Първи бойни сражения

Списък на всички части от поредицата

Крал Милан IV, придружен от началник-щаба на сръбската войска полковник Петрович и австро-унгарския военен аташе в Белград фон Пинтер, на 2 ноември 1885 г. пристига в 7 ч в Пирот, за да поеме командването на войските. Пред строената почетна рота за посрещането му произнася слово, в което им обещава лека и бърза победа и след два дни ще „пият кафе у Софиу”.Той също издава манифест, в който се казва: „Верен на традициите на Обреновичите за защита на най-висшите интереси на родината, аз с помощта на верните представители на верния ми народ взех необходимите мерки срещу действията на Княжество България, за да покажа ясно и гласно, че Сърбия не може да бъде равнодушна спрямо изменението на равновесието между народите на Балканския полуостров, което се прави в интерес на една държава”.

Изправиха се един срещу друг във война млад и неопитен български княз Александър I Батенберг срещу хитър и подготвен сръбски крал Милан IV Обренович и неопитни, но с неописуем боен дух и родолюбив младши български офицери срещу сръбски полковници и генерали. Отношението на жива сила и бойна техника е 1 към 3 в полза на Сърбия.

Съботен ден – 2 ноември 1885 г. Населението в Кюстендил е известено с камбанен звън за обявяването на войната.Така известяването е станало и в другите селища. Втора дружина от полка с командир капитан Александър Георгиев фудулаки и Кюстендилската македонска доброволческа дружина с войвода Костаки/Константин, брат на Димитър Попгеоргиев1 са построени на площада, готови за поход. Капитан Кисов произнася пламенно слово, за което по-късно ще напише: „Минутата беше толкова тържествена, щото моята слаба реч произведе силно впечатление на войниците. Те с високо вдигнати глави и пламтящи очи ловяха всяка една дума и вътрешно се захванаха да накажат нашите нападатели. Последните ми думи „а врагът ще тръпне” се посрещнаха от войниците с такова единодушие, гръмогласно и потресаващо „ура”, щото не е възможно с думи да се изкаже. Струваше ми се, че тук не бяха хиляда войници, а хиляди.”

Изпроводени от населението, у Втора дружина и Кюстендилската македонска доброволческа дружина с ускорен марш поемат пътя за бойната позиция край с. Божица в Кюстендилско Крайще. Дружината, разположена в с. Четирци, през Коньово се отправя за Радомир. Обозът с боеприпаси и сухар също потегля за Радомир, а на доброволческата дружина е поверена границата с Турция.

На 3 ноември в 4 часа сутринта при Кисов се явява началникът на Кюстендилската телеграфо-пощенска станция Милков, който му донася току-що приел по телеграфа две телеграми от началник-щаба на Западния отряд. Едната е до началника на Изворския отряд капитан филипов, а другата до командира на Втора дружина капитан фудулаки, който не може да ги предаде на телеграфо-пощенска станция Извор, тъй като тя не отговаря на телеграфното повикване. Кисов и Милков отиват в кюстендилската телеграфо-пощенска станция, Милков по телеграфа вика станцията в Извор, която продължава да бъде безмълвна. Двамата решават да изпратят за Извор конен куриер. Докато са още в станцията, от София се получава телеграма за Кисов със следната заповед: „Немедлено се отправете за Извор и земете командването на Изворския отряд”.  Веднага отива в щаба си да се подготви за заминаване, а Милков остава на дежурство в станцията. По телеграфа от Извор се обажда началникът на станцията Йосифов, който заявява, че е бил припаднал край апарата от изтощителната и безсънна от няколко денонощия работа и като идва в съзнание, отново е на своя пост. Милков отново отива при Кисов, за да го уведоми за станалото. Кисов идва в станцията и по апарата чрез Милков нарежда на Йосифов да извика околийския изворски управител, който се явява след 20 минути за разговор.Той докладва, че Втора дружина е пристигнала, след кратка почивка заминала за с. Божица, но Кюстендилската македонска доброволческа дружина не е пристигнала. Околийският управител уведомява Кисов, че току-що са минали кавалеристи, а след няколко минути се явява в станцията техният командир, който съобщава, че конният ескадрон е влязъл в бой и е разбит. Преди да напусне телеграфната станция, Кисов получава телеграма от началник-щаба на Западния отряд на турската граница да остане Границката доброволческа дружина под командата на портупей-юнкера Пчеларов, а запасната дружина и полковият щаб да се отправят за Радомир.

Командирът на Пета дружина кап. Тодоров незабавно тръгва за Радомир, а Кисов и подпоручик Бошнаков с трима конни жандари през Соволяно – Перивол и на стъмване пристигат в Горно Уйно. Водачът кавалерист обърква в тъмната нощ пътя и в полунощ пристигат в с. Горни Кортен, което е в съседство със с. Извор, за което веднага се отправят. Срещат бягащи опълченци, отстъпващи пред сръбската войска, които са върнати. В с. Извор няма жива душа, населението е избягало. Пред сградата на околийското управление на открито стоят над 150 сандъка с патрони, а край тях уплашени чакат нареждане няколко души с коне. Те получават нареждане сандъците да заминат за с.Трекляно. Околийската полицейска власт през нощта забягнала в Кюстендил, само Йосифов – началник на телеграфо-пощенската станция, е на своя пост, капнал за сън и от работа. В станцията пристига при капитан Кисов куриер, изпратен от подпоручик Тодоров, за да извести, че Изворският отряд е разбит, преди да получи помощ, принуден е да отстъпи към Трекляно. По телеграфа капитан Кисов уведомява началник-щаба на Западния отряд Паприков, от който получава нареждане да събере колкото може войници и доброволци и през нощта да тръгват за Радомир.1 Следва от същия началник друга телеграма до капитан Фудупаки със заповед: „Оставете Извор и немедлено нощес тръгвайте за Радомир, а оттам за София.”

До 14,30 ч по протежение на четирикилометровата позиция не се водят бойни действия. След това сърбите откриват безпорядъчна стрелба, която продължава до настъпване на нощта. От наша страна няма убити и ранени. Към 20 ч при капитан филипов се явява адютантът на Втора дружина, за да го лита къде да се разположи идващата от Кюстендил Втора дружина. Получава указания да заеме позиция на Цветков гроб, а Кюстендилската македонска доброволческа дружина да се разположи в с. Божица, спед което ще се отправи за с. Топли дол и оттам да действа в тила на поотивника.

Съставът на Изворския отряд преди боя на 3 ноември: Първа дружина – 5 оберофицери, 2 портупей-юнкери, 825 бойци и 11 души нестроеви; три роти от опълчението- 1 оберофицер, 705 бойци и 9 души нестроеви; Трети ескадрон – 1 оберофицер, 102 бойци. Всичко 7 оберофицери, 2 портупей-юнкери, 1632 бойци, 20 нестроеви, 1 лекар и 1 свещеник.2

Рано сутринта на 3 ноември сръбската войска започва да настъпва против левия фланг на позицията на Цветков гроб, подпомогната от артилерийска стрелба от височината Букова глава. Първата сръбска колона среща съпротивата на опълченците (доброволците), които поради численото превъзходство на сърбите са принудени да отстъпят. Единна многобройна сръбска войскова част достига вдясно от с. Божица, където среща съпротива от ескадрона на поручик Пенев и една опълченска чета, която охранява левия фланг. Сръбската войска обгражда с. Божица от две страни и защитниците на селото се оттеглят по посока на с. Извор. В същия момент на Цветков гроб се води ожесточена битка. Противникът поставя четири оръдия край махала Деянова, други шест оръдия се изнасят на ръце на височината над с. Шипковица. В неравния бой загива командирът на първа рота подпоручик Константин Иванов Цветков. Изворският отряд не разполага с нито едно оръдие. Превъзходството на жива сила и огнева мощ е на страната на сърбите. За да спаси от гибел почти обградените бойци на Цветков гроб, капитан филипов нарежда отстъпление по единствения свободен коридор. Войниците се вдигат в атака „на нож”. С мощно ура те се хвърлят срещу настъпващите сръбски части. За първи път в българската военна история се прилага този вид нападение. Бойците се изтеглят от обсадата и поемат път към втората отбранителна позиция при с.Трекляно. Втора дружина съгласно получената заповед също се отправя за с. Трекляно.

Кюстендилската македонска доброволческа чета, приближавайки се до с. Извор, научава за отстъпващите защитници от Изворския отряд. Командирът на четата Константин Попгеоргиев Беровски дава заповед за разгъване в бойна верига за посрещане на врага. В това положение го намира капитан Кисов.

За появата на Кюстендилската македонска доброволческа дружина сръбското командване е получило информация, затова не предприема настъпление през Крайще към Кюстендил. Това се потвърждава от командира на Власинския отряд, който след боя при Цветков гроб донася писмено в щаба на Моравската дивизия следното: „Узнах от един селянин, че на 3 ноември тръгнал от укрепеното Трекляно дядо Ильо с хиляда доброволци на помощ на своите при Колуница, но като узнал за поражението на българите, върнал се в Радомир, където се събират българските войски, за да посрещнат сърбите”. Сръбското правителство веднага преустановява даваната пенсия на Ильо войвода, получена за участието му по време на Сръбско-турската война през 1876 г.

Част 10. Поход от село Трекляно до Радомир

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника