Признаване и значение на Съединението

Победата на България в Сръбско-българската война има решително значение за признаването на Съединението от Великите сили и от Турция. На Цариградската конференция до ноември 1885 г. въпросът за възстановяване на статуквото стои в центъра на вниманието. След възобновяването на заседанията на конференцията през февруари 1886 г. всички сили вече са единодушни – възстановяването на статуквото в Източна Румелия е невъзможно. След кратки спорове английската идея за персонална уния между Княжеството и Източна Румелия е възприета. В нея обаче по настояване на Русия отсъства името на Батенберг. Предвидено е за главен управител да бъде назначен българският княз. Направените уговорки са важен признак за скорошната абдикация на княз Александър.

На 24 март 1886 г. делегатите на Великите сили и Турция подписват т. нар. Топханенски акт, който урежда статута на Източна Румелия. България е принудена да откупи съгласието на Високата порта, като отстъпва част от Кърджалийска област, която преминава в границите на Турция. С подписването на Топханенския акт Великите сили и Портата признават съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Съединението поставя голямото начало на малкото българско княжество. Едно от най-великите събития в нашата история, то разтърсва Берлинския договор и установения с него несправедлив ред в Европейския югоизток. След Съединението България има 96 345 кв. км територия и население 3 070 988 души.

Съединението — дело на политическата зрелост и на военната доблест на българския народ, създава по-благоприятни условия за социално-икономически и културен напредък, за политическа активност в подкрепа на българите, останали под чужда власт. Нараства ролята на България в политическия европейски живот. Това повдига националното самочувствие на българите и укрепва убеждението им, че те вече могат да бъдат творци на своята национална съдба.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника