Политическа обстановка в навечерието на преврата

Със Съединението е осъществен първият акт на българската обединителна програма. Това обаче не успокоява политическите борби в страната, тъй като осъществяването на съединителната акция разпалва още по-силно дискусията сред политическите сили за бъдещето на Княжество България на фона на изострянето на отношенията с Русия. В центъра на дискусията и споровете е българският княз Александър I, обвиняван от русофилските политически сили като главна причина за охлаждането на отношенията между Петербург и София. Споровете не засягат монархията, нито привилегиите и функциите й като управляваща единица. При тогавашната политическа обстановка отношенията с Русия засягат пряко възгледите за българските национални интереси, за бъдещето на държавата. Всичко това предопределя участието на всички политически партии и групи в споровете за бъдещето на българо-руските отношения.

Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор)

Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор)

Враждебната позиция на Русия към княз Александър I подклажда остротата на вътрешнополитическите борби, особено след края на Сръбско-българската война и подписването на Топханенския акт, който предвижда отстъпване на Кърджалийска околия и Тамръшките села 6 Родопите на Турция. Това води до открито недоволство на някои от опозиционните сили от политиката на правителството на П. Каравелов. Най-остра критика против княз Александър I и правителството изразяват привържениците на Др. Цанков в Северна България и на Народната (съединистка) партия в Южна България начело с бившите директори в румелийското правителство К. Величков, С. С. Бобчев, Ив. Ст. Гешов и др. Князът и правителството се упрекват като главни виновници за задълбочаващото се влошаване на руско-българските отношения. С писмо от април 1886 г. Др. Цанков призовава привържениците си на борба за сваляне на правителството, а през юли 1886 г. съединисткият вестник „Съединение” пише, че князът е източник за нещастията на България и отправя заплахи за насилственото му сваляне. Лозунгът на привържениците на Цанков и на южнобългарските съединисти е: „България не може без Русия”.

На противоположния полюс стои политическа фракция, възглавявана от дейците на Съединението 3. Стоянов, Д. Ризов и Д. Петков, които издават в. „Независимост”. Постепенно към тази група се присъединява и крайно националистическото крило на управляващата Либерална партия начело с д-р В. Радославов, който на 15 юли 1886 г. подава оставката си като министър на правосъдието. Техният лозунг намира място на страниците на в. „Независимост” и гласи: „Няма Батенберг, няма България”. По такъв начин вътрешнополитическите борби през 1886 г. очертават два крайни полюса сред политическите среди, резултат на дилемата: „С Русия без княз Александър I” или „С княз Александър I против Русия”.

Едновременно с тези две крайни групи в българския политически живот съществува и умерено течение, обединяващо мнозинството на управляващата Либерална партия начело с министър-председателя П. Каравелов. Същността на това течение се изразява в принципа: „С княз Батенберг и с Русия”. Това течение не споделя принципите на крайните русофили за подобряване на отношенията с Русия чрез насилствено сваляне на княз Александър I, но отхвърля категорично и конфронтационната позиция на крайните русофоби. Умереното крило се стреми към подобряване на руско-българските отношения като гаранция за запазване на независимостта на страната и като абсолютно необходимо условие за успешен край на задачата за национално обединение на българския народ. Нито една от основните политически сили не се обявява против монархията като институция и не издига републикански искания.

За пръв път в следосвобожденската история на Княжество България външнополитически проблеми стоят в основата на политическите борби вътре в страната. Поведението на Русия подсилва остротата на тези борби, тъй като в Петербург продължават да отстояват твърдото си отрицателно отношение към княза, с което настройват до крайност против себе си защитниците му в България. В това направление те намират подкрепа и от страна на дипломацията на Англия и Австро-Унгария, стремящи се към изостряне на руско-българските отношения. Дипломатическата подкрепа на Англия и Австро-Унгария за съединисткото дело е подчинено на целта за откъсване на Княжество България от Русия и за изместване на руското влияние от Балканите.

В условията на остра вътрешнополитическа криза през май 1886 г. в Южна България се провеждат избори за народни представители, които да се включат в избраното още през 1884 г. в Княжество България IV обикновено народно събрание. При активното съдействие на администрацията изборите са спечелени от правителството, но са избрани и представители на русофилската съединистка партия, които при откриване на извънредната сесия на Народното събрание на 2 юни 1886 г. се присъединяват към цанковистката парламентарна група и формират обединена крайно русофилска опозиция.

Изборите в Южна България и свикването на извънредна сесия на общобългарско народно събрание, което да решава делата на съвкупното отечество са нарушение на Топханенския акт, но не срещат протестите на Великите сили и на Турция. Видимо недоволство, особено от страна на руското правителство, предизвиква тронното слово на княз Александър I, тъй като в него за пръв път след Освобождението не се споменава името на Русия. Русофилската опозиция веднага започва ожесточена борба против правителството на Каравелов. Тя го обвинява в предателство заради отстъпването на Кърджалийско и Тамръш на Турция. С речи на председателя на Народното събрание и на министър- председателя тази битка е спечелена, но разцеплението сред правителствените привърженици става факт, тъй като Радославов напуска кабинета, а с него и група депутати от Либералната партия. Правителството трудно успява да прокара и Закона за откупуването на жп линията Русе-Варна. Кризата в кабинета става обществено достояние.

Основният проблем на политическите борби продължават да бъдат влошаващите се отношения с Русия и правителството прави официален опит за подобряването им. Два дни преди свикването на извънредната сесия на Народното събрание, на 2 юни 1886 г. министър-председателят Каравелов и председателят на парламента Стамболов посещават за тази цел управляващия руското дипломатическо агентство в София П. Богданов. Отговорът от Петербург обаче е категоричен – Русия не може да направи никакви стъпки в това направление докато княз Александър I остава на власт в България. Тази декларация става достояние за обществеността в България и актуализира още повече дилемата: „С Батенберг без Русия или с Русия без Батенберг”.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника