ПИСМО ОТ МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ И ИВ. ЕВ. ГЕШОВ до МИНИСТЪР ИЛИЯ ЦАНОВ ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ СЪЕДИЕНИЕТО – Документ

ПИСМО ОТ МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ И ИВ. ЕВ. ГЕШОВ до МИНИСТЪР ИЛИЯ ЦАНОВ ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ СЪЕДИНЕНИЕТО

Копенхаген, 23 септември 1885 г.

Господине министре,

В изпълнение на мисията, възложена нам от Народното събрание, ние тръгнахме на 13 того от София и стигнахме във Виена на 15. На утрето счетохме за длъжност да се представим на руский във Виена посланик княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовский, когото помолихме да ни яви дали ще намерил Негово величество във Копенхаген и дали счита той князът за нужно да ни даде някои съвети или указания. Г. Лобанов ни отговори, че императорът ще бъде във Копенхаген, задето е заминал вече и г. Николай Карлович Гирс. Колкото за съвети, подир порицанието, което Негово величество ни направил, като заповядал да се оттеглят офицерите, той нищо по-ново не знаел и нищо не можел да ни каже. „Тръгвайте с богом” — свърши князът.

Вечерта и петимата заедно с румелийската депутация ние тръгнахме и стигнахме тук в сряда заран, на 18 того. Същия ден се обадихме на тукашний руски посланик граф Карл Карлович Толл, като му се помолихме да яви за пристигането на г. Гирсу (който се очакваше тук същата нощ) и да ни съобщи кога ще бъдем приети. На утрото граф Толл ни яви, че г. Гирс желае да ни види следующий ден във Фре- денсбург, летний дворец на датский крал, дето сега живее императорът.

Съгласно с това съобщение в петък на 20 того, ние отидохме по железницата във Фреденсбург, от станцията на което село царски кола ни закараха до двореца. След като закусихме, г. Гирс ни повика и петимата и най-напред ни попита с каква мисия сме дошли. Ние му разправихме във кратки думи и посланието си. В отговор той подкачи да ни съди с един доста остър тон, като нарече пловдивский преврат „лекомислен”, „необдуман”, „вздор”… „Чувствата на императора към България, към делото, създадено от баща му — прибави г. Гирс — не могат да са изменени, но България към нас не е такава, каквато ний очаквахме. Правителството й е враждебно нам, какво не направихме за вас, нищо не ползува. Че някой си Леонид Николаевич Соболев или Александър Василиевич Каулбарс, или Александър Семьонович Йонин казал някоя неприятна за вас дума, вие не трябваше за това да се съмнявате в чувствата на Русия. А вие съмнявате се — не народът ви, а политикантите ви. Вьо питаете к нам какое-то недоверие, как будто бм мм хотим взять у Вас что-то. Сега се стараем да уредим въпроса, който вие тъй необмислено подишахте, без да ни предупредите.”

Ние отговорихме, доколкото можахме, на някои от по-острите му изражения и си дозволихме да му забележим, че оттеглюванието на руските офицери има поража- юще влияние върху нас, българите. „Но то успокои другите сили — отговори г. Гирс. — Сега няма толкоз опасност от навлизане на турците. Недейте разумева обаче, че всяка опасност е изчезнала. Вие не само от турците има да се боите, но и от сърбите. Мене ме е страх да не направят те нещо: они могут занять Видин: зго очень возмож- но, потому что Милан хочет показаться чем нибудь перед своим народом: осориться, драться с турками, нехристиянами — ничего, но дратся с сербами, християнами, да еще славянами, очень неловко.” Той прибави, че Русия се старае чрез Австрия да задържи Сърбия да не влиза в България, като обещава, че ние — българите — не ще бунтуваме Македония. В заключение г. Гирс ни каза, че ще доложи на Негово Величество и ще ни яви кога ще бъдем приети.

Същата вечер г. Гирс ни съобщи, че императорът желае да ни види на утрето. И тъй, в събота на 21, ние пак се упътихме във фреденсбург, дето по същия начин ни закараха в двореца и подир закуска ни представиха пред Н. Величество. Императорът ни прие твърде милостиво и разпита кой отде е. Негово Високопреосвещенство изрече следующите думи: „Государь, когда тяжкие вековме страдания нашего народа сделались, невьшосимь и нам угрожала опасность окончательно погибнуть, твой великий родитель явился нашим ангелом спасителем. — Тогда, государь твой

великий народ кровью своею избавил нас от погибели, даровал нам новую жизнь.

Теперь. Государь, народ наш переживает опять жяжелые и страшные минуты. Не зная и не имея другого защитника и покровителя кроме тебя и твоего великого народа, народ наш обращает свои взоры к тебе. От послал нас подвергнут к священным твоим стопам чувства его глубокой преданности и умолять тебя не отказывать намь и теперь своей защиты.

Положение, созданное Берлинским договором для обеих Болгарии, была Государь, так невыносима для нас, что болгарский народ видел себя вынужденным сделать шаг, которого он не мог не сделать, но который может погубит его, если ты, Государь, не возмеш под свое покровительство дело нашего объединения.

Обстоятельства таковые, Государь, что мы предпочитаем погибнуть если Европа и теперь пожелаеть наложить на нас разделение, как она сделала это в Берлине. В таков случай вся Южная Болгария превратиться в прах и пепель и целое Отечество наше подвергнуться опять неописуемым ужасом.

Только ты один, Государь, можеш предотвратить эти нещастия от освобожденной русского кровью Болгарин и мы к тебе припадаем и коленопреклонно умоляем защитить и спасти нас. Сжалься жь. Государь, сжалься над нещастным болгарским народом и не оставляй его в эти тяжелые его минуты.”

Негово величество отговори горе-долу както следва: „В моих чувствах к болгарскому народу вы сомневаться не можете: они неизменны: но я не одобряю поступок, которы Вы сделали, не предупредив нас чем поставили меня в очень затруднительное, а можеть быть и безвыходное положение. О разединении теперь и речи быть не можеть, но как и в какой формы будеть соединение, это вопрос, который нужно решать. Ваш необдуманный поступок поднял на ноги всех племен Балканского полуострова, в особенности сербов. Вы знали, что Ваше желание о соединении были нашим желанием, но мы хотили устоить это тихо и смирно, тем более, что румелий- цам ничего были в руках болгар.” Тук ние си дозволихме да му забележим, че икономическото положение беше съвършено несносно. Подир няколко още, между които един от нас се помоли на Негово величество да ни прости, ако в нещо сме го оскърбили, той ни поздрави и аудиенцията се свърши.

Външната политика на България…, Т. 1, 586-588.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника