ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ ТАЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ – Документ

ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ ТАЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ

  1. Българският Т. Центр. Революционен Комитет има цел окончателното освобождение на Българский народ чрез революция морална и със оръжие.
  2. За [да] бъде испълнена тая цел, дозволява ся сяко средство: пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт и пр.
  3. Комитета строго ще ся придържа о това, че българский народ треба да живее задружно със сичките съседи на Балканский полуостров и желае да си състави със тях, една федерация от свободни земи, защото само в такъв случай като може да ся противостои на секи външен натиск, ще има истинска свобода.
  4. Комитетът желае щото тая земя, която е населена с Българе, да се управлява по Български, т.е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ, а онии земи, които са населени с ромъни, със сърби, със черногорци и със гърци, да ся управляват съобразно с характера на ромънския, сръбския, черногорския и гръцкия народи.
  5. Нека всека народност уварди своята свобода и да ся управлява по своята собс- твенна воля. Ние не желаеме чуждото, т.е. онова, щото не е наше, но не желаеме да дадеме и другиму своето.
  6. Ние желаеме за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна: с една дума, свобода человеческа и за това желаеме такава също свобода и на нашите приятели и съседи. Ние не желаеме да владееме над другиго и за това не дозволя- ваме да ни владеят и другите.
  7. Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел и ще ги преследваме нася- къде и всякога. Ще преследваме ние така също и ония гладни за власт държавници и държавни мъже, които посягат на народната ни свобода по какъв и да е начин.
  8. Комитетът не възстава против народите, които и да били те, но против техните правителства, които ся стремят да поробят някои части от нашето отечество — с една дума, ние считаме за приятели всичките народности, които съчуствуват на нашето свещенно и честно дело, без да гледаме на вяра и народност…

…Чл. 16. Всеки частен комитет ще ся старае да приготовлява хора за бой според чл. 1-й глава I, като полага особенни грижи за събиране пари, които са потребни за поддър- жанието на комитетските нужди и преди и подир захващанието на революцията.

Чл. 17. Частните комитети са длъжни да съобщават на централния комитет: а) от колко села ся състои околността им; б) в кое село колко жители има, от каква народност и по колко; в) колко има българи юнаци, способни да носят оръжие и колко са готови на пръв позив; г) колко оръжие и какво е; д) има ли в околността им хора, способни за войводи и на кое място ся намират; е) колко може да ся събере в нужно време жито, ичмик, сено, слама и всичко, щото е потребно за хората и за животните; ж) колко може да има волове, овце, крави, коне, кози и др.; з) колко ахъ- ри има и за по колко животни.

Чл. 18. Никой от частните комитети не може да стъпи в сношение с дейци от други народности относително за народната ни цел, освен с позволението на централния комитет.

Чл. 23. Ако ся случи да падне лозинката във неприятелски ръце, то в такъв случай, който из членовете и да ся научи за това, е длъжен изведнаж да яви работата на своят комитет.

Чл. 25. Тайната полиция е длъжна: а) да нагледва тайно делата на революцио- нерните работници в града си и да ги съобщава на централния комитет; б) да изпитва и да ся уверява в точността и във верността на тайната поща; в) да шпионира правителствената полиция; г) да гледа щото заповедите на централния комитет да ся извършват, т.е. да наказва престъпниците; д) споразуменията на тайната полиция със централ. комитет ще да стават само с едно лице, което централ. комитет е назначил и което е в същото време управител на другите й членове.

Чл. 26. Членовете на тайната поща трябва да са хора тайни и юнаци. Те са длъжни да пренасят писмата и писмените или устните решения и заповеди на комитетите вярно и буквално, без да притурят нещо от себе си и без да забравят нещо от поръченията, които им са направени.

Чл. 27. Войводите са длъжни: а) да прегледват позициите на Българско; б) да избират и определят бранителни точки и да направят нужните фортификационни точки планове за укреплението им; в) да направан [направят] план за революцията; д) да приготвят нужния военен закон и е) най-после да дигнат народните знамена и да провъзгласят народната свобода.

Страшимиров, Д. Архив на Възраждането. Т. 2, 127-128.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника