Образуване на БТЦРК. Подготовка на Съединението

Сведенията за засилването на терора над християнското население в Европейска Турция в края на 1884 г. предизвикват в Княжеството силно обществено движение в защита на Македония и Одринска Тракия. Начело на това движение застават Димитър Петков, Димитър Ризов, кап. Коста Паница и др. В него се включва и източнорумелийската общественост. В редица градове отново се провеждат митинги. Чрез печата в двете български области се настоява за въвеждането на реформите, предвидени от Берлинския договор. В София се създава македонско дружество, наречено „Македонски глас”. Със своята програма дружеството се обявява за бързо прилагане на реформите и за облекчаване на положението на българите. В Пловдив е основан комитет, наречен „Македонско дружество”. Правителството в областта обаче, страхувайки се от недоволството на Високата порта, го насочва към благотворителна дейност. Намесата на властите в движението довежда до създаване в началото на 1885 г. на комитет за борба за освобождение на Македония от османско робство. Комитетът постепенно трансформира първоначалната си цел в движение за съединение на областта с Княжеството.

На 10 февруари 1885 г. в Пловдив група национал- революционери основават Таен комитет. В началото организацията носи различни наименования. През април тя е наречена окончателно Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Председател на комитета е Захари Стоянов – виден революционер, талантлив публицист и историограф на националнореволюционното движение. През 1884 г. той издава първия том на „Записки по българските въстания”. Този безценен труд на 3. Стоянов повдига „духовете” в Източна Румелия и му създава голяма популярност и авторитет.

БТЦРК

БТЦРК

Програмата и Уставът на комитета приличат на Програмата и Устава на БРЦК в Букурещ. Със своята Програма БТЦРК се обявява за пълно национално освобождение и обединение на българския народ. В документа се подчертават миролюбивите стремежи на българите и се очертават перспективите за развитие на балканските народи: „… бъл- гарский народ трябва да живее задружно със сички- те съседи на Балканский полуостров и желае да си състави с тях една федерация от свободни земи, защото само в такъв случай, като може да се противостои на секи външен натиск, ще има истинска свобода.” Създаден от активни участници в на- ционалнореволюционните борби, комитетът в Източна Румелия в сравнение с македонските организации в Княжеството е организация с по-мащабна програма – разрешаване на националния въпрос на Балканите.

БТЦРК развива активна организационна дейност. Главни действащи лица са бившите опълченци, националреволюционери и дейци на гимнасти- ческо-стрелковите дружества, учители, чиновници и др. Комитетът установява тесни връзки с най- изявените дейци на македонските дружества в Княжеството – Димитър Ризов, капитан Коста Паница, Димитър Петков и др. На страната на БТЦРК застават и източнорумелийските либерали, които използват създалата се благоприятна обстановка за възстановяване на своя политически кредит и влияние сред южнобългарската общественост. Най- вече обаче те са повлияни от своите патриотични чувства. За кратко време организацията обхваща цяла Южна България. Движението за освобождаване на Македония и присъединяване на Източна Румелия постепенно придобива масов характер. Издават се възвания, организират се демонстрации срещу „лъжесъединисткото” правителство, въоръжават се чети за Македония. Успоредно с подготовката се конкретизира и целта на борбата. Обаче слабостта на българската държава, незаинтересоваността на Великите сили от промените на Балканите и някои други причини карат организаторите постепенно да ограничат движението до обединение на Княжеството и Източна Румелия. Ръководителите на комитета добре разбират, че е трудно едновременно да се решават и двете задачи. Освобождаването на поробените българи е твърде сложен проблем. Като ограничава иелите на движението, комитетът проявява реализъм, основан на добра преценка за собствените сили и на международната обстановка. Въпреки че насочват усилията си към подготовката на съединението, създателите на тайния комитет продължават и дейността си в защита на поробеното население. Тази дейност служи за упражняване на натиск върху Великите сили и Турция.

За да координира всенародния стремеж за национално обединение и за да разшири движението, комитетът организира тържество по случай бележити дати. Първата акция е свързана с честване годишнината от гибелта на Хр. Ботев (19 май – нов стил 2 юни). Въпреки забраната на властите годишнината е отбелязана с демонстрации в Пловдив, Чирпан, Ямбол, Сливен и други градове в Източна Румелия. По същото време в областта се разпространява и едно възвание на активния радетел за национално обединение Илия Куртев. С него се призовава населението да организира и да изпрати чети в Македония, които да вдигнат въстание. Агитацията и въздействието му върху населението стряскат правителството. Страхувайки се от избухването на нови вълнения в областта, то взема строги мерки. Ил. Куртев е екстерниран в Княжеството, изключени са ученици от Пловдивската гимназия, много чиновници са освободени от работа. Между уволнените служители са някои членове на Либералната партия и най-активните дейци на БТЦРК – 3. Стоянов, Иван Стоянович, Георги Атанасов, Петър Зографски и др.

Националното движение се активизира, когато под редакцията на 3. Стоянов започва да излиза в. „Борба”. Още в първия си брой печатният орган на БТЦРК обявява, че ще се бори за „истинската свобода и независимост на тая страна, която се нарича България и която е разделена на три части”. „Борба” разглежда тежкото икономическо, политическо и административно положение на изкуствено създадената област и доказва безперспективното й бъдеще. „Не – пише 3. Стоянов – … страна една педя, едно магаре да се потъркули, дето се е казало, няма място, на всяка къща ще се падне по един чиновник – е, кажете сега, излязва ли се на глава? Ама колко сме за оплакване, какво смешно царство са направили от нас? Да погледнеш от Пловдив към Родопите на Ахмеда Тъмръшлията … виждат се воловете му на нивата … Ако се обърнеш на противоположната страна, към Балкана, ще чуеш гласа на митническите стражари. На запад да посегнеш, с тояга ще да стигнеш края на държавата ни.” Идеологът на БТЦРК посочва един-единствен изход – съединение с Княжество България. На песимистичната формула „Не му е още времето” той противопоставя вярата в политическия риск. Поставена пред свършен факт, „посветена Европа, която държи съдбините ни, ще да подпише нашия свещен акт”.

В Княжеството задачите на в. „Борба” изпълнява в. „Македонски глас”, който съгласува политическата си линия с източнорумелийското движение и се поставя в услуга на БТЦРК.

Успоредно с подготовката на съединението чрез своите активни участници Ив. Стоянович, д-р Г. Странски, Димитър Куртев и Михаил Георгиев БТЦРК установява контакти с П. Каравелов. Целта е да се съгласуват бъдещите революционни действия с либералното правителство в Княжеството. Министър-председателят обаче се обявява против съединистката акция, тъй като я смята за несвоевременна и безперспективна. Честен и талантлив държавник, водачът на Либералната партия е чужд на политическата авантюра. Макар че желае съединението, той се страхува от подобни рисковани акции, които биха могли да срутят трудно издигнатата държавна сграда. Каравелов смята, че при слабите финанси, острите междупар- тийни борби в двете части на страната и отсъствието на външна подкрепа (в това число и от страна на Русия) този важен външнополитически въпрос трудно би могъл да се реши. Затова той отклонява предложенията на пловдивския комитет, с което резервира отношението на княжеското правителство към съединението.

Като си дава сметка за трудностите, които могат да възникнат, БТЦРК търси помощта на княза за спечелване подкрепата на някои от Вели- ките сили. Осведомен за дейността на комитета, Батенберг не се противопоставя на подготовката за съединение. В реализирането на тази акция той започва да вижда възможност да укрепи силно разклатените си от режима на пълномощията позиции. Ето защо князът изпраща в Източна Румелия своя секретар Ал. Головин да проучи положението и да го запознае със съединисткото движение. Едновременно с това, като разчита на влошените си отношения с руския император Александър III, князът търси подкрепата на главните съперници на Русия на Балканите. Като сондира мнението на британски държавни дейци, той разбира, че Англия няма да възрази на съединението, при положение че от него няма да се възползва Русия. А във Виена уверяват княза, че „ако може да съедини Румелия без война с Турция, всички ще са съгласни”. Тези оптимистични прогнози обаче не осигуряват публичната поддръжка на нито една от Великите сили.

През лятото на 1885 г. напрежението в Източна Румелия нараства. На много места стават сблъсквания между властите и населението. Най- масова е акцията при тържественото честване (21 юли) на 17-ата годишнина от героичната гибел на Хаджи Димитър и неговата чета. Тържеството е проведено на връх Бузлуджа, а организатор е БТЦРК. Тук се стичат около 3000 души — бивши опълченци, дейци на съединението, общественици от Княжеството и Източна Румелия и др. Присъства и майката на войводата Хаджи Димитър. Почетена е паметта на падналите герои. Държат се речи, в които се изразява любовта на народа към отечество- то и готовността му за саможертва в името на свободата и националните идеали. Тържеството на Бузлуджа е последвано от честванията на 8-годиш- нината от шипченските боеве, организирани на 11 август в различни села и градове на Източна Румелия.

След тържествата настъпва нов, решителен етап в подготовката на съединението. На 25 и 26 юли 1885 г. на събрание в с. Дермендере (дн. с. Първенец, Пловдивско) е избран нов състав на Централния комитет: 3. Стоянов, Ив. Стоянович, Д. Ризов, капитан К. Паница. Вместо пълно освобождение на българския народ чрез революция новият комитет си поставя за цел съединението на Южна и Северна България под скиптъра на княз Ал. Батенберг. С това решение комитетът „узаконява” едно вече формулирано в практиката становище. Окончателният план на БТЦРК е изработен на няколко поредни заседания на ЦК. Според него съединението трябва да се извърши не чрез народно въстание, а главно от войската с помощта на въоръжени чети, формирани в областта. Тази тактика е наложена от обстоятелството, че за делото вече са спечелени голяма част от румелийските офицери – майор Райчо Николов, поручик Ганю Атанасов, майор Димитър Филов, майор Стефан Любомски, майор Данаил Николаев, поручик Вълю Стефов, капитан Христо Драндаревски и др. Решено е съединението да се извърши между 15 и 20 септември 1885 г.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника