пренесем пушките още през вечерта срещу 5 септемврий. При всичко, че се действуваше осторожно, обаче, чирпанската полиция пак беше узнала и взела мерки да парализира „мобилизацията ни”. Отивайки в 3 часа сутринта към сборния пункт, аз бях заловен и отведен в затвора, където намерих Васил Бабаков, Пешо Динчев (бившия министър д-р Динчев), дядо Ковачев, Милю Касабов и десетина още други, поставени под строгото наблюдение на стражаря Мустафа.

Останалите наши другари, на брой около 100 души, успяват да се доберат до сборния пункт и да се въоръжат. Едни от водителите са били на мнение, да се вземе околийското у-ние и да се провъзгласи Съединението, а други — да се засили отрядът с доброволци от Средногорието и да се нападне Пловдив, съвместно с големоконарци, които тоже бяха едни от най-преданите на организацията. След дълго обсъждане, най-после възприема се последното мнение, вследствие на което четата под водителството на Пею Гарванова, Стою Филипов и Таню Пеев потегля за с. Калфа (сега преименувано на Съединение) с по-нататъшен маршрут по билото на Средна гора да се добере до Гол. Конаре.

Ентусиазмът при излизане на четата от Чирпин е бил неописуем. Хиляди моми, жени и баби са се надпреварвали да окичват главите и пушките на юнаците с цветя. Благословии с милион. Имало е сълзи, но те били от радост и умиление, а не от страх.

Чирпанската полиция, знаяйки решителността на съзаклятниците, понеже не веднаж е имала разправии с тях, няма смелостта да премери силите си, макар и засилена с 20 стражара от „бялата жандармерия” (гвардията на главния управител).

Окол. началник х. Господин Ганев Овчаров, който, до излизане на четата от Чирпан, беше скрит в миша дупка, отива на апарата и поисква военна помощ направо от Пловдив, отдето дават заповед на дружинния командир в Стара Загора, да изпрати войска с кола и файтони, за да настигне четата и се справи със съзаклятниците.

Часът беше около 3 след пладне, когато се научихме в затвора, че с файтони и каруци пристигнали 60 войника, под командата на поручик Жейнов и без да се бавят нито минута заминали по дирите на четата. Поручик Жейнов, от желание да се прояви и предан на румелийските управници, дава заповед на войниците си да бият и убиват, безразлично дали четниците ще се противят или не.

Имайки предвид таз строга заповед, войниците още с влизането в селото откриват стрелба против една група почиващи четници и убиват Иван Данчев, Димитър Йовчев Яврука, Петко Запрянов и Г. В. Сербезов от Чирпан и Алекси Радушев от Сливен. Последният младеж имаше сергия на чирпанския панаир, обаче щом зачува за мобилизацията, зарязва сергия и панаир и се присъединява към четата.

Един от многото малтретирани е и сегашният запасен генерал от кавалерията Стефан Николов, който като ученик грабна пушка против румелийското правителство.

След нанесената „славна победа” Жейнов, подбира съзаклятниците и под конвой ги подкарва за Чирпан, за да влезе „триумфално” като „победител”. Сметката му, обаче, излезе погрешна, защото, преди да пристигне в Чирпан, генерал-губернаторът беше свален и той, по инстинкт за самосъхранение, бе принуден да търси спасение в Стара Загора през кози пътеки.

Новината за свалянето на румелийския паша е била получена още сутринта на 6-и септемврий в Чирпан, обаче окол. началник, по лични свои съображения, не и дал гласност. Телеграфистът, който получил телеграмата от Пловдив, като видял, че не последвал никакъв ефект от нея, разбрал работата и, впоследствие, съобщава тайно на баща ми за съдържанието й. Баща ми, опиянен от радостната новина, веднага възсяда коня и в кариер се спуща из града да изпълнява ролята на глашатай. Резултатът от тая му смелост бе много скоро почувствуван. След не повече от 15 минути камбаните от всички църкви почнаха да звънят в знак на тържество. Повече от 3—4000 души (мъже и жени) блокираха площада пред окол. управление, обезоръжиха стражата, освободиха нас — задържаните и арестуваха окол. началник без да упражнят никакво насилие над него.

Телата на убитите дейци бяха погребани на следующия ден — 7-и сепетмври в чирпанските гробища с необикновена тържественост.

Населението от града и околията преценяваше добре обстоятелствата и безпрекословно беше разположено на всички жертви за закрепване на многоочакваното Съединение.

Даде се нареждане от Пловдив всички съзаклятници да се приготвят за турската граница, за да изпълнят длъжността си докрай. Това нареждане се посрещна с небивала радост от всички.

Чирпан, без преувеличение, приличаше на военен лагер, в който изключително се пееха и декламираха Хр. Ботевите стихотворения. Противниците на Съединението, старите опълченци от Шипка Хараламби Луничев и Янко Иванов, като се убедиха в правотата на делото, почнаха и те, като добри българи, да записват доброволци за сформиране на друга чета. Само в течение на 2 дни успяха да запишат и поведат за турската граница повече от 100 младежа.

Населението беше изоставило всичките си работи и се занимаваше изключително с устрояване на тържествата по изпращане юнаците за турската граница. При заминаване на нашата чета за Родопските планини, само за 10 минути постъпиха от волни пожертвования от изпращачите — 5—6000 гроша за набавяне походна аптека, вън от другите подаръци за всеки младеж. Съзаклятниците бяха отрупани с венци.

Този висок дух даде на младата българска войска, въоръжена със стари кринкови и берданови пушки, сила да разгроми, в по-малко от 15 дни, модерно въоръжената и командувана от стари генерали сръбска армия, обстоятелство, което очуди света.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника