Привеждане втори пеши Струмски полк в бойна готовност

Списък на всички части от поредицата

Съгласно заповед № 58 от 21 септември 1885 г. за командир на Втори пеши струмски полк е назначен капитан Стефан Иванов Кисов1 и същия ден приема полка от майор Аврам Иванов Гуджев, Той заварва над 1200 запасни войници, които чакат да бъдат зачислени в полка, да получат облекло и оръжие. Повече от запасняците отбиват редовната си военна служба в артилерията и кавалерията, което принуждава капитан Кисов с телеграма да се обърне към Министерството на войната как да постъпи с тях. Получава нареждане по-голямата част от тях да изпрати в София.

Втори пеши струмски полк се разгръща от три в четири дружини и една дружина от запасни войници. Числото на редовните войници достига 972 души, а на запасните – около 1100 души. Офицерският състав – 42-ма души, 7 партупей юнкери и 3-ма полкови лекари. Голям проблем предизвикват мобилизираните, за които не достигат дрехи и обувки. Полковите шивачи на дрехи от 50 души преминават на денонощна работа. По настояване на техния началник Абаджиев мобилизирани са още няколко шивачи. По липса на нови дрехи личният състав на пета дружина за Радомир е изпратен в износени дрехи. Всеки войник от полка получава пушка стар модел, 90 бойни патрона, от които задължително 42 съхранява в личната си раница или торба.

Обозът на полка се състои от 5 здрави конски каруци и 5 волски коли, 17 обозни коли, 10 впрегнати вола, 5 коня за яздене. Набързо от околните край Кюстендил села са реквизирани 29 волски коли, от които само 12 се оказват в изправност. В много добро състояние е санитарната част, която разполага с 5 волски коли, а лазаретната линейка – с 4 коня. Старши полкови лекар е Йосиф Поппетров Любенов с помощници д-р Садовски и д-р Герасимов. Доктор Любенов е роден на 3 май 1847 г. в с. Горни Кортен, Кюстендилско Крайще, син на възрожденец- виден български лекар, изявен публицист, общественик и писател. Завършва класно училище в Кюстендил и Висше военномедицинско училище в Цариград. Лекар на турския гарнизон в Ниш, но за революционната си дейност е преместен на същата длъжност в турския гарнизон в Йемен. След освобождението на страната е военен лекар в Кюстендил, през Сръбско-българската война през 1885 г. е лекар във временната болница с 273 легла в Софийското военно училище. Като подполковник в продължение на четвърт век е началник на Софийския военен медицински окръг. Автор на медицински книги, български делегат в престижни медицински конгреси. Умира на 30 ноември 1909 г. в София.

Въпреки преминала на денонощна работа, полковата хлебопекарна не е в състояние да осигури хляб на военнослужещите. За да се преодолее недостатъкът от хляб, освен в Кюстендил започва да се приготовлява в Радомир и Самоков, а така също и сухар.

Духът на войниците е много висок, с голямо желание да заминат към границата с Турция. Постоянно пристигат турски войници дезертьори, които заявяват за ширещи се заразни болести и големия брой на умиращите.

Вземат се бързи мерки за укрепване на границата с Турция, която е най-уязвима откъм с. Гюешево, откъдето през Девебаир може да навлезе турска войска от Македония. Инженерните укрепления се извършват по проекти на инж. капитан Лалчев и поручик Матеев. През септември 1885 г. в Кюстендил пристига рота от Пионерната дружина с командир поручик Дюлгерски, която с масовото участие на доброволци извършва укрепления между селата Враца – Гърляно. Една рота от дружината заминава за Дупница.

За началник на кюстендилския отбранителен район е назначен командирът на Втора пеши кюстендилски полк, а за дупнишкия отбранителен район командирът на Трети бдински пехотен полк. Към кюстендилския район се числят: Втори пеши струмски полк, четвърта батарея от Първи артилерийски полк, три ескадрона от Трети конен жандармерийски полк и половин рота сапьори. По заповед на командващия Западния отряд в края на септември 1885 г. цялото протежение на границата с Турция от връх Патерица в Кюстендилско Краище до Рила се инспектира от капитан Филипов, поручик Атанасов, подпоручик Николов II и подпоручик Златарев. След тази инспекция от 10 октомври втора рота с командир капитан фодулаки заминава за с. Враца в помощ на пионерната дружина за изграждане на колиби за войниците и доброволците във връзка с предстоящата зима.

По заповед на командира на Западния отряд трета рота от Втори пеши струмски полк, намираща се в Дупница, заминава за гр.Трън, за да отбранява дясното крило на трънската отбранителна позиция.

В Кюстендил пристига командирът на Западния отряд, който провежда съвещание с командващия състав на кюстендилския и дупнишкия отбранителен район, на което се взема решение незабавно да се изпратят две роти за с. Божица в Кюстендилско Крайще и да се назначи офицер на доброволческата дружина в с. Извор. Една дружина да замине за с. Невестино, за да отбие евентуално турско нападение. Капитан Стефан Георгиев Паприков  дава указание, ако се наложи отстъпление от бойните линии, да се извърши организирано, както следва: по пътя Кюстендил – Радомир – София при нападение от турска страна, а по пътя Божица – Трекляно – Радомир – Самоков при сръбско настъпление. Генералното сражение ще се води в направлението Вакарел – Нови хан.

В основни линии Втори пеши струмски полк е приведен в бойна готовност, без да има известност с Турция или Сърбия ще воюва.

Част 7. Обявяване на Сръбско-българската война през 1885г.

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника