ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕШЕВ – Спомени от Съединението

Петър Иванов Пешев

Петър Иванов Пешев

ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕШЕВ (1858, Севлиево – 1931, София) – известен обществен и политически деец, публицист. Брат на революционера Стефан Пешев, обесен след Априлското въстание. Образование получава в Николаевския пансион и в Юридическия факултет в Московския университет. След завръщането си в България през 1884 г. участвува в обществено-политическия живот като привърженик на Либералната партия, а по-късно на Радослависткат а. Неколкократно е министър на просветата и правосъдието, член на кабинета на д-р В. Радославов по време на Първата световна война. Сътрудничи на вестниците „Целокупна България”, „Независимост”, „Търновска конституция”, „Свободно слово”, „Свобода”, „Народни права”, списанията „Периодическо списание на Българското книжовно дружество”, „Искра” и др. Член е на БАН.

Спомените на П. Пешев за Съединението, които предаваме по-долу, се съдържат в книгата му „Историческите събития и деятели. От навечерието на Освобождението ни до днес. (С бележки за живота ми)”. II изд., С„ 1929, с. 189—191.

През лятото 1885 година агитациите за съединението се засилиха извънредно много. Те се вършеха открито, дори шумно. През това време аз съвсем случайно попаднах в средата на най-буйните ръководители на движението.

През юлий 1885 г. взех отпуск и реших да си отида в Севлиево през И. Румелия. С файтон по Цариградското шосе през Ихтиман, дето преспах (той беше южно-румелийски град). Ветрен и Т. Пазарджик стигнах на 3-й ден в Пловдив. Тук се видех със Зах. Стоянов, който издаваше много популярния вестник „Борба”, в който проповядваше енергично и увлекателно съединението на Северна и Южна България. Тон заедно с Д. Ризов, Ив. Стоянович и други дейци бяха се приготвили да отидат за Илинден на Бузлуджа ,връх на Стара планина над с. Енина, за да отпразнуват там подвизите на Хаджи Димитра. На драго сърце приех поканата да отида с тях. През град Калофер отидохме в Казанлък, дето пренощувахме. Тук надойдоха от Чирпан, Ст. Загора, Хасково и др. места агитатори и дейци по съединението между които: П. Гарванов, Т. Гатев, Динчев, Стою Филипов Падарина, Чардафон, Иван Арабаджията и пр. На 20-й Юлий — Илинден — в тъмно още се възкачихме към върха Бузлуджа. През нощта в Енина и по пътя към Балкана бе весело, шумно: песни, хора, възклицания. Виковете: „долу пашата”, „да живее съединението” и пр. цепяха въздуха и оглушаваха върхове и долини.

На връх Илинден на Бузлуджа стана голямо тържество: положи се основния камък за памятник, който после се построи, казаха се речи. а Н. Генадиев, ученик в 5-й клас на Пловдивската гимназия, декламира пламенно Ботевото стихотворение „Жив е той, жив е”. След тържеството, което продължи с музика, хора, песни, гощавки и веселби, аз си взех сбогом от компанията, спустнах се по северния склон на Балкана към Габрово, отдето си заминах за Севлиево.

Водач и душа на Бузлуджанската експедиция бе Захарий Стоянов, който духовито и живописно я описва в книгата Чардафон велики в която авторът замесва името ми с няколко твърде съчуствени за мене бележки. 3. Стоянов в онова време бе вече станал известен с хубавата си книга Записки по българските въстания. Спънат в говора и вървежа, слаб телесно, но сърдечен, даровит, родолюбив, искрен, незлобив и чаровен по душа. тон беше се въздигнал, прославил и популяризирал със смелата си борба за съединението, статиите за което във вестника му Борба, написани пламенно, духовито, с популярен, жив и картинен език, се четяха с услада и произвеждаха в цяла България фурор. Те бяха съкрушителни за източнорумелийския режим и за съединистите, които бяха напуснали проповедта си за съединението под претекст, че „не му е времето”, фраза майсторски осмивана от 3. Стоянов. [….]

Тържествата на Бузлуджа беха прелюдия на съединението, подготовлявано от моите спътници и извършено наскоро от тях и от войските в Пловдив и другаде в Южна България, ръководени от майорите: Николаев, Муткуров, Любомски, Райчо, капитан Стефанов и др.

Като престоях в Севлиево до 15-ий август, аз се завърнах в София, дето след няколко дни — на 6-ий септемврий 1885 г,— се получи вестта от Пловдив, че съединението е прогласено

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника