Поход от село Трекляно до Радомир

Списък на всички части от поредицата

Разбитите български дружини в неравния бой при с. Божица през трудните пътеки на Милевската планина пристигат в с.Трекляно, където беше предвидена втората отбранителна позиция. От с. Извор за това село през с.Уши в тъмната нощ тръгва капитан Кисов с придружаващите го. Пристига към 24 часа в Трекляно, влиза в първата срещната къща. Никой не са обажда, само от мазето на къщата долавя охкания. Намира няколко войници, насядали край огнището. До стената лежи и охка от страшни болки тежко ранен войник. До него лежат още двама ранени, с потънало облекло в кръв. Излиза навън да търси санитари, влиза в съседната къща, където заварва ранени. При него идва кметът на селото, който му казва, че населението е забягнало в горите с добитъка. По това време жителите на селото са 1059, като годните за военна служба са в дружините на Втори пеши струмски полк или в Изворската доброволческа дружина.

Капитан Кисов с кмета отиват на площада на селото, където има отворени няколко кръчми. Около тях по преценка на капитан Кисов има над 500 войници и доброволци, изморени, но с още бодър дух. Непрекъснато други пристигат от Колуница през Шипковица. В 1,30 ч в тъмната и студена нощ войнишката тръба свири за „сбор”, която събужда и най-дълбоко заспалите. Само след половин час първа дружина в състав от 126 души и втора дружина – 197 души, с дружината на доброволците тръгва на път. Пристига и Кюстендилската македонска доброволческа чета, но още го няма обоза с патроните от с. Извор. Пристигат и 68 конни жандармеристи.

Двете дружини и жандармеристите под командата на капитан фудулаки в студената и тъмна нощ тръгват по шосето Трекляно – Габрешевци – Реянци – Калотинци за Радомир. Капитан Кисов с подпоручик Бошнаков, 8 жандармеристи и 12 войници от втора дружина остават в Трекляно, за да търсят коли за прекарване в Радомир на ранените и патроните, които чакат да пристигнат. Дава заповед на кмета да реквизира коли, но получава отговор: „Тая нощ няма никаква възможност, господине, да се намерят и две коли, защото изплашеното население избяга с добитъка си из горите, а в къщите останаха само немощните старци.,, При това положение кметът получава нареждане след разсъмване да организира транспорт за извозване на ранените и боеприпасите до Радомир, ако навлязат сърбите, всичко да унищожи, като прикрие ранените по къщите и се грижи за оздравяването им. Оставя един жандармерист с кон в селото с нареждане на другия ден да го настигне по пътя за Радомир и уведоми за стореното от кмета. Капитан Кисов настига дружините към с. Калотинци. В 8 ч са в село Враня стена, дава се малка почивка от един час и отново на път. В 10 ч в с. Пещера почивката е по-голяма, войниците получават сухар, сирене и по малко ракия. Тук пристига и Кюстендилската македонска доброволческа дружина, която преминава през с. Добри дол, където е посрещната от населението, през Земенската планина, спазвайки принципите на хайдушкото движение.

На 4 ноември в 20 ч дружините пристигат в Радомир. Предложена им е храна, но мнозина предпочитат съня. Крайно са изтощени от дългия, кален път, а така също и от студеното време. След един час пристигат 15 и 16 рота от Трети бдински полк под командата на капитан Караиванов. На другата утрин пристига 11 рота от същия полк под командата на подпоручик Гешев, а по-късно 13 и 14 рота с командир Добрянов. В Радомир е домакинската рота начело с капитан Ангелов, поручик Евров, нестроевата рота с командир подпоручик Докторски. Съставът на отряда е: Първа дружина от Втори пеши струмски полк с четирима офицери и 216 войници. Втора дружина от Втори пеши струмски полк с петима офицери и 939 войници. Пета пеши рота от Трети бдински полк със 7 офицери и 850 войници.

Радомирската опълченска дружина с 2-ма офицери и 400 доброволци.

Доброволческа чета от 120 души. Пристига дружината на Костадин Беровски и още една дружина на брат му Димитър, тръгнала от Кюстендил. Кавалеристи доброволци, водени от народния представител Н. Хранов – 24 души.

От Изворския отряд най-много жертви дава първа дружина. Убити са 34 войници, подпоручик Цанков, 128 ранени и 208 изчезнали. От сръбска страна са 157 убити, 718 ранени, в това число 12 офицери.

Част 11. Брезнишката атака

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника