Политическо развитие на Източна Румелия

С утвърждаването на Органическия устав от султана и с избора на Ал. Богориди за главен управител са изпълнени постановленията на Берлинския договор за организиране на Източна Румелия. На 15 май 1879 г. Богориди пристига в Пловдив. Наложеният на главата му калпак символизирал пробългарската политика, която той възнамерява да води през петгодишния си мандат. Първата задача на главния управител е да състави правителство (Директорат). Още в Цариград Богориди издейства Гаврил Кръстевич да стане главен секретар и директор на вътрешните дела. На поста началник на милицията и жандармерията Високата порта, съгласно даденото й от Органическия устав право, назначава генерал-майор В. Виталис (по произход грък, офицер от френската армия, преминал на турска служба). При избора на останалите директори Богориди се солидаризира с листата, изработена от временния генерал-губернатор на областта генерал А. А. Столипин и българските дейци. Единственият компромис, който той прави, е за директора на финансите А. Шмид, назначен от Европейската комисия. Първият Директорат на Източна Румелия се състои от четирима известни български общественици от средите на средната и едрата буржоазия (Г. Кръстевич, Тодор Кесяков, д-р Георги Вълкович и Йоаким Груев) и двама чуждении. Веднага са назначени окръжните и околийските управители.

Новите администратори в Източна Румелия с желание и загриженост поемат управлението й. Те съзнават важността на стоящата пред всички българи задача – да се съживи икономиката и да се защити българският характер на Източна Румелия.

Първите вътрешнополитически борби в Източна Румелия започват при избирането на депутати за Първото областно събрание. Борбата се води на национална основа между българите, от една страна, и турци и гърци – от друга. Изборите се провеждат на 7 октомври 1879 г. Българският народ, сплотен от задачата да затвърди своята власт в областта, показва единодушие и активност. Резултатите разрушават надеждите на западните представители за намаляване правата на мнозинството от населението в полза на малцинството. Избрани са 36 депутати, от които 31 българи, 2 турци и 3 гърци. А от всички 56 членове на Областното събрание 40 са българи. Това дава възможност на българите да овладеят и Постоянния комитет, който е действащ орган на Областното събрание. Иван Евстратиев Гешов става председател на Областното събрание и Постоянния комитет, който пък оказва сериозно влияние върху работата на Частния съвет (Директората).

Много бързо българският характер на Източна Румелия добива общо признание и българската нация утвърждава окончателно своите позиции в управлението на областта. Източнорумелийското общество излъчва и своите политически представители – партиите. Едната от тях се нарича Народна или Съединистка. Името „съединистка” означава, че тя поставя на преден план въпроса за съединението на областта с Княжеството. По-късно Народната партия си спечелва и името „лъже- съединистка” заради използването на народния идеал за добиране до властта. Тази партия изразява интересите на по-заможните кръгове на търговско-промишлената и земеделската буржоазия и има голямо влияние сред дребнобуржоазната маса. Водачи на Народната партия са Ив. Ев. Гешов, Ив. Ст. Гешов, д-р Георги Хаканов, д-р Георги Янкулов, д-р Христо Стамболски, Михаил Маджаров и др. В нея влизат най-образованите хора в областта, видни общественици и много участници в националноосвободителната борба преди Освобождението като Михаил Греков, Атанас Илиев, братя Коста и Никола Жекови, писателите Константин Величков и Иван Вазов и др. Повечето членове на партията са заможни хора – банкери, едри собственици на земя, лихвари, търговци и др. Значителна част от тях натрупват богатствата си още преди Освобождението, а след него ги увеличават.

Народната партия има голямо влияние сред българската общественост в Източна Румелия. На нея симпатизира и главният секретар на областта Г. Кръстевич.

Вътрешнополитическите принципи на Народната партия се свеждат до следните идеи: запазване на политическата автономия на областта и разбитието й като българска държава, подготовка за националното обединение (най-напред съединението с Княжеството), създаване на условия за развитието на промишлеността, търговията и селското стопанство. Партията следва безрезервно руската балканска политика, защото оценява значението й за самостоятелното съществуване на българския народ и неговото бъдещо обединение. На тази външнополитическа позиция на Народната партия се дължи до голяма степен влиянието й сред българския народ, изпълнен с любов и преданост към освободителите. В същото време крайното русофилство ограничава самостоятелността на партията в редица нейни действия.

Либералната партия е друга главна политическа сила, образувана в Източна Румелия преди Съединението. По-късно е наречена от политическите си противници (съединистите) „казионна” поради това, че значителна част от членовете й са чиновници и заради подкрепата, която получава от главния управител Ал. Богориди. Източнорумелийската либерална партия изразява интересите на предимно градската средноимотна промишлено-търговска и земеделска буржоазия. Тя има голямо влияние сред националистическите среди на офицерството, част от интелигенцията, чиновничеството и др.

Поради слабия й интерес към селското стопанство партията няма влияние сред дребнобуржоазните маси. За тази непопулярност немалка роля играе и антицарската й позиция. Водачи на партията са: д-р Георги Странски, д-р Стоян Чомаков, Иван Салабашев, Калчо Хаджикалчов, Георги Бенев,

Тодор Кесяков и др. Между представителите на Либералната партия има заможни хора – земевладелци, собственици на стада, търговци, лихвари и др. Повечето от тях преди Освобождението принадлежат към средните слоеве на населението, но увеличават богатствата си в първите свободни години чрез препродажба на турски земи и търговия. Незначителен е и броят на участниците в националноосвободителните борби. Тук намират място някои твърде непопулярни личности като д-р Ст. Чомаков, известни с еволюционистката си дейност (неправилно смятана за туркофилска) преди Освобождението.

Южнобългарските либерали провъзгласяват за свои основни принципи развитието на Източна Румелия като „чисто българска страна” и управлението й като „съвършено независима държава”. Принципът за ненамеса отвън визира най-вече царска Русия, тъй като тя е силата с най-голямо влияние и позиции в областта. Антируските настроения сред либералите се дължат най-вече на стремежа им да изместят от държавното управление съединистите, които са всестранно подкрепяни от руската дипломация. Неприязненото отношение на Либералната партия към царизма се засилва и от подкрепата, която император Александър III оказва на Ал. Батенберг по време на режима на пълномощията.

Оформилите се политически сили в Източна Румелия водят безкомпромисна борба за включването на техните представители в управлението на областта. Първоначално по-силна е Народната паршия. Постепенно обаче съединистите са изместени от своите противници. Сближаването на либералите с главния управител Богориди укрепва позициите на партията. Либералната партия се засилва, когато от Княжеството в Източна Румелия идват политическите емигранти П. Каравелов, П. Р. Славейков и Захари Стоянов. В изборите през 1881 г. либералите почти се изравняват по гласове с Народната партия, а при второто подновяване на състава на Областното събрание през април 1883 г. те спечелват мнозинство. Това им осигурява повече постове в Частния съвет. Обаче след завръщането на Славейков и Каравелов в Княжеството поради прекратяването на режима на пълномощията влиянието на Либералната партия започва да намалява. Тя не успява да наложи през 1884 г. преназначаването на Ал. Богориди. За генерал-губернатор на областта е утвърден Г. Кръстевич, който се ползва от подкрепата на съединистите и на Русия. Народната партия успява да спечели и проведените в областта избори през септември 1884 г. Важна роля за победата на съединистите изиграва издигнатият от тях лозунг „Съединение на Източна Румелия с Княжество България”. Обаче отказът от съединисткия идеал като ненавременен след поемането на властта им спечелва прозвището „лъжесъединисти”.

Успоредно с борбата за власт политическите сили в Източна Румелия успяват да затвърдят българския етнически характер на автономната област. Важна роля за това изиграва патриотично настроеното българско население в Южна България.

Народната и Либералната партия обаче не намират сили да поемат рисковете, свързани със Съединението.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника