Пътищата на българското съединение

Принуден да се подчини на решенията на Берлинския конгрес, българският народ не се отказва от идеята за национално обединение. Първите контакти в това отношение между Княжеството и Източна Румелия се установяват твърде скоро. В началото на 1880 г. отношенията между Турция, от една страна, и Гърция и Черна гора, от друга, се изострят. В същото време в Англия идват на власт либералите начело с У. Гладстон, спечелил си след Априлското въстание името на покровител на българите. Възможността от избухване на нова балканска криза и надеждата, че Русия и Англия ще ги подкрепят кара южнобългарските дейци да се заемат с подготовката на съединението. През април 1880 г. в София пристигат пратениците от Източна Румелия – К. Величков и Д. Наумов, за да координират действията на двете български части. Заедно с представители на Княжеството те изработват програма за действие. Взето е решение да се образува Централен таен комитет в областта, който да подготви народа за съединение, а в Княжеството да се създаде народно опълчение. Батенберг и либералното правителство одобряват програмата.

В средата на май 1880 г. в Сливен се свиква събрание на представители от всички краища на Южна България. На него присъстваш Стефан Стамболов и Георги Живков – като делегати на Княжеството. Събранието избира Централен комитет в състав: К. Величков, Ив. Ст. Гешов, свещеник Георги Тилев, д-р Георги Странски и д-р Г. Хаканов. Комитетът развива активна дейност, като се стреми да създаде организации във всяка околия и да възобнови гимнастическите дружества.

Едновременно с разгръщането на дейността в Южна България в Лондон е изпратен Стефан Панаретов, преподавател в Роберт колеж. Той е натоварен от Александър Батенберг да разбере каква ще бъде позицията на английското правителство по въпроса за евентуалното съединение на двете български части. Мисията на Панаретов завършва с неуспех. В момента английската дипломация се въздържа от подкрепа на съединението поради силното влияние на Русия в българските земи.

Отказват да подкрепят съединистката акция и останалите велики сили. Русия предприема бързи мерки, за да предотврати евентуално действие от българска страна. Не избухва и очакваната война между Турция, Гърция и Черна гора. При това положение либералното правителство на Др. Цанков заема резервирана позиция, с което практически отказва да подкрепи подетата акция. Така първият опит за съединение завършва с неуспех.

През следващите години (1881-1883) усложненията във вътрешнополитическия живот на Княжеството и неблагоприятната международна обстановка изместват на по-заден план съединистката идея. Въпреки това пропагандата за съединение, макар и по-слаба, продължава. В стремежа си да издига своя авторитет и влияние сред българския народ Ал. Батенберг дава съгласието си за съединистка пропаганда в Източна Румелия. Тя се осъществява чрез финансирания от Княжеството в. „Съединение”, чрез дейността на епископ Г. Левкийски и на княжеския политически агент П. Берковски. В издаването на в. „Съединение” вземат участие и видни дейци на Народната партия. Вестникът се стреми да издигне Княжеството като обединително звено за всички българи. В противовес на тази идея в. „Южна България”, орган на южнобългарските либерали, пропагандира превръщането на Източна Румелия в обединителен център на българския народ.

В началото на 1884 г. агитацията за съединението пламва отново в Източна Румелия. Тя е свързана с изборните борби между двете южнобългарски партии. Народната партия открива широка кампания против преназначаването на генерал-губернатора Ал. Богориди, като включва в пропагандния си арсенал и близката до сърцето на всеки българин идея за съединение. Цяла Южна България е залята от митинги, на които се настоява за обединението на областта със свободното Княжество. Проведеният на 1 април 1884 г. в гр. Пловдив митинг завършва с манифестация пред руското консулство … Вълната на движението обхваща и Княжеството. Цанковото правителство обаче преценява момента като неподходящ за действие, защото съединението все още не е подготвено по дипломатически път. Предложението на южнобългарските дейци да се използва движението, за да се направят постъпки пред Великите сили, е посрещнато сдържано от софийските управляващи среди.

През април 1884 г. членовете на Народната партия Ив. Ст. Гешов и Хр. Христов тръгват да защитят каузата на съединението пред Европа. Министър-председателят Др. Цанков им осигурява финансови средства, но не се ангажира официално с мисията им. В Лондон, Париж и Виена посрещат хладно източнорумелийските пратеници. Малко след това, когато поемат властта, съединистите обявяват момента за неподходящ, тъй като царската дипломация и останалите велики сили не подкрепят разгърналото се движение и „свиват” знамето на съединението. Така и този плах опит на българската буржоазия да осъществи съединението завършва с неуспех.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника