ПЛОВДИВСКА ДОБРОВОЛЧЕСКА ЧЕТА

Формирането й продължило от 3 до 12 ноември 1885 г., след като Сърбия нападнала България. В четата взели участие 200 души, повече ученици, но и чиновници и хора с други професии. Командир на четата станал подпоручик Иванов, а фелдфебел — юнкерът Недков. Четата била разделена на 4 взвода. Оборудвали я почти по войнишките правила: кожухче, кожен калпак с лъвче, цървули, навуща с черни върви. Въоръжение: пушки кримки с дълги мерници и патрондаши — през кръста и раменете, с по 100 патрона.

На 13 ноември четата потеглила пеша от Пловдив за София: през Пазарджик—с. Ветрен—Ихтиман—с. Нови хан. На 18 ноември тя вече била в столицата. Тук за командир назначили подпоручик Менчиков. Два дни след това, иа 20 ноември, четата тръгнала за Белоградчик и преминала по маршрута: с. Бу-чино—с. Гинци—Берковица—с. Превала—с. Боровица (Белоградчишко). В Белоградчик пристигнала на 26 ноември, след едноседмичен усилен пехотен марш. В това градче четата била включена в Чипровския войскови (партизански) отряд на кап. Коста Паница. След 10-дневен престой в Белоградчик, където изпълнявала гарнизонна служба и разузнавателни задачи в района на българо-сръбската граница, Пловдивската доброволческа чета била изпратена през прохода „Връшка чука” за с. Киряево, Кулско, след като преминала през селата Рабиша, Шишманово, Раковица на Белоградчишка и Кулска околии. В района на с. Киряево тя престояла още 2 седмици — до 23 декември 1885 г., до сключването на примирие със Сърбия, и изпълнявала стражева служба в посока към Зайчар.

От 24 декември започва пък връщането на Пловдивската чета за София. В Пловдив се завърнала в края на декември 1885 г., след едно наистина добро представяне в Сръбско-българската война.

 

Лит.: Б о й д е в, Т. Пловдивската доброволческа чета във войната 1885 г. — Сливница, 3, № 29-30, 4 ян. 1926, 5-6.

 

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника