ОРГАНИЧЕСКИ УСТАВ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ – Документ

ОРГАНИЧЕСКИ УСТАВ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

Пловдив, 1879 г.

ГЛАВА I

ПУБЛИЧНО ПРАВО НА ОБЛАСТТА

Чл. 1. — Източна Румелия е област, турена под прямата политическа и военна власт на Н. В. Султана в условия на административна автономия.

Чл. 2. — Границите на областта са тия, които е определил 14-ий член на Договора, сключен в Берлин, 1/13 юлий 1878…

Чл. 3. — Н. В. Султанът ся грижи за забраната на границите на Областта по сухо и по море съобразно с наредбите на чл. 15 и 16 от горезабележений Договор.

Турски войски нема да влезат в Областта освен в случаи и под условия, показани в речените членове.

Чл. 4. — Ни за забраната на границите, ни за пазението на вътрешний порядък в Областта (чл. 3, алинея 2), нема да бъдат употребени нерядовни войски, като башибозуци и черкеси.

Чл. 5. — Нигде по Областта не бива да ся заселят черкеси.

Чл. 6. — Военната служба в Областната милиция е задължителна за всички туземци на Източна Румелия в условията, определени в Глава XII от настоящий Устав.

Туземците на Източна Румелия не могат да бъдат присилени да влизат в Османската войска, но могат, ако им е воля, да ся учат в Османските военни училища или да ся запишат и влезат в некое тело от Османската войска, стига да не са още записани в списъците на областната милиция и на нейната резерва или да са отписани вече от тех.

Колкото време измине некой в Османската войска, ще му се чете, че е служил толкова в милицията.

Употреблението на милицията във военно време е определено от Глава XII Чл.

363.

Откупът от военна служба, бедел-и-аскери, остая унищожен в Областта.

Чл. 7. — Н. В. Султанът ся представлява в Областта от един Главен управител християнин, когото гой назначава за петгодишен период с пристаяние (съгласие) на Силите, които са подписали казаний вече Берлинский Договор.

Н. В. Султанът по предложение от Главний Управител назначава един Главен Секретар, пак християнин, който има обязанност да заменява Главний Управител в случай на препятствие и да го замеща, догде му ся назначи наследник, в случай на смърт, на оставка или на тяжки немощи, които го турят в невъзможност да изпълнява службата си…

Главний Управител назначава с одобрението на Н. В. Султана директорите на административните служби, съдиите на Връховното съдилище, както и Окръжните управители (префекти). Това одобрение ся дава с Царский Указ. То ся чете като дадено, ако в един месяц, откак направеното от ГлавНий Управител назначение бъде подложено на одобрение от Султана, Негово Величество не обади своето решение. Догде стои празно некое место на директор, на съдия от Връховното Съдилище или на Окръжен управител, Главний Управител настанява временно некого на опраздне- ното место.

Н. В. Султанът назначава началниците и връховните офицери на милицията и на стражата (жандармерията) по началата, показани в член 15-й от Берлинский Договор. Той поверява по един всегдашен начин на Главний Управител правото да назначава, по същите начала, подчинените офицери до степен на капитан включително.

Чиновниците, които ся изброиха в настоящий член, могат да бъдат уволнени в същите форми и условия, каквито са предписани за назначението им.

Временното отрешение и уволнението от служба на офицери от всякой степен на милицията и на стражата стават във формите, които са предписани в глава XIII, членове 474 и 475.

Чл. 8. — Правдата в Източна Румелия ся дава в име на Н. В. Султана.

Чл. 9. — Н. В. Султанът има право за милост и право за прошка (амнистия) в Източна Румелия.

Чл. 10. — В Източна Румелия има учредено Областно Събрание, съставено най- паче от избрани членове и облечено, задружно с Главний Управител, с правото да законополага върху работи, които подлежат на неговото ведомство.

То назначава, в предвидените в глава V форми, един постоянен комитет, който служи като Административен Съвет на Главний Управител.

Областните закони се подлагат за утвърждение на Н. И. В. Султана.

След като бъдат утвърдени, тии се проглашават в име на Н. И. В. Султана от Главний Управител.

Ако утвърждението не се отрече до два месеца, законът се чете като утвърден.

Чл. 11. — Законите на Царството са в сила по Източна Румелия, доколкото тия

не са противни на настоящий Устав. Областната законодателна власт може да въ- вожда в законите на Царството, доколкото тии са прилагат на Областта, всяко изменение, което се види съобразно с нейните особенни интереси и потреби.

Чл. 12. — Областта като участвува в представителните учреждения на Царството, назначава чрез органа на Областното си Събрание, колкото депутати й се падат по законите на Царството…

Чл. 15. — Горите, рудниците и въобще всички недвижими, които принадлежат на Държавата в Източна Румелия, преименуват в собственост на Областта.

Чл. 16. — Източна Румелия участвува в общите разноски на Царството в съразмерност на три десети от доходите си,, като се изключват ония, които са запазени за Царството.

Чл: 17. — Доходите от митарниците, от пощите и от телеграфите на Областта са запазени и задържани за Царството…

Чл. 18. — Законна монета на областта е златната монета на Царството.

Чл. 19. — Митарниците, пощите, телеграфите, фаровете и железниците, които интересуват системата на съобщенията на различните области на Царството помежду тех и на Царството с Европа, както и фабрикацията и продажбата на военни оръжия и на пушечен прах (барут) са запазени на Царството…

Чл. 20. — Международните договори, сговори и спогодби, от каквото естество и да са, които са сключени или има да се сключат между Портата и Чуждите Сили, прилагат се в Източна Румелия, както и в целото Турско Царство. Волностите и привилегиите, които са придобити на чужденци, каквото и да им е условието, щат се почитат в таз Област…

Чл. 22. — Главните язици на Страната: Турский, Българский и Гръцкий, се употребляват в Областта от властите и от частните лица в сношенията им с властите, по следующите правила:

Административните и съдебните власти на Окръзите, Околиите и Общините за своите актове, решения, взаимописания и обнародвания употребляват язика на населението, което има относително болшинство в подведомствените им окръжности, освен ако има некое меншенство, равно поне с половината на болшинството, в който случай язикът на това меншество се употреблява съвъкупно с язика на болшинството.

Централните и Окръжните административни и съдебни власти за взаимописа- нието си с властите, които им са подчинени, употребляват язика, който се говори от болшинството на населението в окръжностите на казаните подчинени власти.

Турский е официален язик на властите на Източна Румелия за сношенията им с Високата порта и с другите части на Царството.

Законите, които са предназначени да се обнародят в Областта, приказите, циркулярите и обнародванията на Главний Управител, както и постановленията, циркулярите и обнародванията на Главний Секретар и на Главните Директори, които интересуват всичката Област, се пишат на Турский, Българский и Гръцкий язици.

Пред съдилищата, частни лица имат право да употребляват по волята си един от трите главни язици.

Всяка присъда или решение требува да се превожда официално на оня от трите язици, който посочи интересующата се страна, която му иска превода.

ГЛАВА II ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

…Чл. 26. — Никой нов данък не бива да се установи и събира инак освен по сила на закона…

Чл. 28. — Всякой си изповеда свободно своята вера и намира у властите еднакво покровителство, за да си връши Богослужението.

Всичките вероисповедания требува да се съобразяват с общи закони, както и с полицейските правилници върху вънкашнето им упражнение.

Чл. 29. — Никой не може да бъде присилен да вземе участие по какъвто и да било начин в делата и в обрядите на едно вероисповедание, нито да му почита и пази празниците.

Чл. 30. — Личната свобода е уздравена. Никой не може да бъде гонен, запрен, затворен или подчинен на некое ограничение в свободата си, освен в случаи, предвидени от Закона и във форми, които той предписва…

Чл. 33. — Жилището на всякой жител на Източна Румелия е неприкосновено. Не е дозволено да влиза в него никоя власт, освен по форми и в случаи, предвидени от закона…

Чл. 36. — Всички имоти (собствености) са неприкосновени.

Никому не бива да се отнеме имотът (собственост), освен по причина на добре доказана обща полезност в случаи и по начин, определени от закона и по с едно праведно и предварително обезщетение.

Чл. 37. — В Източна Румелия не може да присвои правителството (конфискува) имоти.

Имотите на заочно обвиняемите и осъдените не могат да бъдат задържани (секвестирани).

Чл. 38. — Учението е свободно.

Свободата на учението се върши според определените от законите условия на способност и нравственост и под надзора на властта, колкото откам благонравието, общественний порядък и откам почета на дръжавните закони.

Тоя надзор се простира по всички въспитателни и учебни заведения без никакво изключение.

Чл. 39. — Всякой има право да си исказва мненията устно, писмено и печатно, като се съображава със законите.

Чл. 40. — Свободата на печата е посвятена.

Законът спира злоупотреблението на тая свобода.

Предварителна цензура не може да бъде установена.

Никакъв данък (фискална мерка) не бива да тегне на печатните произведения.

Чл. 41. — Жителите на Източна Румелия имат право да се събират мирно и без оръжия, като се съображават със законите, които могат — наряди как да се връши това право, без да го подчиняват инак на некое предварително дозволение.

Тая наредба никак не се прилага на сборове на отворено место, които и остаят съвършенно подчинени на полицейските закони.

Чл. 42. — Жителите на Източна Румелия имат право да съставят дружества, стига само в целта на тия дружества или в средствата, които тий употребляват, да нема нечто незаконно или пакостно за Държавата.

Законът урежда, колкото за поддръжание на общото спокойствие, как да се връши правото за сдружавание.

Чл. 43. — Всякой има право да дава на публичните власти жалби, подписани от едного или от мнозина.

Само установените власти имат право да дават жалби от задружно (колективно)

име.

ГЛАВА III ЗА ГЛАВНИЙ УПРАВИТЕЛ

Чл. 44. — Главний Управител е представител на Н. В. Султана в областта.

Той е облечен с изпълнителната власт.

Той участвува в изработванието на областните закони, по начина и в пределите, които са определени от настоящия Устав.

Неговите решения, редовно издадени и обнародени, носят името прикази.

Чл. 45. — Главний Управител е отговорен пред Н. В. Султана за всичките дела, които извръши в упражнение на службата си…

Чл. 48. — Кога се случи кратковременно отдалечение или препятствие на Главний Управител, както и кога се случи да опраздние местото му, тогава неговите права и обязанности връши Главний Секретар. Наместничеството не може да трае повече от три месяца.

Чл. 49. — Главний Управител има право да вика Османските войски, съобразно с член XVI от Берлинский договор, когато мисли и изяви, под своя отговорност, че вътрешното или вънкашното спокойствие на Областта се намира заплашено…

ГЛАВА IV

ЗА ЦЕНТРАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЛАСТТА

Чл. 56. — Административните служби на Областта се въртят и управят от шестима главни администратори, които са:

1-о.      Главний Секретар, Директор на вътрешните работи;

2-о.      Директорът на Правосъдието;

3-о.      Директорът на финанците;

4-о.      Директорът на Земледелието, на Търговията и на Общите градежи;

5-о.      Директорът на Народното Просвещение;

6-о.      Заповедникът (командант) на Милицията и на Стражата (жандармерията).

Чл. 57. — Шестте главни Администратори правят тайний (приватний) Съвет на

Главний Управител…

Чл. 58. — Тайний Съвет дава си мнението върху всяка мерка, върху всяка работа и върху всякой въпрос от общ интерес, за които се допитва до него Главний Управител, било че тоя сановник, като се допитва до него, изпълнява некоя наредба на Ор- ганический Устав или на некой закон, било че той от само себе си го мисли за сгодно да направи това.

Главний Управител никога не е свързан от мнението на тайний Съвет; той е всякога отговорен за решенията, които стори…

Чл. 60. — Във ведомството на Главний Секретар влизат сношенията с религиозните общини в Областта, благочинието (полицията) на вероизповеданията, сношенията с върховното съдилище за административни тяжби, съставлението на личний състав на това съдилище, общата полиция, насоката, която требува да се дава на управителите по различните подразделения на Областта, и изобщо службите, които не влизат в ничие ведомство от другите главни администратори.

ГЛАВА V ЗА ОБЛАСТНОТО СЪБРАНИЕ

  1. Състав на Събранието

Чл. 68. — Областното събрание се съставя:

1-о       От членове по право;

2-о       От членове, избрани от населението;

3-о       От членове, назначени от Главний Управител.

Чл. 69. — По право членовете на Областното Събрание са:

1-о       Мюфтията, Духовните началници на петте религиозни християнски общества и Главний Рабин, който седи в главний град на областта;

2-о       Председателят на Върховний Съд;

3-о       Председателят на Върховното съдилище за административни распри;

4-о       Главний Контролер на финанците.

Чл. 70. — За да може да бъде некой избран, или назначен член на Областното Събрание, требува да се радва на румелийското туземство и да има местожителството си в Областта.

Чл. 71. — Избираемите членове на Областното Събрание се избират с прямо и тайно гласоподавание. Тии са на брой 36 и на през две години се подновяват по на половина…

Чл. 72. — Областните депутати през всяки две години се подновяват по окръжности…

Чл. 74. — Назначените от Главний Управител членове на Областното Събрание са на брой десет.

Тия членове требува да се изберат доколкото се може наравно от следующите три категории: измежду стоте най-лични землевладелци, търговци и промишленни- ци в Областта; измежду чиновниците на Гражданското управление и съдиите; измежду гражданите, които вършат некое свободно занятие и си имат на ръце било диплома на доктор или на лисансие, издадена от некой университет, било некоя равностепенна диплома, издадена от некое високо училище, което стои на еднаква степен с университетите.

Тии се подновяват по на два купа на през две години…

  1. Ведомство на Събранието

Чл. 99. — Областното Събрание разглядва законопроекти, които са от негово ведомство, съобразно с чл. 13-й на гл. I, и които му се представят от Главний Управител.

Те ги одобряват без изменение, оправя ги, или ги отвръга.

Всякой законопроект може да се оттегли от Главний Управител, стига да не се гласувало върху целокупността на тоя проект.

Чл. 100. — Областното Събрание може, чрез адрес, да препоръчи на Главний Управител изучението и испитванието на всякой въпрос, който му се види да поноси да се изработи и да се представи законопроект или предложение от обща полза.

Тоя адрес може при другото да покаже началата, по които Събранието желае да бъде съчинен тоя законопроект или това предложение от обща полза.

Както и да е, Главний Управител е длъжен да представи исканий законопроект, и той не може да го оттегли, преди да се произнесе Събранието.

Събранието споделя почина (инициатива) на законите с Главний Управител дотолкова, доколкото работата не е да се натовари с некои разноски бюджетът на Областта.

Един законопроект, освен ако е по почин от Главний Управител, не може да се внесе в Събранието, ако не носи подписите най-малко на шестима членове.

  1. Право на Събранието по работата на бюджета

Чл. 101. — В началото на всякоя обикновенна годишна сесия, проектът на бюджета за следующата година се представя на Събранието от Главний Управител…

  1. Постоянний комитет

Чл. 104. — Постоянний комитет се съставя от 10 титулярни члена и от 3 члена заменяющи.

Тии се избират по гласоподавание със списък от всички членове на Областното Събрание безразлично…

„,, Чл. ,105. —Настоянний Комитет има един председател, един подпредседател и един секретар, избрани от него си. За да може да решава законно, требува да присъс- твуват най-малко седем члена.

Чл. 106. — Началниците на религиозните общества, които са членове на Областното Събрание, но не правят част от постоянний комитет, имат право да земат участие със съвещателен глас в разискванията на комитета, които досягат интересите на обществото им. Председателят на комитета требува всякой път да им обажда преди три дена, другояче са ничто решенията, които биха станали в техно отсъствие.

Чл. 107. — Постоянний комитет урежда работите, които му се препращат от Областното Събрание в границата на пълномощието, което му е дадено.

Той решава всички въпроси, които му се възлагат от закона. Той дава мнението си на Главний Управител върху всички въпроси, които той му предложи, или върху които той мисли, че требува да призове вниманието му в полза на Областта…

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника