Преврат и контрапреврат Абдикация на княз Александър I

Градусът на политическото напрежение в Княжество България през лятото на 1886 г. показва, че развръзката е предстояща. Агитациите за насилствено отстраняване на княз Александър I започват да се разпространяват и сред българските старши офицери, някои от които започват да оценяват детронацията на княза като необходимо условие за подобряване на отношенията с Русия. Успешната война против Сърбия повишава много авторитета на войската и някои от нейните командири, включително заместник-министърът на войната кап. Анастас Бендерев, началникът на военното училище майор Петър Груев, командирът на Струмския пехотен полк със седалище в Кюстендил майор П. Стоянов, кап. Р. Димитриев и др. Те постепенно започват да симпатизират на възгледите за насилствено отстраняване на княза. През лятото на 1886 г. със съдействието на руския военен аташе в София полк. В. В. Сахаров те организират военен заговор за детронирането на княз Александър I.

Заговорът обхваща тесен кръг хора, тъй като по преценка на заговорниците, русофилските настроения сред широките слоеве от населението, включително и във войската, са достатъчна гаранция за успеха на преврата. Оттук произтича и убеждението на заговорниците, че в свалянето на княза не трябва да бъдат замесени политическите партии, чиято единствена задача е след детронацията да формират правителство, което да възстанови добрите отношения между България и Русия. По тази причина в заговора не са привлечени нито основните провинциални гарнизони, нито отделни политически лица.

През лятото на 1886 г. отношенията между България и Сърбия се обтягат и упорито започват да се разпространяват слухове за ново сръбско нападение. Като се възползва от заболяването на военния министър майор К. Никифоров, заместник-министърът на войната кап. Бендерев под различни причини извежда от София верните на княза подразделения, а от Кюстендил в Перник прехвърля Струмския полк, с чиято подкрепа да се осъществи детронирането на княза.

Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор)

Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор)

Превратът е осъществен на 8 срещу 9 август 1886 г. Две дружини от Струмския полк, заедно с юнкерите от Военното училище разоръжават охраната на двореца. След полунощ на 9 август княз Александър е принуден да подпише предварително подготвена прокламация към българския народ, че се отказва от престола. След това под конвой той е изпратен през Буховския манастир и Враца в Оряхово и с парахода „Голубчик” е отведен в град Рени (на руска територия близо до устието на река Ду- нав), откъдето е отпратен за родовото си имение в Германия.

Верни на замислите си, детронаторите не възнамеряват да въвеждат военна диктатура, а и действията им след свалянето на княза изобщо не подсказват за такива намерения. Тъкмо обратно, в политическите им действия има колебание, непоследователност и дори противоречивост. Първата телеграма до окръжните управители за детронирането на княза носи подписа на П. Каравелов и то без негово знание и съгласие; с втората телеграма майор П. Груев се провъзгласява за главнокомандващ; с третата телеграма се нарежда на войсковите началници в страната да подведат войската под клетва за вярност на временно правителстно начело с П. Каравелов. Третата телеграма фактически обезсмисля втората, с която се въвежда военно положение в Княжеството.

С тези първи актове детронаторите пристъпват незабавно към създаване на гражданско правителство от всички политически сили. В кабинета на Каравелов са включени крайни русофили като Др. Цанков, Т. Бурмов, К. Величков и М. Маджаров, но и крайни русофоби като д-р В. Радославов. Очевиден е стремежът на детронаторите да обединят основните политически лидери в страната с надежда, че по такъв начин ще възприемат свалянето на княза като средство за излизане от кризата.

Детронирането на княз Александър I се приема с изненада както от политическите сили в страната, така и в международен план. Противно на очакванията, най-напред в Петербург приемат първите известия с недоверие, последвано обаче много скоро от пълна подкрепа за делото на детронаторите. Останалите Велики сили възприемат тактика на ненамеса.

Идеята за временно правителство с участието на най-видните политически личности, включително Каравелов, Ст. Стамболов, майор К. Никифоров и др. пропада още в зародиш. Кабинетът е формиран, без да е получено съгласието на лицата, включени в него. Каравелов и майор Никифоров отказват да участват във временното правителство, К. Величков е в чужбина, а Стамболов се намира в Търново и отказва да тръгне за София, преди да разбере същността на извършения преврат. Липсата на точна информация за събитията в столицата внася големи колебания сред политическите дейци и държавните чиновници в провинцията, а също и сред някои от войсковите командири.

Тази липса кара и Стамболов да се колебае и да обяви публично, че няма никакво известие за преврата и за съставеното временно правителство, че не приема да бъде член на това правителство. Колебания проявяват и командирите на някои провинциални гарнизони като Пловдив, Видин и др., които не изпълняват заповедта за полагане на клетва за вярност на временното правителство. Това внася смут сред детронаторите, които проявяват политическо безсилие за преодоляване на възникналите затруднения.

При категоричния отказ на Каравелов, при неяснотата в позицията на Стамболов и след получения от Петербург съвет до управляващия руското дипломатическо агентство в София в новото правителство да бъдат включени лица, ползващи се с доверието на българското население, например митрополит Климент (Васил Друмев), късно вечерта на 9 август 1886 г. е оповестен нов състав на временното правителство. За министър-председа- тел е назначен митрополит Климент. И този състав представлява опит за привличане представители от повече политически партии и групи, независимо че в него преобладава цанковистката формация. Този състав вече недвусмислено показва ру- софилската насоченост на събитията в София.

На 10 август 1886 г. се проявяват признаци на недоволство на част от офицерите в провинциалните гарнизони и на политици, включително и на

Стамболов. Против преврата се обявяват кап. В. Велчев и началникът на Пловдивския гарнизон под- полк. С. Муткуров, активно насърчавани от английския консул в Пловдив Джонс. Според Стамболов базата, върху която могат да се обединят недоволните от преврата, е князът, тъй като друга алтернатива за борба против съзаклятниците е невъзможна. Така както войската е осъществила преврата, така войската трябва да върне и да възстанови правата на сваления княз. Председателят на Народното събрание Ст. Стамболов постепенно възприема позицията на крайните русофоби.

По такъв начин се формират два центъра на недоволство – Търново, където се намира Стамболов, и Пловдивския гарнизон. Стамболов не предприема никакви действия, преди да разбере има ли военни сили, на които може да се опре в борбата против детронаторите и къде се намира сваленият княз. През нощта на 10 срещу 11 август 1886 г. повечето от офицерите от трите полка в Пловдив са спечелени за контрапреврат. Обединителният лозунг на силите на контрапреврата е искането завръщане на княз Александър. На 11 август 1886 г. ръководителите на контрапреврата в Южна България съобщават на Стамболов, че повечето от войските в областта са готови да действат за връщането на княза. След получаване на тази информация, на 11 август 1886 г. Стамболов издава прок- ламация към българския народ за борба против детронаторите. С тази прокламация започва натискът на организаторите на контрапреврата върху органите на властта в София. С нея на страната на контрапреврата са привлечени всички русофоб- ски политически сили. Междувременно Стамболов взема мерки за намиране и връщане на княз Александър I в България.

Пред опасността от гражданска война, на 11 срещу 12 август 1886 г. офицерите детронатори се оттеглят от политическия живот, а по съвета и със съдействието на представителите на Великите сили в София се образува ново правителство, начело с П. Каравелов. Авторитетът на бившия министър-председател се преценява като залог за намиране разрешение на дълбоката криза, в която навлиза страната и за избягване на въоръжени междуособици. На 12 август е обявен новият състав на правителството, в което влизат д-р К. Стоилов, Ив. Ев. Гешов, майор Ол. Панов, д-р В. Радославов, Г. Орошаков и Т. Иванчов. За П. Каравелов съдбата на княз Александър е окончателно решена и това трябва да се узакони чрез назначаване на регентство до избора на нов княз. Именно по въпроса за съдбата на княза се разминават позициите на Каравелов и Стамболов в периода на безкняжието. За председателя на Народното събрание князът отсъства временно и това трябва да се узакони чрез назначаване на наместничество. На 12 август 1886 г. в София е обявен регентският съвет в състав П. Каравелов, Ст. Стамболов и майор К. Никифоров.

Чрез формирането на регентски съвет Каравелов се опитва да постави Стамболов пред свършен факт по въпроса за съдбата на княза. Тази тактика не променя възгледите на Стамболов, който едновременно води разговори с представители на со- фийското правителство за печелене на време, с представителите на контрапреврата в Южна България за уеднаквяване на позициите им с изпратените делегати да търсят княза с настояване да го убедят да се завърне в България. Като успява да постигне тези цели, на 16 август 1886 г. с циркуляр до всички окръжни управители и коменданти на гарнизони Стамболов нарежда да се даде гласност на „Прокламация към българския народ”, с която обявява наместничество в състав: Ст. Стамболов, П. Р. Славейков и д-р Г. Странски и правителство в състав: д-р В. Радославов, Гр. Начович, полк. Д. Николаев, Д. Тончев и Г. Живков. За командващ на всички български войски е назначен подполк. С. Мутку- ров. В същото време войските на контрапреврата вече се намират в района на Ихтиман-Вакарел и Стамболов телеграфира на подполк. Муткуров до вечерта на 17 август 1886 г. непременно да завземат София. Целта е в момента на влизането на княз Александър I в България да се демонстрира единство на войската и сплотеност между политическите сили.

Както актовете на детронаторите с назначаване на временни правителства, така и действията на Каравелов и Стамболов с назначаването на регентски съвет и наместничество не са съобразени с действащата конституция, която предвижда регентство и наместничество само при малолетен престолонаследник. Действията на политическите сили след преврата са предизвикани от стремежа за разрешаване на кризата според собствените възгледи на отделните партии, групировки и партийни лидери. С формирането на две правителства – в София и в Търново – настъпва разцепление на управляващата до 9 август 1886 г. Либерална партия. Докато правителството в София проявява колебливост и нерешителност, като основната му задача е да избегне гражданска война и кръвопролития, Стамболов и военните ръководители на кон- трапреврата проявяват решителност и готовност с всички средства да сломят правителството в София. За да се избегнат кръвопролития, организаторите на преврата напускат София, а Струмски полк се оттегля към Кюстендил, където е разформирован. Разформировани са също Военното училище и Софийския артилерийски полк.

Телеграмата на Стамболов за завръщане на княз Александър I го заварва в град Лемберг (днес Лвов). Той решава да се завърне в България. Посрещнат е в Гюргево от Стамболов, д-р Радославов и други негови поддръжници. На 17 август 1886 г. князът пристига в Русе, посрещнат от чуждите консули в града. Той е уморен и разочарован. От Русе князът изпраща телеграма до руския цар Александър III, с която го моли да даде съгласието си за оставането му на българския престол. Телеграмата е изпратена без знанието на Стамболов и другите организатори на контрапреврата. От Русе през Търново- Габрово-Нова Загора и Пловдив князът и придружаващите го лица се отправят към София. На 20 август 1886 г. в Нова Загора се получава очакваният от Петербург отговор. Царят изтъква, че не може да одобри завръщането на княза и че няма да направи нищо за България, докато той се намира на територията й. В крайна сметка царят предоставя на княз Александър I сам да вземе решение за бъдещето си.

Решението на княза е предопределено още непосредствено след пристигането му в Русе. Още тогава той разбира, че цялата войска не е с него, че той се превръща в пленник на новите господари на страната, чиито действия трудно може да контролира. Насилията в София след влизането на войските на контрапреврата се извършват въпреки неговото несъгласие с подобни действия. За няколко дни пребиваване в България князът разбира, че най-съ- щественият белег на политическия живот в страната е дълбокият разкол във войската, сред политическите сили и сред населението. Князът се оказва в по-трудно положение, отколкото преди преврата. Телеграмата на царя само ускорява решението му да абдикира.

По пътя от Нова Загора през Пловдив за София княз Александър окончателно решава да абдикира. Той пристига в столицата на 22 август 1882 г. и нееднократно показва, че е решен да напусне България, но, преди да направи това, желае да се консултира с военните ръководители и с политическите сили в страната. На 23 август 1886 г. се свиква съвещание с участие на политически дейци и офицери. След получаване на гаранции от дипломатическите представители на Великите сили в София, включително и от Русия, че след напускане на княза ще се гарантира независимостта на Княжеството, въпросът за абдикацията е окончателно решен. На 25 август 1886 г. е назначен регентски съвет в състав: Ст. Стамболов, подполк. С. Мутку- ров и П. Каравелов. Включването на бившия министър-председател става по настояване на Стамболов, за да се осигури международен престиж на ре- гентството и да се предотврати окончателно разцепление на Либералната партия. Повечето от членовете на формираното на 26 август 1886 г. правителство начело с д-р В. Радославов са привърженици на Стамболов — Начович, Иванчов, полк. Д. Николаев. С „Манифест към българския народ” княз Александър I обявява абдикацията си и я обяснява с причини от външнополитически характер, обвинявайки по същество Русия и руската политика за решението си да напусне България. С това се настройват политическите фактори в Княжество България против Русия и по този начин се ограничава възможността за скорошно нормализиране на отношенията между София и Петербург. На 26 август 1886 г. княз Александър I напуска София и през Лом заминава за Австро-Унгария.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника